Криза с узото

Удоволствията на гърците стават все по-малко заради кризата. След западането на сексиндустрията и спада в потреблението на зехтин, сега и любимото им узо падна жертва на изтънелите портфейли и на високите налози. Какъв е начинът да оцелее анасоновата напитка?

Един от символите на Гърция от столетия. Прославено в песни и романи. Острият му анасонов вкус е задължителен спътник на храната в таверните. Използвано дори в ритуали за прощаване с мъртвите. В добро и зло узото е било неизменна част от живота на гърците. Досега.

Георгиос Цамурас, рибар: "Кара ни да се чувстваме добре. помага ни да забравим. Харесваме си го."

В периода на икономически трудности обаче по всичко личи, че гърците не давят мъката си в алкохол. Консумацията на узо е намаляла с една трета в сравнение с преди пет години и продължава да пада. Производителите се борят да оцелеят. Във водещата компания за производство на узо са намалили работните дни, за да избегнат уволнения. Обвиняват за проблемите си трите поредни скока на акциза за алкохола и повишението на ДДС, наложени от правителството.

Христос Мицакис, директор на фирма за производство на узо:
"Ситуацията е много трудна. Няма ликвидност от банките. Правителството ни дължи огромни суми от години от ДДС върху нашия износ. А ние не можем да вдигнем цената на продукта в момент, когато животът на нашите потребители е толкова тежък."

Половината от гръцкото узо се произвежда на остров Лесбос. Но сега и тук хората пестят от всичко, дори от свещеното питие. Все пак надежда за узото има. Извън Гърция.

Никос Калоянис, Асоциация на производителите на алкохол:
"Ако задържим високото качество и продължим да изнасяме, ще се справим."

На остров Лесбос все пак се стремят да дадат своя принос за оцеляването на узото. Макар и с по-малко изпити чашки отпреди.