ИПИ за Плана за възстановяване и устойчивост: Изпълнението напредва, рисковете нарастват

На 16 декември 2022 г. България получи първо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това най-накрая е добра новина след пропускането на шанса за авансово плащане и редица забавяния и неуспешни стъпки на българските правителства при финализирането, подаването, одобрението и изпълнението на НПВУ.

Времето за отчитането на следващия пакет от мерки наближава, а напредъкът е минимален. В тази обстановка и една година след старта на работата по плана Институтът за пазарна икономика прави оценка на напредъка и основните рискове, които биха въздействали негативно върху изпълнението, финансирането и успешното му приключване.

Още при подготовката и първоначалните стъпки на изпълнението на НПВУ започват да се проявяват редица рискове пред успешното му реализиране. Силно притеснителни са знаците в последно време за липса на политическа и обществена подкрепа и разбиране на значението на плана, функционирането на механизма за възстановяване и устойчивост и ангажиментите на България.

Анализът и оценката на рисковете в изследването на ИПИ са извършени на база на концепцията за измерване на влиянието им и вероятността да се реализират. Рисковете са групирани и се разглеждат в няколко категории.

Първоначалната оценка на рисковете показва, че:

• Най-значими са политическите рискове – по-специално риск от политическа нестабилност и чести избори, реализиран в забавяне на подготовката и приемането на нормативни актове във връзка с НПВУ; липса на политическа подкрепа за реформите и риск от корупция и застрашаване на върховенството на закона.

• На следващо място по тежест са административните рискове (липса на капацитет, на подкрепа, на разбиране и на способности за подготовка на реформите).

• Своята тежест имат и проектни рискове, които засягат изпълнението на конкретните инвестиции.

• Икономическите рискове също имат негативно въздействие, макар и относително ограничено – висока инфлация, разходи за труд, забавяне на икономическия растеж и икономическа криза, затруднения с националното съфинансиране на проектите и др. Оценката на тези рискове е силно променлива, зависи от икономическата среда и трябва да се извършва по-често.

• Външните рискове са ограничени по влияние, но не бива да се пренебрегват, а да се наблюдават.

• Управлението на значимите рискове е системен и стратегически процес, който изисква повишаване на контрола върху ситуацията и подобряване на условията, познанията и информираността на заинтересованите страни, които влияят върху вземането на решения – политически лица, административни структури, обществеността. Активното и ранно адресиране на рисковете е ключово пред управлението им, както и добрата комуникация.

ВИЖТЕ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА АНАЛИЗА

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Свързани статии:

Пеканов за парите от ЕК: Следващата сума от 724 млн. евро не можем да я поискаме, докато не си свършим работата по 66 мерки

08:22, 19.12.2022

Чете се за: 02:35 мин.