Начало
назад
Какво следва след референдума?
Великобритания е само на крачка от исторически прецедент в Евросъюза - да стане първата членка, която го напуска. Но дори резултатът от референдума да принуди премиера Дейвид Камерън да даде старт на т.нар. Brexit, проевропейските политици на Острова имат начин как да заобиколят волята на народа, без при това да извършат политическо самоубийство.
Какъвто и да е окончателният резултат от референдума за членството на британците в Европейския съюз, той няма да има обвързващ характер. Няма законов текст, който да задължава премиера Дейвид Камерън или да му определя срок да активира член 50-и от Лисабонския договор за напускане на съюза.
Той със сигурност ще трябва да инициира парламентарен вот, който да го овласти да започне процедурата. И най-вероятно ще получи зелена светлина дори от своето - проевропейско крило на Консервативната партия. Защото едва ли някой политик би искал да си отреже пътя към парламента на следващите избори чрез пренебрегване волята на електората.
Никоя държава не е бягала досега от Евросъюза, но част от държава, и то голяма, го е правила. През 1982 г. 52 процента от жителите на Гренландия решиха, че не искат да са част от блока. Фактическото откъсване трябваше да бъде договорено от Копенхаген, тъй като леденият остров е автономна територия на датското кралство. "Загубихме 60 на сто от територията на европейската общност", възкликна с тъга тогавашният председател на Еврокомисията Жак Делор.
В случая на Великобритания Договорът на Евросъюза предвижда тя да води преговори с останалите страни членки и да сключи с тях споразумение за напускане, което да включва и основите на бъдещите отношения на блока с Лондон.
Още при обявяването на датата на еврореферендума Камерън предупреди, че стигне ли се до този етап, връщане назад няма да има.
Дейвид Камерън (22 февруари 2016 г., Камара на общините): "Трябва да ни е ясно какво ще стане, ако договорът за напускане не е готов в рамките на 2 години. Настоящият ни достъп до единния пазар ще бъде прекратен с изтичането им. И търговските ни споразумения с 53 държави по цял свят ще станат недействителни. Това не може да се опише по друг начин, освен като риск, несигурност и сляп скок в неизвестността".;
Алтернативата е Камерън да пробва ново предоговаряне на условията за британското членство в Евросъюза и след това да свика втори референдум. Практиката в други еврочленки показва, че многократно поставяне на един и същ въпрос на всенародно допитване често води до желания от политиците резултат. Британският премиер обаче даде да се разбере, че за него е въпрос на чест да не предприема такава стъпка.
По-вероятно е да бъдат свикани предсрочни избори. И ако някоя от партиите заложи в кампанията си на оставане на страната в Европейския съюз и спечели вота, резултатът съвсем легитимно би бил смятан за по-важен от този на референдума.
