Правомощията на президента често бяха обект на дискусии по време на предизборната кампания. Най-обсъждана беше възможността държавният глава да помилва лишени от свобода, но далеч по-голяма остава ролята му в сферата на външните работи и сигурността, която е незаобиколим фактор за всяко парламентарно мнозинство.

В програмата на управляващата партия са заложени промени в Конституцията, касаещи правомощията на президента. Очаква се да бъде изменен механизмът за назначаване на служебно правителство, но в общественото пространство идеите за промяна не се изчерпват дотам. Как стореното от президента влияе на всеки гражданин и какво може да прави държавният глава, дори и това да не му е вменено по закон?

Петър Желев разговаря с преподавателя по конституционно право и бивш конституционен съдия проф. Пламен Киров.

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "В едни случаи се казва, че президентът е най-независимият орган, защото от него нищо не зависи. В други случаи казват, че има такива авторитарни тенденции, президентът се превръща в център на властта, той концентрира много власт и т.н. Истината е горе-долу по средата."

За почти 150-годишната история на Третата българска държава позицията на държавния глава у нас е динамична. От Освобождението до обявяването на страната ни за република през 1946 г. князът и по-късно царят заемат поста на държавен глава. Следва период, в който този пост е колективен. Димитровската конституция заменя монарха с 19-членен президиум на Народното събрание. Промените на Тодор Живков от 70-те пък превръщат, макар и формално, целият държавен съвет в глава на нацията. През 1990 г. промени въвеждат поста на председател на републиката. Година по-късно новата конституция утвърждава президента като висша длъжност в държавната йерархия.

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "Замисълът на конституционния законодател в лицето на 7-о Велико народно събрание е да създаде един силен президент, но само че в рамките на парламентарна форма на управление. Имаме парламентарни републики с изключително слаб президент. Пример с Федерална република Германия. Голяма част от германското общество не се сеща кое е името на президента, но знае винаги кой е федералният канцлер, т.е. министър-председателят. В Италианската република президентът има много по-силни правомощия в сравнение с президента във Федералната република. Нашият има още по-силни в сравнение с президента на Италианската република. Той не е самостоятелна власт. В това тройно-хоризонтално разделение на законодателна, изпълнителна и съдебна власт, но той има правомощие по отношение на трите власти."

По отношение на законодателната власт – президентът насрочва парламентарни избори, провежда консултации с партиите за съставяне на кабинет, предлага референдуми, подписва определени международни договори, обнародва законите и налага вето, ако прецени. Сред обсъжданите идеи за увеличаване на неговите правомощия е утежняване на процедурата по отлагателно вето.

Сега президентът връща определен текст на Народното събрание и то може да го прегласува без промяна, ако събере мнозинство от 121 депутати. През годините е имало предложения нужният брой да бъде поне 161 народни представители, или повече от 2/3 от тях.

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "Някои президенти предлагаха в миналото (…) при пропорционалната ни избирателна система и партийната система, която в момента съществува в България, която е хипертрофирала, когато не може да се формират стабилни мнозинства, за да се преодолее това вето с мнозинство две трети е невъзможно. И тогава ветото от отлагателно ще се превърне в абсолютно вето. Това е много опасно. И тогава наистина ще се засилят авторитарните тенденции."

Президентът може да предлага промени в Конституцията в определените от основния закон случаи. Защо тогава да не предлага и обикновени законопроекти?

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "Това е една такава стара песен. Много президенти! И още президентът Желю Желев, първият демократично избран с преки избори български президент каза - "ми то е хубаво да имам законодателни инициативи". Е, президентът къде ще се бърка и ще конкурира законодателните инициативи на правителството. При това забележете, че когато парламентът, едно стабилно парламентарно мнозинство, започва да отхвърля законопроектите на президента, се стига до парламентарен блам на президента. Президентът има право да наложи вето. Т.е. има контролни функции по отношение на изхода на законодателния процес. Е, вие му давате и право на законодателна инициатива, т.е. под някакъв начин да контролира и входа на законодателния процес. И на входа, и на изхода."

Дали президентът отново да назначава по свое усмотрение служебния кабинет? Това е един от големите въпроси на тази кампания и на разговорите за конституционни промени.

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "Ако не могат да измислят нищо по-добро, по-добре да върнат стария модел. Моделът се промени сериозно във връзка с т.нар. идеи да възстановим автентичния парламентарен характер на републиката. Той никога не е бил губен и никога не е бил суспендиран. Какво се изразяваше това желание? Едва ли не парламентът да бъде въведен за върховен орган в държавата? Парламентът не може да бъде върховен орган в държавата. В една демократична държава, при която действа разделението на властите, парламентът не може да бъде върховен орган. Имаме такива модели по времето на Френската революция, Кубинската диктатура. Въведоха така наречената, хайде да се изразя на политически жаргон, домова книга. 10 позиции, от които президентът може да избира кандидат за служебен министър-председател, като тези, които са във въпросния списък, могат да откажат. И представете си, ако всички откажат, тогава какво става. Тогава не може да се назначи служебно правителство и не могат да се проведат предсрочени избори. Конституцията е един алгоритъм и създава един алгоритъм, който винаги трябва да доведе до резултат. Не може да спрем донякъде и да замръзнем и да не знаем какво да правим. И да се обвинява президентът, че назначава служебни правителства при положение, че ти самият, говоря за парламентите, не можете да формирате правителство, това е, според мен е алогично."

Дали президентът отново ще назначава сам и без ограничения служебен кабинет е въпрос, заложник на резултатите от вота, казват експерти. И без конституционни промени държавният глава и мнозинството могат да работят по общи решения с дълготрайна стратегия. Президентът назначава по предложение на правителството дипломатическите представители на страната в чужбина, командния състав на армията, обявява обща или частична мобилизация и прави промени при административно-териториалните единици. Практиката показва, че в тази област президентът може активно да влияе на решенията.

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "Има сфери на държавна политика и на държавно управление, в които политическите решения имат дълга перспектива. Външната политика не може да зависи от едно или друго мнозинство, което излъчило правителство еднодневка и то да люшка държавата във всякакви посоки. Т.е. ние тук имаме стратегически интереси, които изискват стабилна и външна политика, включително и политика, свързана с отбраната и сигурността на страната. Няма какво да се агитираме, това на всички е ясно. И в този случай, когато действат едновременно в рамките на тези споделени правомощия президентът и правителството, се получава един стабилитет."

В Конституцията обаче не е упоменато кой назначава главния секретар на МВР и ръководителите на службите. Сега професионалното ръководство на вътрешното ведомство и директорът на военното разузнаване се назначават с указ на президента по предложение на кабинета. След законови промени от 2025 г. обаче председателите на ДАНС и ДАР се избират от парламента, без участието на държавния глава, както беше преди. Залагането им в Конституцията е възможна промяна.

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "Няма конституционни текстове, които да казват кой назначава, да кажем, представителя на ДАР и на ДАНС, на ДАТО и т.н., Главният секретар на Министерството на вътрешните работи. И ние се люшкахме от едно, според мен, добро решение. Правителството предлага, президентът назначава."

Скоро след изборите президентът ще трябва да направи дългочакано назначение. По предложение на Висшия съдебен съвет той ще трябва да подпише указа за новия главен прокурор. Според българската Конституция той може да откаже назначението веднъж, но при второто предложение е длъжен да подпише.

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "И на мен ми се струва, че в този случай е намерен добрият баланс. Не трябва да има промяна. Според мен не трябва. Изборът на "тримата големи" в съдебната система често повдига въпроса защо за ключовите позиции има само по един кандидат. Причината са измененията от 2015 г. да се обособят две колегии на Висшия съдебен съвет. Съдиите да си предлагат и да си назначават съдии, а прокурорите да си предлагат и да си назначават прокурори и следователи. Е, когато вие ги разделяте, включително в една процедура за издигане и номинация на кандидати за съответните постове, естествено е, че за да не придобие по-голяма сила другата колегия, в крайна сметка, тъй като решението се взема с двете колегии едновременно, що се отнася до висшите магистрати, ами ще издигат само един кандидат. Главният прокурор ни е важен, е важен и председател на Върховния административен съд, защото и там имаме вакантно място и то не е попълнено. Първо трябва да бъде назначен нов състав на Висш съдебен съвет, тъй като той се назначава с квалифицирано мнозинство от 160 човека, т.е. 2/3. Всъщност това е мнозинството, с което евентуално би се изменила и Конституцията."

Във втората част на чл. 98 от българската Конституция са изброени още няколко правомощия. Държавният глава награждава с ордени и медали, дава, възстановява или отнема българско гражданство, предоставя убежище, опростява несъбираеми държавни вземания, наименува обекти от национално значение и населени места и помилва. Част от тези правомощия могат да бъдат прехвърлени на вицепрезидента. Тъкмо възможността за помилване на лишени от свобода стана централната тема на предизборната кампания. Трябва ли това правомощие да отпадне?

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "Може нещо да се пипне, но не в самата Конституция. То проблеми винаги ще има, защото може да бъде оспорена преценката на президента да проявява висша милост. В Конституцията от 1971 г. бившият Държавен съвет упражняваше това право. Служебно се произнасяше, без да има дори молба от осъдения, за помилване, той служебно се произнасяше дали да бъде изпълнено смъртното наказание. При тоталитарния модел на България, при онази комунистическата Конституция, както я наричат... Сега във всичките 27 държави на Европейския съюз има такова право. Има едно решение от 2012 г. на Конституционния съд. Това е решение номер 6. Накратко е казано, че това правомощие не може да бъде ограничавано и това е въпрос на висша милост. И то не заличава престъпния характер на деянието. Помилват се престъпници. Не се помилват художници, литератори."

Според проф. Киров президентът може да има права, полезни за обществото ходове, които не са посочени нито в Конституцията, нито в законите.

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "Президентската институция трябва да намери начин да работи с трите власти. Нормално би било всеки месец президентът да намери време, разбира се, трябва да има и от другата страна такова желание, да направи консултации с различните парламентарно представени политически сили. Както се казва, неформални, без вратовръзки. Да може по всяко време, както се казва, един път седмично да пие кафе с министър-председателя. Същата работа и с главен прокурор, председателите на двете върховни съдилища."

Очакванията са мандатът на следващия български президент да премине под знака на конституционните промени.

Пламен Киров, преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия: "Понеже има такава една тенденция, която ние непрекъснато критикуваме, че зададат ли се избори, трябва да изменяме Изборния кодекс. Това не е хубаво да се прави. Лошото е обаче, че... погледите се насочат и към Конституцията. Не може да бърникаме непрекъснато в Конституцията. Конституцията не следва..., не е правилно да бъде променена от неграмотни хора. С това мога да завърша, но предполагам, че ще го отрежете."

Въпреки изобилието от идеи за разширяване на правомощията на държавния глава, все още липсват конкретни текстове. Именно около тях парламентът ще трябва да търси мнозинство от 2/3 или 3/4, в зависимост от конституционната процедура.