Заради кризата, през последните години мащабните инфраструктурни проекти се печелят от компании, предложили най-ниска цена. Експерти от агенция “Пътна инфраструктура” се опасяват, че цените са твърде ниски и това крие опасности при изпълнението. Как се следи за качеството на асфалта и кой контролира правилното изпълнение на инфраструктурните проекти?
Заради кризата, през последните години мащабните инфраструктурни проекти се печелят от компании, предложили най-ниска цена. Експерти от агенция “Пътна инфраструктура” се опасяват, че цените са твърде ниски и това крие опасности при изпълнението. Как се следи за качеството на асфалта и кой контролира правилното изпълнение на инфраструктурните проекти?
Най-често кръпките по улиците имат съвсем кратък живот, 2-3 месеца. Причината не е толкова в качеството на асфалта, колкото в неговото полагане.
Н.с. инж. Веселин Димитров, директор Централен институт на пътните технологии към АПИ: "За съжаление органите, които следят за изпълнението, не могат да бъдат постоянно на място, затова много често се получават, вие виждате, и по нашите пътища много от тези неспазвания водят до получаването на дупки или пластични деформации. Когато се налага за по-сериозни обекти и когато има съмнение за по-сериозни недостатъци, пробите се изпращат в централния институт и оттам излизаме със становище."
Случаите с некачествено изпълнена работа не са рядкост.
Н.с. инж. Веселин Димитров, директор Централен институт на пътните технологии към АПИ: "Има случай, когато асфалтова смес с по-ниска температура е пристигнала на мястото или пък в някой случай уплътнителната работа не е била добра, но гаранцията за нас е, че пътните фирми за своя сметка извършват ремонта по тези недостатъци."
В момента в София зейналите след зимата ями се закърпват със студени смеси. Те обаче са много нетрайни. От друга страна позволяват полагането и във влажна среда, което е подходящо за климатичните условия в момента. Когато се затопли, ще започнат да се използат класическите горещи асфалтови смеси, които са по-трайни. Естествено, главната причина да не се асфалтират цели улици, а само да се закърпват, е липсата на достатъчно финансии.
Н.с. инж. Веселин Димитров, директор Централен институт на пътните технологии към АПИ: "Когато има средства, се прави рехабилитация на цялостен пътен участък, но когато не достигат средствата, се кърпи.
В останалите европейски държави нормалният срок за цялостна рехабилитация на пътен участък е между 8 –10 години. В България сме далеч от тези срокове и засега се набляга на кърпене.