Георги Василев в предаването "Зала на славата"

Това не е Ван Гог, това е Гог Ван - Георги Василев. Едно голямо име в българския волейбол от Добрич.

Отдал живота си на играта, стожер на този спорт в Добруджа, но не забравил умението с четката пред платното. Разпределител и художник на терена, на пейката и в ателието. След 50 години в залата, отново твори картини в живописта.

"Изкуството си е изкуство и спортът е изкуство, и треньорството е изкуство. Аз съм любител художник, но след като се харесва от почти всички, това ми дава още стимул да рисувам", сподели пред камерата на БНТ Георги Василев.

Възхваляван и отричан, гонен от физкултурното движение в България, връщан в националния отбор като играч и треньор, преминал през негативите на възродителния процес и две войни.

"Волейболът смени рисуването ми, 50 години не бях хващал четка. С волейбола мога да се гордея с много постижения, особено в треньорската професия. Сега с тази живопис, няма да имам такова време да стана първи, този стремеж, който ми е бил винаги в спорта, да съм първи, да побеждавам", обясни легендарният треньор.

Той се върна години назад, когато е бил състезател в редиците на Локомотив Сф и Левски.

"Нямам обяснение защо избрах Левски. Левски Спартак ми даде всичко, но така стана, че бях предложен за дисциплинарно уволнение. Причината, че за първи път на преден план излязоха личните ми проблеми. Прибрах се в Добрич, не съм уволнен дисциплинарно, защото това можеше да коства доживотната ми безработица. Но изключването ми от физкултурното движение остана, прибрах се със семейството ми в Добрич", разказа Василев.

След това той става играещ треньор в родния си град.

"Отмениха ми наказанието, с разрешение да играя само в местния отбор. Взеха решение да стана играещ треньор и така започна моята кариера, няма никоа да забравя първия и последния си ден", спомни си Василев, който разказа и за пребиваването си като състезател в Турция, Португалия, Кувейт и Югославия.

Специалистът се върна и към годините като треньор на мъжкия национален отбор по волейбол и за малшанса да не се класираме за Олимпийските игри в Барселона.

"Бяхме на една крачка да елиминираме холандския отбор, но при резултат 2:1 за нас, и 14:12, бяхме ощетени от съдията, и ако я имаше сегашната техника в помощ на съдиите, нямаше да се случи това. Холандският отбор се класира, дори станаха олимпийски шампиони", сподели бившият наставник на мъжкия ни тим.

На световното първенство през 1998 г. в Япония извежда тимът ни до седмото място.

"Признанието е много по-ценно от материалните стимули", смята Василев.

Вижте предаването с участието на Георги Василев във видеото!