20 години история: Българско училище във Вашингтон празнува юбилей

Българската общност в Съединените щати отпразнува 20 години от създаването на обичания образователен и културен център "Свети Климент Охридски" във Вашингтон. Юбилеят беше отбелязан с тържество, на което присъстваха много настоящи и бивши възпитаници и посланикът ни в САЩ Георги Панайотов.

Как се изучават български език, история и традиции на 8000 км от родината - вижте в репортажа на Цветелина Йорданова.

Две десетилетия - макар и не дългогодишна, историята на центъра и българското училище, което е част от него, е белязана от постижения, всеотдайност и решителност да се поддържа връзката с България. Създадено е от група ентусиасти като проект "Всичко за България", но се разраства до училище, което работи по системата на МОН - първоначално едва с 12 дечица, а сега - със 135 ученици - в детската градина и в класове от 1-ви до 12-и клас.

Нямат собствена сграда, но преподават с размах и вдъхновение.

Доротея Кадра е директор от три години.

"Намира се във Феърфакс, Вирджиния. Но обхващаме и щата Мериленд, освен щата Вирджиния и Вашингтон, окръг Колумбия, така че имаме семейства, които пътуват час, дори повече от час, за да стигнат до училището", споделя тя.

Повечето от децата са виждали България.

"Много от тях в часовете с такава радост обичат да разглеждат картата на България и да показват докъде са пътували, кои градове са видели, какво им е харесало, къде са прекарали ваканцията с близките си", допълва Доротея.

Изучават български език и литература, история и география на България, а в извънкласните занимания - танци, традиции и обичаи, театрално изкуство, а в часовете по рисуване дори секат златни монети.

За Доротея Кадра, чиито две деца също са в училището, както и за останали 25 учители, да преподават е кауза.

"Всички го правим заради децата ни. Толкова е хубаво, когато виждаме желанието, с което идват, желанието, с което искат да научават българския език, да танцуват български танци, да се изявяват! Иска ни се просто да познават тази част от идентичността си, да остане в тях и независимо някой ден в коя част на света ще живеят, да познават тази част от себе си и да изпитват гордост от това, че са и българчета", казва Кадра.