21-во поколение нинджа идва в София за Дните на японската култура

Традиционните дни на японската култура у нас започнаха нетрадиционно. За първи път в България демонстрация направи великият майстор и единствен наследник на изкуството на нинджите проф. Джиничи Каваками. Той е 21-во поколение нинджа.

Двете канджи, с които се изписва на японски "нинджа", означават търпение или въздържание и човек. А в тях, може би се съдържа и цялото генетично умение на японеца да оцелява във времето на тази вибрираща остра гърбица земя. За останлите хора по света "нинджа" е всепобеждаващ екшън герой от комикси и филми.... А двамата пратеници от свещените места на нинджите в централно Хоншу - градчетата Ига и Кока, където те са се появили за първи път през 14-ти век, разкриха пред претъпкания от малки и големи салон на Кукления театър в София "Истината за японските нинджи". И все едно всички бяха нинджи - нито звук, нито стон. На въпроса каква е тайната на нинджите, проф. Джаничи Каваками - от потомствено семейство на нинджи, отговаря кратко:

- В самото им съществуване. Никой като ги види не може да разбре, че зад този човек се крие нещо повече." - А защо са толково популярни  и днес, има ли ги? - Загадъчни са. Никой не ги знае кои са.

В програмата участваха българи, които за първи път играят в трупата на древния японски театър "Но". На бележката на Даниела Кънева, че сме свидетели на много силно начало нинджа и театър "Но", как така, посланикът на Япония Такаши Коудзуми отговаря с усмивка: - Както трябва... - Добре ли се справят българите? - Да, да, да! Аз си мисля, че да. Това е много трудно за нас, за японците и за това у нас казват, че ако искаш да разбираш "Но" трябва да отидеш на театър 1000 пъти.

Така е. Театър "Но" е най-древното запазено японско сценично изкуство. От 14 век до днес. В списъка е на ЮНЕСКО като материално световно културно наследство. Наричат го театър на маските. Символ на многовековната японска традиция и душевност. Маските, които виждате сега са на повече от 100 години. Поставят се с ритуал преди спектакъла. Театър "Но" е познат у нас, но за пръв път в близо седем вековната му история играха десет български актьори. И това не е единствената българска връзка. Между верижното пеене на "Йоан Кукузел" и музиката на театър "Но" учени откриват взаимно влияние - сигурно по пътя на коприната, дълбоко в древността.