Сблъсъците между полицията и протестиращите в Киев взеха жертва (ОБНОВЕНА)

Сблъсъци между протестиращи и силите на реда в Киев. Украински войник от Националната гвардия загина, най-малко 100 души са ранени. Причина за безредиците пред парламента стана проектозакон за Донбас, който дава повече власт на сепаратистите. Конституционната промяна е част от договореното в Минск споразумение за Източна Украйна. Съпротивата срещу нея обаче на много депутати я поставят под въпрос. Промяната в украинската конституция е желана от Запада, но силно оспорвана в Украйна. Експлозия и ожесточени улични сблъсъци избухнаха пред украинския парламент. Близо 3000 демонстранти хвърлиха граната, бомбички и бутилки по националната гвардия. Причината за напрежението е гласуване на депутатите за бъдещето на сепаратиските райони. Демонстранти и народни представители опитаха да предотвратят вота, но той все пак се състоя. Парламентът даде повече правомощия на проруските отцепници. Макар и на първо четене, решението предизвика гняв на улицата. Противниците наричат проекта анти украински.

Иван Кириченко, демонстрант в Киев: "Законът означава отворена граница с Русия и пълно възстановяване на инфраструктурата на Донбас, която беше разрушена от тях и от Путин. Това означава, че всички пари на Украйна ще се похарчат там. Питам защо младите патриоти в центъра и запада на Украйна трябва да хранят старите сепаратисти в Донбас?"

265 депутати гласуваха "За", с 39 повече от необходимото. За второто и третото окончателно четене ще са нужни 300 гласа. Много от коалиционните съюзници на правителството, обаче, са против. Те смятат, че страната ще бъде разделена, така че съдбата на реформата не е ясна. Ако бъде приет, законът ще даде възможност на Запада за повече натиск върху Москва, убеждава премиерът Яценюк.

Володимир Гройсман, председател на Върховната Рада: "Това са европейски промени, те бяха добре приети от Венецианската комисия. Разбирам, че някои депутати, олигарси и бюрократи не са заинтересувани".

На практика проектозаконът дава повече власт на областните съвети, но не потвърждава полуавтономния статут на сепаратистите. Този статут трябва да бъде одобрен с отделен закон и само за три години. Всички конституционни промени, които касаят Донбас са част от Минските мирни споразумения.