Според наши сънародници случващото се в Гърция е лошо и за България

Лошо е случващото се в Гърция и за България, категоричен е благоевградчанинът Стоян Митев, който преди седем-осем години купува имот и си построява къща в беломорското гръцко курортно градче Аспровалта. Тя е край морето във вилната зона, позната и като Сераки бийч или Серски бряг. Къщата му отдавна вече е известна на наши сънародници. Има редовни клиенти, които идват всяка година. Под зелените хълмове на близката Богданска планина, където преминава и магистралата между Солун и Кавала, въздухът е свеж, а плажната ивица около града се простира докъдето погледът стига. Орфанският залив е известен като едно от най-чистите места по гръцкото Егейско крайбрежие и повечето плажове имат син флаг. Аспровалта е само на около 110 км от българо-гръцката граница и българите са сред основните туристи. Много наши сънародници са намерили в района от години и работа в туристическия бранш, услугите, търговията, строителството, селското стопанство и ще ги срещнеш не само на плажа, по търговската улица или в заведенията. Стоян Митев е един от тях, открит и емоционален събеседник, той следи събитията в Гърция отблизо, има наблюдения, прави своите изводи и заключения. Убеден е в неблагоприятното отражение, което ще има и за България гръцката криза, която не е от вчера център на всеобщо внимание. "Ние се страхуваме от бежанците, коментира той в разговор с репортер на БТА. Ами ако се върнат българите, които работят в чужбина - ако 200 000 души се "изсипят" само от Гърция? Това са хора, които хранят семейства, родители, деца, продължава благоевградчанинът. Според него най-големите инвеститори в България са си българите. Това са гастарбайтерите, които мизеруват в чужбина, казва Стоян. "Обвиняваме гърците за пенсиите, но гледаме от нашия балкон, а не от техния - че това е социална политика, която позволява на всеки пенсионер да може да живее, а не да разчита на децата, както е при нас, продължава нашият сънародник. Защото тук минималната пенсия е около 450 евро. Не може да се пенсионират учители с 40 години стаж на 250 лева и да казваме - страшна държава сме! Това е държава, която е създавала придобивки за народа си. Може сега да им е трудно, но изминалите 20 години са си ги изживели добре. Дойдох тук, когато едва ли не в Гърция практически имаше добро разпределение на парите, които им даваше Европа, и към населението, хората се радваха на придобивки и благополучие", споделя наблюденията си Стоян. Според статистиката около 120 000 наши сънародници работят постоянно в Гърция, други 80 000 са сезонни работници. Европа е наляла тук много пари и за селското стопанство, продължава благоевградчанинът. То е добре развито, всеки вижда, че няма пустееща земя, пътувайки насам. Близо до границата с Албания например има огромни насаждения с праскови, ябълки, там се наемат много сезонни работници - за бране на плодове, на маслини и т. н. Фактически и ние много пари сме изкарали от гърците, подчертава Стоян Митев. Много българи са работили и на строителните обекти, в оформянето на градските центрове. Селското стопанство ще започне да "скърца", прогнозира Стоян в отговор на въпрос дали имат основания нашите сънародници да се опасяват, че ще загубят работата си при сегашната ситуация в Гърция. Според него вероятно ще намалеят и субсидиите за земеделците. Нормално е нашите сънародници да се страхуват, че ще губят работа при сегашната ситуация, счита Стоян. От две години няма строителство. В района на Аспровалта много рядко вече нещо се строи, не е както беше 2007-2008 г., когато имаше пари и се строеше масово, обяснява Стоян. Но голямата борба е да се намалява администрацията, категоричен е българинът. В Гърция осигуряването е гарантирано, коментира той. Тук, който си плаща осигуровки - и грък, и българин, и всякакъв, си получава допълнителна заплата и други бонуси, да не говорим за облекченията в здравеопазването, казва Стоян, но не пропуска да отбележи, че за сметка на това тук осигуровките са сериозни. А има ли в момента интерес към имоти в Гърция от страна на българи? "Има, е отговорът на Стоян на този въпрос. Българите се ориентираха към купуване на имоти. И цените започнаха да падат в сравнение с 2007-2008 г., когато ние дойдохме. Сега започнаха да падат и има интерес от много хора. Като се откриха и новите гранични пунктове, страшно навлизане се наблюдава на българи от Пловдив, Смолян, Хасково в района на Кавала, стигат до Неа Перамос и Ираклица. Много софиянци също се насочват натам вместо към ръкавите на Халкидики. Има много хубави плажове там, с чиста вода, като чешмяна е бистра. Като вземеш земята, може да построиш и къща, законът ти казва колко квадрата можеш да застроиш. Но ще навлязат и по-големи инвеститори. Северна Гърция не е така атрактивна, както по-надолу, на юг. "Северна Гърция я поддържаме ние, българите, сърбите, македонците и румънците, които са основните туристи", отбелязва Стоян. Той посочва все пак, че тази година се наблюдава известен отлив на туристи и че кризата се отразява, както в цяла Европа. "Има отлив на туристите, и българите ги няма така масово, както идваха минали години, а нищо не е променено като условия и цени, но нямаме ги парите", е коментарът на Стоян. Влияние според него оказват и медиите, и пропагандата, и набиваните постоянно тревоги, че няма това или онова, че Гърция е на прага на фалита и положението е критично. С това се съгласява и Мария Маркова от Сливен, която заедно със съпруга си Георги от 15 години живее и работи в Гърция, а със Стоян Митев и семейството му отдавна са приятели. "Ситуацията в Гърция в момента не ме притеснява, разказва Мария в откритото в края на юни българско магазинче за хранителни стоки, което е второто й работно място вечер. Аз работя до обед в един хотел. Имаме туристи, достатъчно са, то е на брега на морето. Таверните работят, супермаркетите са пълни със стока." Пред банкоматите по всяко време има чакащи гърци за дневната "дажба" от 60 евро. През продължаващата банкова ваканция сутринта на 9 юли имаше голямо стълпотворение и пред банките в Аспровалта. Пенсионери се тълпяха още в ранните часове на дълги опашки, за да получат част от пенсиите си. "Моята хазяйка ми се оплака, че много са чакали, разказва Мария. Хората са стресирани, не всеки държи пари вкъщи, сезонът е туристически, стават и кражби. Но полицията си гледа работата, даже има подкрепления през летния сезон." Туристическият сезон тук трае три-четири месеца Туристическият сезон тук трае три-четири месеца - започва към края на май и началото на юни и свърша през септември. През останалото време е доста пусто, разказва Мария. Около 2000 са местните жители в Аспровалта, а през лятото населението заедно с гостите нараства поне десетократно. "Миналата и по-миналата година сезонът беше много силен, продължава Мария. Малко по-слабичък е този сезон в Аспровалта, но мисля, че почти няма разлика от минали години. В хотелчето на брега на морето, където работя във Врасна, имахме три отказани резервации, но веднага ги запълнихме. Цените са 50-60 евро на апартамент. Миналата година по това време беше манифестация от търсещи стаи и почти навсякъде бе пълно. И при нас на ден идваха поне по десет семейства", припомня си Мария. В този момент в магазина влиза още една българка от Сливен - Стела Гурсова. Тя също вече над осем и половина години работи и живее в Аспровалта заедно със семейството си - съпруга Димитър и дъщерите Марая и Константина. Децата учат в Гърция - голямата е завършила гимназия и сега е студентка, учи микробиология в Солун, всеки ден пътува. През лятото работи на централния плаж, сервира по цял ден и на усмивката на чаровното българско момиче се радват и българи, и сърби, и македонци, и поляци, и руснаци, които сядат под чадърите, когато им носи най-популярната на плажа напитка - фрапето, или друга предпочитана ледена напитка. Другата дъщеря само първи клас е учила в България, след това тук и по думите на майка й - едва чете на български. "Ако трябва да се връщаме в България - какво става? - е въпросът, който тревожи и Стела, и семейството й. Искам на всички в България да кажа - да не се радват толкова много, че Гърция фалира, защото половин България се издържа от такива като нас, пали се жената. Не бива да се радваш, когато комшията ти страда, направо съм разочарована."Стела обаче сменя тона и усмивката грейва върху лицето й, защото днес иска да почерпи за 20-годишнината от сватбата си с Димитър. Както повелява традицията, вади от кошницата на колелото, с което пристигна, кутия български бонбони, за да почерпи и Мария, и останалите в магазина. Междувременно отбелязва, че е доволна от образованието, което получават децата тук, както и от възпитанието в гръцките училища. Очарована била, когато видяла още в първия учебен ден традицията - строяват се учениците, казват си молитвата и тогава влизат в училище. Очите й се пълнят със сълзи, когато си спомня и за подарената на голямата й дъщеря тридневна екскурзия от нейни учители и съученици, събрали пари, когато подразбрали, че тя няма да може да дойде с тях, заради финансови затруднения. "Така изпратиха детето ми на екскурзия, разчувства се Стела. Просто си помагат и като общество. Имаше една албанка тук, болна от рак, всички събираха пари, за да й помогнат. Затова се ядосвам когато слушам как говорят за гърците и за случващото се в страната. Не трябва само да оплюваме, трябва да говорим и за положителните неща", споделя тя. Българското магазинче за хранителни стоки е открито едва преди две седмици, но почиващи българи вече са го "надушили". И тази вечер минава семейство от Пловдив, с което продавачката е вече на "ти". Влизат и други наши сънародници, питат за кисело мляко, което, за съжаление, е свършило. Повече пакетирани стоки се предлагат. Можеш и седмичен вестник да си вземеш. Остарелите броеве се подаряват на хора, които направят добър оборот. Влиза и съседката - гъркиня, която се е убедила в качествата на българския кашкавал. Купува си и познатото у нас роле с кашкавал и шунка. Обяснява, че си го е харесала като плънка за палачинки, които тук са по-различни от традиционните нашенски. В магазина се предлага и услугата "лесно плащане", както и преводи, легализация на документи, правна помощ и консултации, самолетни билети. Засега оборотът лека-полека се завърта, но не се знае как ще е през зимата, когато останат само местните клиенти и градчето замира. А трябва и наем да се плаща, и да се отоплява помещението. "Ние от две години си ходим в България през зимата", разказва Мария. Над главната улица в Аспровалта има още един новооткрит хранителен магазин на българин от Благоевград, който също предлага само български стоки. И той е решил да рискува и в годината на най-голямата досега за южната ни съседка криза да отвори търговския обект - само на метри от един от банковите клонове в градчето, където пред банкоматите сега ежедневно се вият опашки от угрижени хора. В Аспровалта има българи, но няма българска общност Отрицателен е отговорът, който дава Мария Маркова на въпроса дали в Аспровалта има българска общност. "В Солун се опитаха да направят, в Атина има някаква, но пак са се появили разногласия, разказва сливенлийката. Всеки сам се спасява. Който може - помага, аз на много българи съм помогнала, на мен сигурно господ ще ми помогне", допълва жената. "Ние, българите, не можем да направим общност тук, коментира и Стоян Митев. Горе-долу се преброили миналата година на последните избори. За пръв път в центъра на съседния град Ставрос, в кметството било определено място за българска изборна секция. "Отвън беше сложено българското знаме, вътре хората гласуваха, разказва благоевградчанинът. Това е невероятно, това е Европа, голямата Европа! Аз случайно бях дошъл от Благоевград, отидох и гласувах, записаха ме хората, както си трябва, и гласувах. Това се случва за първи път и е голямо постижение - да гласуваш в Аспровалта, както в Солун, в Атина и навсякъде, където е имало секции." "Ние, българите, не можахме да разберем едно - че за 1300 години от съществуването на държавата ни най-голямото ни постижение е приемането на България в Европа, казва още Стоян Митев и допълва, ако не е Европа, свършваме ние".