Бруно Бекман за БНТ: Без ток и връзка със света - какво е останало в освободените украински села?

В Североизточна Украйна след украинската контраофанзива, много населени места бяха освободени, но хората в тях продължават да живеят без ток и без комуникации. Единствената им надежда за снабдяване с продукти от първа необходимост са посещенията на доброволци и помощите, които те им носят.

Белгийският журналист Бруно Бекман, който предаваше за БНТ от началото на войната, сега е в района на Харков - в град Купянск, който беше освободен на 12 септември, след 195 дни руска окупация.

Доброволци събират храни и подготвят пакети, които да раздадат на крайно нуждаещи се хора. Те са от организацията "Единство и сила", а хуманитарната помощ се предоставя по заявка на роднините на хората, останали сами в отдалечени райони, където доскоро е бушувала войната.

Пътят все още е опасен.

"Може да има удари, трябва да спазваме някакви мерки за безопасност. Трябва да стигнем до седем места. Понякога звънят роднини и молят да доставим помощ на техни близки. Има възрастни хора, има многодетни семейства и искаме да ги зарадваме с нещо, затова носим сладкиши, бонбони, книжки за оцветяване, моливи", казва Наташа, доброволка.

Групата потегля от Харков към места, където войната си е отишла, макар и тътенът на сраженията още да се чува от изток. Анна и Влад са масажисти по професия, но в свободното си време носят помощи. Влад оставя пакета пред вратата на възрастна жена, останала само с кучето си. На оградата ѝ още стои надписът: "Тук живеят хора" - предупреждение, че в къщата има мирни жители с надежда да не бъдат нападнати. Анна записва имената им, за да потвърдят на близките им, че всичко е доставено.

В града на река Оскол преди са живели 60 000 души, сега са останали 30 000, които не са пожелали да напуснат въпреки всичко.

"Стараем се пакетите да стигнат поне за седмица -две. Има макарони, зърнени храни, олио, различни консерви - с риба, с месо", казва Наташа.

Бруно Бекман: Аз съм в град Купянск, на 130 км източно от Харков, който е бил под окупация до началото на септември. Хората тук имат красиви къщи, преди това е бил район за почивка, включително и за руснаци. Докато са били тук, руснаците не са наранили никого, но хората тук не спират да се питат - защо ни се случи това? Зад мен можете да видите сините чанти - такива бяха доставени на 99 домакинства. В тези чанти има храна и кутии с лекарства, те са най-необходими тук. Тук хората имат градини, от които си осигуряват храна, но им липсват най-много медикаменти и храната за домашните любимци. Намираме се на 12 км от фронтовата линия и често чуваме експлозии, както и звука на прелитащи самолети. Хората ни се радват много, те са били без комуникации и връзка със света от седмици, не са имали и все още нямат електричество."

Децата, които са останали тук, не са много. Алек е на три години и с радост приема подаръците. Майка му също е благодарна.

"Успех! Всичко добро! И не ни забравяйте!" - казва една от жените, получили помощи.

В Купянск краткият есенен ден си отива. Хората остават в очакване на следващия. След залеза, ще останат на тъмно. Но ще чакат доброволците да дойдат отново. И спокойствието да се върне в техния свят... неизвестно кога.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube