Какво всъщност представлява спортът? Удоволствие, дисциплина, зрелище, съревнования, амбиция, стремеж, желание, понякога емпатия. Софийският маратон създава истории, които събират хора с коренно различни житейски съдби.
Вера Асенова, позната ни като част от националния отбор по алпийски ски в миналото. Момиче, сблъсквало се с перипетиите на живота, пострадало в състезателна среда. Контузия, след която се налага да претърпи една дузина операции на крака си, което не я сломява и не я отдалечава от спорта.
"Бягането също беше огромна част от живота ми, особено преди контузията ми, която стана преди вече 10 години почти, така че за мен беше наистина изключително приятно да мога да взема участие в Маратона на София. Полумаратонската дистанция, мисля, че беше едно много хубаво събитие", разказа Вера Асенова.
21 километра и 98 метра. Толкова преминава Асенова, но не го прави сама. Помага на друг човек, който мечтае да може сам да измине дистанцията. Не тази. Която и да било дистанция.
"Кристиан Велев се казва. Той е на 18 години, с детска церебрална парализа е. Една от мечтите му беше да участва на полумаратона на София. Малко по-рано през годината го качихме и на връх Вихрен. Миналата година на връх Мусала. Така че лека-полека мисля, че успяваме да сбъдваме част от мечтите му. И наистина вярвам, че не е само той, а всеки може да постигне много, защото мисля, че не трябва да гледаме само на това, какви резултати постигаме и за какво време сме финиширали. А по някой път самият факт да стигнем до финала е нещо наистина много голямо", сподели бившата състезателка по ски.
Препятствията са много. Но какво са те в сравнение със силата на човешкия дух? С желанието да докажеш, че и ти можеш да го направиш.
"Това, което остава извън картинката за голяма част от тези хора е, че всъщност той тренира всеки ден и всеки ден е на физиотерапия така, че да може да поддържа тялото си по максимално добър начин за него. Така, че наистина много се радвам, че мога да бъда част от неговият отбор и неговите най-близки приятели", добави Вера Асенова.
"Мисля, че поуката е, че наистина трябва да си помагаме, да вярваме повече и да не слагаме граници на хората, които смятаме, че имат някакъв здравословен или друг проблем. Мисля, че спортът е за всички, планината е за всички и просто по някой път е нужна съвсем малка подкрепа така, че да успеем заедно да стигнем до финала", завърши Асенова.
Едва ли нещо може да се сравни с подобна усмивка след финала. Медалът не е за първо място. Медалът е за характера и волята, и понякога за емпатията.
Вижте репортажа във видеото!
Чуй новините
Подкаст
