Това е страст за мен, винаги е било, самото начало, една реализирана детска мечта, с подробностите, че човек трябва да има талант. Ние играехме много в махалата, аз съм минал през всички спортове. На улицата се играеше много, забавлявахме се, но винаги съм бил някъде с някаква топка, на село при баба, винаги съм бил на някакви стари снимки с топка, явно е било вътре в мен. Така започва разказа си Йордан Лечков, който е герой на предаването на БНТ "Зала на славата".
Легендата на българския футбол разказва за пътя си като футболист, спомня си за паметните моменти с националния отбор, за кариерата си в Германия и за времето, когато беше част от ръководството на БФС.
"В България на времето, ние не играхме за пари, играехме да надиграеш съответния противник. Просто това беше идеята, това е страстта и на публиката, която идва по стадионите. Сливен си беше център отдавна и мисля, че тук играеха много добри футболисти", разказа Лечков, който започва да играе в местния тим през 1984 година. С отбора на Сливен записва над 150 мача и печели Купата на България през 1990 г.
"С ЦСКА имах някаква договорка предварителна и седнахме да се разбираме с Вальо Михов за пари, за условия и така нататък. Но аз имах предложение и ме следяха от чужбина. Казаха му, разбрахме се, но нека да изчакам примерно 7-10 дни. Става въпрос, че искам наистина да отида в чужбина да се реализирам. И така 2-3 дни, той всеки ден вдигаше мизата, но така както се договорихме, така беше. И така си останах в ЦСКА, пак с идеята да мога да се реализирам в чужбина", сподели Лечков.
Играе за "червените" през сезон 1991/1992 и бързо се утвърждава, печели Шампионската титла на България.
Заминава за Германия и става част от тима на Хамбургер от 1992 до 1996 година. В германската Бундеслига се превръща в един от основните и най-разпознаваеми футболисти на отбора. Прекарва един сезон в Олимпик Марсилия (1996/1997), където изиграва с 31 мача и бележи 2 гола.
Кариерата му продължава в Бешикташ. Престоят му в Турция е белязан от конфликти с ръководството и треньора, което води до напускането му на клуба и временно оттегляне от футбола. Завръща се в ЦСКА, а след това завършва кариерата си като играещ треньор в родния Сливен.
"Аз бях изключително подготвен физически. Въпреки, че някъде казвали, че съм мързелив, а аз нямам отсъствие от тренировка", спомни си той.
Каква следа оставя в Германия и в Хамбургер за четири сезона там?
"Може би ще ви изненадам с отговора. Много дълбока следа. И тя горчива. Защото тоя гол, така или иначе, ако може би не бях го вкарал срещу Германия в Америка, може би още щях да бъда в Германия. Или в част от немския футбол. Защото бях много добре приет там. Договорите ми бяха дългосрочни. Най-скъпо платеният играч бях на Бундеслигата. Но когато се случиха така нещата, за които аз няма как да съжалявам, напротив, докарал съм толкова радост на всички българи, надявам се и вече нещата се промениха. Никакво лошо отношение не съм видял. Но все едно, че не съществуваш за медии, за хора, за запалянковци. Няма. Ти играеш. Дали играеш добре или лошо, няма, Лечков го няма. И това се усеща, което не е приятно. На всичкото отгоре 1995 година ги бихме още един път. Три пъти последователно играя срещу Германия и ги побеждавам лично, което не е много приятно за тях", разказа Лечков.
Той се върна и към първата повиквателна в националния отбор.
"Аз бях по това време номер 1 в Бундеслигата, 1993 година вече, малко или много хората пишат, ваши колеги следят и казват, Лечков, защо не го викате в Бундеслигата, играя редовно. Отговор няма. И по една така щастлива случайност, един приятелски мач на националния отбор в Тенерифе. Аз бях повикан. И оттам нататък вече няма излизане", спомни си легендарният български футболист.
"Националният отбор на България имаше успехи, защото ние се забавлявахме. Всеки ден по отделно играеше много сериозно. Ние бяхме много силни футболисти. Това на хиляда години един път се случва", смята Лечков.
"Никога няма да се повтори това нещо. Един гол никога не може да го повтори човек. Интуитивно търсиш топката. Той я хвърля в празното пространство. Трябва да се атакува. Това е част от самата стратегия на всички футболни хора", обясни той.
Лечков записва 45 мача и 5 гола за националния отбор на България в периода до 1998 г. Той е един от главните герои от историческото четвърто място на Мондиала в САЩ през 1994 г. Най-паметният момент в кариерата му е на 10 юли, когато на четвъртфинала срещу световния шампион Германия отбелязва феноменален гол с глава. Този гол носи победата с 2:1 и класира България на полуфинал, превръщайки Лечков в национален герой. Участва също и на европейското първенство през 1996 г. в Англия.
Йордан Лечков влиза в управлението на Българския футболен съюз през 2005 г., когато за президент е избран Борислав Михайлов. Лечков става част от Изпълнителния комитет и поема поста на вицепрезидент на БФС.
"Ние бяхме млади, известни от инерцията на световно първенство. При това ние бяхме изключително добре приети в самата УЕФА, ФИФА. Бяхме по комисии. Ние бяхме изключително добре приети, една нова вълна от ръководители. И ние направихме всичко възможно с влиянието и контактити, които имаме, да изградим сравнително добро име на българския футбол, като ръководители. Но голямата част от българската общност и действителност искат от нас и резултати, когато ние вече не играем", заяви Лечков.
"Винаги съм бил критичен към футболистите, защото към мен са били взискателни и критични, но аз не съм се сърдил никога на никой. Като ръководители няма кой да се оплаче от нас. Ние сме оставили обезпечен футболен съюз, база, национални отбори, квалификации, всичко, което може да се сетите. Мисля, че доста неща се объркаха, но аз ги казах още тогава. Аз мога да кажа, че докато съм бил там, всички треньори съм ги назначавал аз. С едно изключение - Ясен Петров. Дали сме възможност на всеки по един или друг начин да реализира своите виждания за футбол", каза той.
"Когато е писано това се е случило и не виждам смисъл човек да смята какво е пропуснал. Напротив, точно обратно. Какво е наваксал, какво е видял, да е благодарен на съдбата, да е благодарен на късмета си, защото и без късмет не може. Човек да е доволен от това, което ежедневно пристига. Може да са малки победи всеки ден, но по някакъв начин да е доволен", завърши разказа си Йордан Лечков.
Вижте предаването във видеото!
Чуй новините
Подкаст
