Менда Стоянова: Сега е моментът всички да бъдем инициативни

В днешното издание на "Денят започва" гостува Менда Стоянова, председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Водеща Жени Марчева:
Здравейте. Г-жо Стоянова, гневни ли са българите, както твърди г-н Миков? Гневни заради ниските доходи, безработицата.
Менда Стоянова:
Трудно е, много е трудно в икономическата криза. Много е трудно за една малка икономика като българската икономика и сигурно много хора са гневни, други са обезверени, а трети имат надежда и работят, за да осъществят тази надежда. Мисля, че сега е моментът всички да бъдем инициативни, всички да търсим варианти за себе си, за семействата си, в крайна сметка за икономиката.
Водещ:
Ето, чухте г-н Миков какво каза, едва ли не управлението на ГЕРБ, дясното управление убивало инициативността на хората чрез бюрократични спънки, нали го чухте какво каза.
М. Стоянова:
Да, отвън слушах неговите думи. Трябва да кажа, че в една свободна икономика ролята на държавата не е толкова голяма и слава богу, че не е толкова голяма. Мисля, че това, което държавата трябва да прави, за да стимулира свободната инициатива на хората, в България се прави. На първо място, това е финансовата и фискалната стабилност на една държава, така че тя да не е пред фалит. Така както за съжаление се оказаха много други наши съседки и не толкова близки...
Водещ:
Европейски страни.
М. Стоянова:
...европейски страни. На второ място, политиката по данъците. Мисля, че това, че България е успяла в най-голямата икономическа криза да запази ниското ниво на данъците и осигуровките, е един сериозен успех и той пряко рефлектира в бизнеса. Ето, днес е денят на свобода от правителството или свобода от данъците.
Водеща:
От днес започваме да работим за себе си.
Водещ:
Данъците, да.
М. Стоянова:
Да. Знаете ли, това е относително малко спрямо много други европейски страни. В България се изземва само 35 процента от брутния вътрешен продукт, което е твърде ниско и което в крайна сметка е един от основните стимули към частния сектор, към частната икономика. Това, за което говори г-н Миков, аз съм съгласна с него, че трябва да продължат усилията на държавата да намали регулациите там, където това е възможно, и да облекчи бизнеса от гледна точка на административни пречки и процедури.
Водещ:
Всъщност това е класическо дясно мислене, нали така?
М. Стоянова:
И тук определено място има администрацията и подобряване на нейното обслужване, и електронното правителство. Но не съм съгласна, че трябва да се намалят контролните действия на държавата. Защото поради това, че държавата пряко не се намесва в икономиката, тя обаче има и още една основна функция, да гарантира спазването на законите и еднаквото прилагане на законите, а това се осъществява чрез контрол. Сивият сектор, за да бъде намален, той трябва да се контролира. Намалявайки контрола, не можем да се борим със сивия сектор. И мисля, че тук трябва да се търси баланс на нещата.
Водеща:
Кажете как си обяснявате странния диалог през последните няколко месеца между социалния министър Тотю Младенов и финансовия Симеон Дянков по темата минимална работа заплата? Единият казва нека тя да се вдигне, другият казва намери пари. В крайна сметка разбираме...
М. Стоянова:
Диалогът не е странен, диалогът е съвсем нормален за позициите на един социален министър, на един финансов министър. Аз ще си позволя да кажа и моето мнение по темата. Категорично смятам, че, така, с една повишена инфлация, която имаме през последните месеци, макар че на годишна база тя е все още, така, търпимо ниска, около 4,5, най-ниско платените слоеве -
пенсионерите, социално слабите, получават най-силно удара от икономическата криза, от ръста на цените, който всъщност е факт на база на световния ръст на икономиката.

Водеща:
Трябва ли да бъдат компенсирани тези хора според вас?
М. Стоянова:
Мисля, че държавата трябва да се погрижи за онези хора, които не могат да се погрижат сами за себе си. И тук, разбира се, част от тях е може би и минималната работна заплата. Ние не бива да забравяме, че има доста работещи и в държавния сектор на такава минимална работна заплата. Но, веднага слагаме едно но, колко ще струва това на бюджета и още по-важният въпрос - колко ще струва това на бизнеса, и то на малкия и средния бизнес. И може ли малкият и средният бизнес да го понесе. И ако държавата
административно, без преговори с работодателските организации, без съобразяване със спецификите на всеки отделен бранш и на неговото място в излизането от икономическата криза, едни браншове вървят по-бързо, други са все още в криза, тоест, без да се съобразим с всеки един от браншовете, административно наложим увеличение на минималната работна заплата, която автоматически след себе си следва да доведе до каскадно
увеличение и на другите работни заплати...
Водещ:
Разбрахме ви, това е тезата на някои от представителите на работодателите, по браншове да става това, а не...
М. Стоянова:
Да, аз също мисля, че трябва да става по браншове, а не тотално минимална работна заплата. Друг е въпросът, онази част от бюджета, а това е, по съвсем предварителни изчисления, около 20-30 милиона, които допълнително ще са необходими от бюджета, за да се увеличат минималните работни заплати на работещите, както и някои плащания, свързани с минималната работна заплата.

Водеща:
Само ще припомня, че при последното ви гостуване тук казахте, че всяко едно механично вдигане на минималната работна заплата ще е икономически необосновано за вас, ако зад него не стои наистина една повишена производителност на труда. Заговорихте за почасовото заплащане. Анонсирахте, че обмисляте нова законодателна промяна в Кодекса на труда, именно за по-гъвкаво време. Кога да очакваме наистина тази промяна в Кодекса на труда за почасовото заплащане вече да бъде факт, да получи законодателна подкрепа?
М. Стоянова:
Министерство на труда и социалната политика вече е формирало работна група и започнаха първите разговори със синдикати и работодателски организации, така че това ще бъде един процес на напасване на мненията за това какво точно трябва да се случи законодателно. Но идеята и целта, която искаме да постигнем с това, е именно да дадем възможност на хората, които искат да работят почасово, допълнително, гъвкаво, така че да имат повече доходи за себе си и за семейството, да могат да го направят законно, извън сивия сектор, да могат да бъдат спокойни и те, и техните работодатели, че това, което правят, е законно и правилно. Защото, ако трябва да бъдем откровени, и в момента съществува това. Мисля, че на всички е ясно.
Водещ:
Да, на всички ни е ясно.
М. Стоянова:
Да, но то съществува нерегламентирано, то съществува без документи, то съществува без защита на работника и работодателя от санкции.

Водеща:
Лидерът на КНСБ обаче Пламен Димитров реагира доста остро на вашето предложение да отпадне минималната работна заплата и тя да бъде заменена от почасовото плащане. Обвини ви в неинформираност, некомпетентност.
М. Стоянова:
Мисля, че той беше малко по-емоционален. Не съм правила предложение да се замени минималната работна заплата с минимална почасова ставка. Това са две неща, които съвсем спокойно могат да си съществуват в правния мир едновременно. Тук говорим за въвеждане на минимална почасова ставка, и може би тя също трябва да бъде по браншове, именно във връзка с възможността за едно гъвкаво работно време, за допълнителен труд на по час.
Водеща:
Добре, и накрая, вероятно за мнозина отчайващо звучи прогнозата на правителството, че доходите ще се вдигнат едва през 2013 г. и 2014 г., съответно с 5 и 7 процента. Същото важи и за пенсиите, те ще бъдат увеличени едва след две години. Какви обстоятелства биха могли наистина да променят тази прогноза и увеличението на доходите да се случи, да кажем, от догодина, от 2012 г.?
М. Стоянова:
Това е прогноза и тя е базирана на прогнозата на ръста на икономиката, на ръста на брутния вътрешен продукт. Всяко едно ускоряване на растежа в България ще доведе до по-ранно повишаване и на работните заплати. Тази прогноза обаче, тя е средна, много от браншовете, които вече са намерили своето място в новата икономическа ситуация, които имат износ,
конкурентоспособност, те много по-рано ще вдигнат заплатите и това вече към днешна дата е факт в някои от тези отрасли.
Водещ:
И Тотю Младенов каза, че в някои от браншовете вече е факт, всъщност е станало.
М. Стоянова:
Така е, съвсем скоро се сключи споразумение между синдикати и работодатели в бранш металургия, където бяха договорени нови минимални работни заплати, 350 лв., и нови средни работни заплати, които са доста по-високи. Това е просто един пример.
Водеща:
Г-жо Стоянова, наистина накрая, според вас ще се наложи ли ревизия на бюджет 2011 заради проблемите с приходите? Преди няколко дни вестник "Сега" публикува една справка на НАП, от която се вижда, че всъщност се очаква приходите да бъдат с 570 милиона по-малко от възложените им за годината със Закона за бюджета. Издънката е при данък печалба и при социалните осигуровки.
М. Стоянова:
Надявам се, че тази година корекция на бюджета от приходна част няма да има. Поне резултатите от първото тримесечие ни дават надежда, че нещата може би ще се случат така, както са предвидени в приходната част на бюджета. За първото тримесечие на 2011 г. Националната агенция за приходите отчете ръст в приходите спрямо същия период на миналата година и той е значителен, около 7%. Това е добре. От друга страна обаче, наистина частта на приходите в първо тримесечие е по-малка от средното за годината. Но това също е нормално, защото такава е конюнктурата на първото тримесечие. То винаги е едно от по-слабите тримесечия в това отношение. Надявам се, че прогнозата ще се сбъдне, затова, а и защото и много международни анализаторски агенции, включително и Международният валутен фонд, потвърдиха прогнозата си за растеж в българската икономика. А ако този растеж се случи, трябва да се случат и приходите от него.
Водеща:
Добре.
Водещ:
Благодаря ви.
Водеща:
Благодаря ви за това интервю. Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента.