За бурните отношения между Великобритания и Европейския съюз

40-годишното британско членство в Евросъюза е съжителство, често изпълнено с трудности и търкания, довели във времето до сегашния референдум за развод.

Всъщност началото на съвместния път също е белязано от всенародно допитване. Островът се присъединява към Европейската икономическа общност, предшественик на днешния Съюз, през далечната 1973-та година, при тогавашния премиер-консерватор Едуард Хийт.

Неговият наследник на поста - лейбъристът Харолд Уилсън обаче решава да попита народа. Подкрепата за оставането в Общия пазар на вота през 1975 е над 67 на сто, но не минава без разделение сред управляващата партия, както и сега. Оттогава гласовете за развод не стихват.

През 1988-ма година премиерът-консерватор Маргарет Тачър заявява, че нейното правителство ще се противопостави на всякакви опити за превръщането на Европейската общност в Съюз, в който Великобритания губи част от суверенитета си.

Маргарет Тачър, премиер на Великобритания - 20.09.1988 г, Брюж, Белгия: Не свихме границите на държавната намеса, само за да бъде заменена тя на Европейско равнище от супер-държава, която да господства от Брюксел.

16 септември 1992-ра година остава в историята като Черната сряда. Тогава атаки на международни валутни спекуланти принуждават консервативното британско правителство да изтегли британския паунд от Европейския механизъм за регулация на валутните курсове.

Норман Ламонт, министър на финансите на Великобритания, 16 .09.1992: Правителството стигна до заключение, че най-добре за британските интереси е прекратяването на членството ни в Европейския механизъм на валутните курсове.

През 1992-ра година лидерите от Европейската икономическа общност подписват договора от Маастрихт, с който се залагат основите на Европейския съюз и единната валута.

Еврото влиза в масово обръщение на 1-ви януари 2002-ра година с тържества и фанфари в Брюксел и страните, които го въвеждат. На Острова обаче новата парична единица поражда националистически настроения за запазване на паунда.

След 18 години консервативно и понякога откровено евроскептично управление, през 1997-ма година на "Даунинг стрийт" 10 влиза лейбъристът Тони Блеър. Той излага своята проевропейска ориентация в реч в Гент, Белгия, като отбелязва, че съдбата на Великобритания е да бъде водещ партньор в Европейския клуб. Линията на Блеър контрастира с прословутата реч на Тачър в Брюж 12 години по-рано. Според него тя затвърждава "изолационисткия и враждебен" възглед към Евросъюза, който доминира в Консервативната партия.

Тони Блеър, премиер на Великобритания -23.02.2000, Гент, Белгия: Британският отговор на тези критики беше да се затворим в черупките си, да се оттеглим. Да свеждаме Европейския съюз до Великобритания срещу Европа.

На Острова набира сила евроскептичната Партия на независимостта начело с Найджъл Фараж. Според някои наблюдатели този политически феномен в комбинация с желанието да премахне разделението заради Европа в собствената му Консервативна партия кара сегашния премиер Камерън през 2013-та да обещае референдум за еврочленството на страната, но в реформиран Съюз.

Дейвид Камерън, премиер на Великобритания: Време е британският народ да си каже думата. Време е да уредим този въпрос за Великобритания и Европа. Ще дадем на британския народ референдум с много прост избор - оставане в Евросъюза при нови условия, или излизане.

През февруари тази година след месеци преговори, Камерън прецени, че извоюваните реформи в отношенията на Острова с Общността са достатъчно задоволителни, за да обяви вота. Самият Камерън заяви, че кабинетът му ще подкрепи оставането на страната в Европейския съюз.