Аплодисменти за момчетата от Сунгурларе: "Няма смисъл да ни е страх, в такива моменти трябва да сме заедно"

И в днешния горещ августовски ден темите за инциденти, пожари и големи политически събития се борят за челни места в новинарските емисии. Днес обаче искаме да ви покажем лицата на пет момчета от Сунгурларе, които вместо безгрижна ваканция, до вчера гасиха големите пожари, наред с пожарникари и доброволци.

• Урок по човечност: 16-годишно дете неуморно помага в борбата с огъня в Сунгурларе

Даниел, Александър, Виктор, Атанас и Станислав днес чуха аплодисменти в Министерския съвет, където бяха поканени от премиера за началото на заседанието. Към тях той отправи думи на признание за техния тих и скромен пример, който е дал кураж на стотиците пожарникари, горски служители и доброволци при овладяването на огъня. А момчетата от Сунгурларе останаха скромни в отговорите си.

Не на игра пет момчета на 15 и 16 години се впуснаха в безмилостната битка с пожарите край Сунгурларе. С Даниел, който носи вода и храна на пожарникарите с колелото си, ви срещнахме в "По света и у нас" в понеделник.

Даниел Гълъбов, 11.08.0205 г.: "Майка ми и баща ми така са ме възпитали просто - да помагам на хора в нужда. Просто така са ме научили - да помагам с каквото мога."

Освен Даниел, в битката с огъня край Сунгурларе се впуснали и Александър, Атанас, Станислав и Виктор.

Атанас Кръстев: "Гасяхме пожари с пръскачки, цистерни, каквото падне".

Станислав Божиков: "Няма смисъл да ни е страх. В такива моменти трябва да сме заедно, да сме обединени и щом вярваме в Господ - няма от какво да ни е страх. Това е нашият роден град. Правим го за природата и няма как. Трябва да помагаме."

Атанас Кръстев: "Тези щети, които станаха, не могат да се възстановят с години и с десетилетия. И поне, колкото може - да се спаси".

Скромните усилия на петте деца станаха повод за благодарност и аплодисменти от премиера и министрите.

Росен Желязков - министър-председател: "Нека това е заразителният пример за тези млади момчета, тези български мъже, както казах. Ние вече не трябва да мислим за тях, като за нашето бъдеше, ние трябва да мислим за тях, като за ангажимент в нашето настояще. Затова искам да благодаря и на техните родители и на техните близки за това, че са вложили в тях любов, старание и умение. И ги насърчават по техния път."

А след добрия пример, който дадоха на обществото, петимата ученици се завръщат към безгрижието на лятната ваканция.