Студентите все по-трудно намират работа

Около 70% от младежите между 16 и 24 години са в капана на безработицата. Това сочат данни на националната статистика. Причините са малкото работни места, както и незнанието накъде да се насочат при избор на професия.

Университетски специалности, които звучат модерно, но нямат почти никакво практическо приложение в живота. Некоректни работодатели и липса на ясна визия накъде да поемат. Това е капанът, наречен “студентска безработица”.

Йордан Боянов, организатор на бизнес форум за студенти: – Големите пречки са, че те знаят теорията, но практиката е коренно различна. Това да работиш в екип, самото израстване в компанията, израстването, работата с хората, това е нещо, което не се учи в университетите в България.

Част от решението на проблема е да се направи връзка между фирмите и студентите. Мениджърите да заявят ясно какви кадри търсят, а студентите – какво умеят и накъде искат да се развиват. Ясната визия за бъдещето и квалификацията обаче не винаги са достатъчни.

Методия Чедиковски, изпълнителен директор в компания в Македония: – Нормално, трябва да я засакаш работата. Да я обичаш. За да почнеш да обичаш своята работа, трябва да започнеш да учиш, да се развиваш, ама требва и некой това да ти го овозможи. Също така, едно от моите работи, които мислям дека са важни, е това, всеки човек да намери некой ментор в своята компания, фирма, живот – не е важно.

И въпреки това няма гаранция, че като намерите работа, ще останете на нея за постоянно. Защото в кризата работодателите се стремят да произвеждат все повече с по-малко ресурс, сочи скорошно проучване на ЕС за пазара на труда.

Намаляването на работните места в кризата затруднява допълнително намирането на първа работа. Данните на НСИ показват, че през третото тримесечие на 2011 г. едва 196 400 души между 16 и 24 г. работят. В предкризисната 2008 г. техният брой е бил над 262 000. Дори и тогава те са били под 30% от всички в тази възрастова група. Или 70% са в капана на младежката безработица.

Преди време Световната банка отбеляза, че големият проблем на пазара на труда в България е ниската активност сред младите. В бъдеще освен социални това ще донесе и икономически проблеми. На фона на все по-застаряващото население липсата на млади кадри ще оголи редица сектори и може да забави икономическия растеж, алармират експерти. Опасенията им се потвърждават от скорошно проучване, което показа, че България е на първо място в ЕС по брой младежи, които нито учат, нито работят. Освен че трудно намират работа, обикновено те са първите, които фирмите съкращават, обясняват мениджъри по човешки ресурси. Причината е, че нямат достатъчно опит и умения, а целта на работодателите е да произвеждат повече с по-малко хора.

Липсата на професионална ориентация също е сред основните причини за високата безработица. “Много младежи нямат никаква идея за кариерно развитие. За съжаление в училищата не се обръща внимание на това”, коментира Светла Стоева, председател на асоциацията за развитие на човешките ресурси. “Когато човек е на 20 г., може да мисли, че много ще го бива да е счетоводител, но може да се окаже, че изобщо не е за тази работа. Затова стажовете са изключително важни”, добави тя.

Според мениджъра по човешки ресурси в “ТеПроМетал” Томчо Томов проблемът е, че често младежите са привлечени от специалности, които звучат модерно, но нямат приложение в България.

Йордан Боянов, един от организаторите: – Прекалено мого от студентите, които завършват университети, после трудно влизат в бизнеса, в тази среда, не знаят какви са първите крачки, какви са трудностите, които могат да се срещнат при работата въобще. Нашата идея е да поканим управители, млади мениджъри, които да се презентират пред самите студенти и да споделят своя опит, как са изградили кариера след завършване на университета, какви са стъпките, които са направили. Има регистрирани повече от 400 човека за самото събитие и се надявам всички да останат много доволни и да бъде от полза за самите студенти. Самите лектори, те са изпълнителни директори или управители на големи компании, те имат кратки презентации от по половин час, след което самите студенти могат да им задават въпроси. Големите пречки са, че те знаят теорията, но практиката е коренно различна. Това да работиш в екип, самото израстване в компанията, израстването, работата с хората, това е нещо, което не се учи в университетите в България. Много от тези компании търсят стажанти, така че ще могат да поканят след писане на есета, да вземат такива кадри. Има няколко студенти, които си намериха работа в такива компании.

Методия Чедиковски, изпълнителен директор в голяма компания в Македония: – Аз обикновено е голяма чест и удоволствие да бидам лектор пред такова аудиториум, млади хора, които или завършават своето образование, или веке го завършеле. Как вървала моята кариера, кои са работите, за които трябва да внимават, как да роботят върху себе си, да познават себе си, селфрифлекшън, кои са качествата им, какво им липсва. И се надявам с моята презентация барем малко ще им помогне в тяхното бъдеще и развитие. Има едно изречение се казва – бидете си свои, само че с повеке скилс. Be yourself, but with more skills. Така да, във всеки случай треба да си бидат свои, но трябва да работят за развитие на некакви си качества. Мойот път е, веке 15 години съм във фарма бизнесот, и съм представител в Македония. Имаше трудности. Първата ми трудност беше, че бях хирург и напуснах хирургията, за да работя във фарма бизнеса. Това беше за мене една отлука, която през годините ме тормозеше дали съм направил правилния избор, или не. Нормално, трябва да я засакаш работата. Да я обичаш. За да почнеш да обичаш своята работа, трябва да започнеш да учиш, да се развиваш, ама требва и некой това да ти го овозможи. Също така, едно от моите работи, които мислям дека са важни, е това всеки човек да намери некой ментор в своята компания, фирма, живот – не е важно. Да може да има от кого да научи. Най-големи затруднения, аз бих казала, кога имаш одлука, кога си на кръстовище, кога имаш неколко опции, кой път да го хванеш. Така, тука за мене беше първата работа дали да идам навън от Македония и да почна да работам там, бях в Черна гора изполнителен директор, това също беше една от работите, които беа трудни. Кога се намираш на път и кога мислиш дали го правиш правилния избор. А всеки човек в неговата работата има такива ситуации, когато трябва да избира. А в този момент никой път не знаеш дали изборът, който го правиш, в бъдеще ще бъде правилният, или нема.