Номинираният за "Оскар" Теодор Ушев в специално интервю за БНТ

Айше Сали: Господин Ушев, най-напред честито за номинацията. Със сигурност вълнението ви е голямо, очаквахте ли тази номинация и този успех?

Теодор Ушев: Честно да Ви кажа не съм очаквал никога, не съм си го мечтал, не съм и мислил дори, но в последните няколко седмици имахме индикации, че това може да се случи. Аз бях в България и мислех по време на номинациите да бъда в България и продуцентът ми се обади и каза: Тео, трябва да бъдеш тук, защото мисля , че този път имаме реален шанс да попаднем сред номнираните. Разбира се, до последния момент нищо не се знаеше. Имаше много прогнози резултати. Има много сайтове, които се занимават само с това - да дават прогнози и вчера беше интересно, че тези сайтове ту слагаха нашия филм в номинациите, ту го махаха. И на всеки 1-2 часа бяхме ту вътре, ту вън, ту вътре, ту вън. Какво да кажа - всички са изключително щастливи и аз искам да използвам възможността да благодаря на хората, които работиха с мен върху този проект. Най-вече на Георги Господинов с неговата страхотна история и Никола Груев - Котарашки, който направи много хубава музика за филма. Тази номинация е и за тях. Мисля, че е важно за България, защото доколкото знам, досега българи не са били номинирани на такова високо ниво за "Оскар"/

Айше Сали: Вашият филм ще се бори за "Оскар" заедно с още 4 филма на холивудски гиганти. Какво според вас е привлякло вниманието на филмовата академия?

Теодор Ушев: Това което трябва да кажа е, че ние победихме Дисни, което е нещо нечувано. "Inner Workings" на Дисни е направен за 10 млн. долара/

Айше Сали: А вашият филм?

Теодор Ушев: Нашият за около 60-65 хиляди канадски долара. Вижте каква е разликата! Ако трябва да използвам метафора, това е все едно Лудогорец да победи Барселона на Ноу Камп. Предполага, че това, което ги е спечелило, е просто универсалната история, различната визуална трактовка, защото нашият филм е тотално различен от всички други филми, които са номинирани.

Айше Сали: Какво ви привлече в разказа на Георги Господинов?

Теодор Ушев: Пустотата. Аз смятам, че това е една съвременна приказка, която звучи съвременно и невероятно класически. Когато я прочетох и веднага си я представих като филм и просто го видях като филм за деца от 9 до 99 години.

Айше Сали: "Сляпата Вайша" всъщност е разказ за едно момиче, което не вижда настоящето, защото с едното си око гледа към миналото, а с другото - към бъдещето. Такива ли сме и ние, неспособни да живеем в реалността?

Теодор Ушев: Аз смятам, че това е голям проблем не само в нашата държава, но и навсякъде по света. Получавам много писма, в които ми казват точно това - че ние забравихме да живеем сега, въпреки че нашето бъдеще зависи точно от действията, които извършваме сега. Трябва да престанем да се взираме носталгично в историята, трябва да престанем да ровим постоянно за някаква поддръжка. Това което е било в историята, нека да си остане там! Много е важно да вървим напред, а вървим напред с действията, които извършваме сега.

Айше Сали: Ако се върнем малко по-назад, със сигурност изминалата година беше годината на българското кино - много нови заглавия, много номинации, много награди. Успяхте ли да откриете правилния път?

Теодор Ушев: Надявам се да сме го направили. Аз много се радвам и за успехите на Ралица Петрова, и на Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Гледах им филмите. Те са страхотни! Направени са не с много средства, но с много любов, много искреност и честност. И аз смятам, че точно това е правилният път на българското кино. Очевидно е, че ние не можем да се състезаваме с големи филми и специални ефекти. Това което можем да направим, е да разказваме малки и човешки истории.

Айше Сали: Това ли е ключът към успеха - малките човешки истории?

Теодор Ушев: Да, новото мулти-култи, новото глобално са личните истории. Това е всичко, от което хората се интересуват.

Айше Сали: Церемонията по връчването на Оскарите предстои. На кого ще благодарите, ако вземете статуетката?

Теодор Ушев: Разбира се, на майка ми сти на баща ми, защото ако не бяха те, нямаше да стигна дотук. Те са важни! И разбира се, на хората, които ми помагаха в този проект - моите продуценти. Те са моят отбор и аз нямаше да достигна дотук, ако не бяха всички хора, които бяха до мен през всички тези години, когато нямах номинации. Това е моят 15-и или 16-и филм и всичко е постигнато с изключително много труд и обич, към това което правя.