НОВИНИ

Лигата на нациите, Гибралтар... и една огромна ирония

На фона на кошмарното представяне в европейските квалификации, ако се върнем назад с около година и половина ще открием, че всъщност българският национален отбор можеше все още да е в играта за място на Евро 2024 без значение дали с показаното го заслужава

Борил Гочев
от Борил Гочев
16:09, 21.11.2023
Чете се за: 07:12 мин.
Спорт
Слушай новината

Българският национален отбор по футбол отново се провали в опитите си да се класира за голямо първенство и за съжаление ще наблюдаваме и Евро 2024 само от екраните. На фона на представянето ни в квалификациите обаче едва ли някой си прави илюзии, че „лъвовете“ ни изобщо са имали място на шампионата в Германия, за който вече са ясни 20 от 24-те участници. Тази вечер предстои да падне и последната въпросителна за това дали Хърватия или Уелс ще намери място на европейското първенство през традиционните пресявки, докато последните три квоти ще бъдат разпределени в плейофите през месец март догодина.

В този материал ще обърнем внимание тъкмо на тези плейофи, тъй като участието в тях се определя на база на представянето на отборите в последното издание на Лигата на нациите, където България остана на 2-ото място в група с отборите на Грузия, Северна Македония и Гибралтар или по друг начин казано на 40-а позиция в общото класиране. По ирония на съдбата обаче едно злощастно равенство раздели „лъвовете“ от това в момента да разполагат с втори шанс да се борят за участие на Евро 2024 през Лигата на нациите (както впрочем се случи през 2020-а година, когато загубихме от Унгария на „Васил Левски“, а след това „маджарите“ победиха и Исландия и играха на Евро 2020).

Датата е 5 юни 2022 г., а „трикольорите“ ни губят катастрофално с 2:5 от Грузия в Разград, като поражението слага и край на престоя на Ясен Петров като национален селекционер. Наставникът хвърля своята оставка след мача и временно на негово място застава техническият директор на БФС Георги Иванов, който е натоварен със задачата да води тима ни в предстоящите два двубоя срещу Гибралтар и ответния мач срещу грузинците. Очакванията са, че поне срещу гибралтарците не би трябвало да имаме проблеми, но шокиращо (или не чак толкова) на 9 юни правим 1:1 срещу британската задморска територия. На стадион „Виктория“ в Гибралтар Георги Минчев дава аванс на нашите в края на първото полувреме, но след почивката Лиъм Уолкър от дузпа носи равенството за домакините и така записва още една срамна страница в историята на българския национален отбор. На 23 септември същата година все пак взимаме реванш срещу гибралтарците и ги побеждаваме с 5:1 в Разград, а след минимален успех и над Северна Македония като гост три дни по-късно приключваме групата с актив от 9 точки.

Тук идва и голямата ирония, тъй като ако бяхме победили Гибралтар като гост в онази юнска вечер, то можеше да завършим участието си в турнира с 11 пункта. „И какво от това?“, биха си казали, но простата сметка показва, че при подобен развой щяхме да имаме по-добри показатели от състава на Люксембург (макар и само по голова разлика) и с оглед на случилото се в квалификациите за Евро 2024 сега щяхме да сме в позиция за участие в плейофите през март догодина и… колкото и да звучи немислимо – на два мача от класиране за европейското първенство в Германия. Вместо това тима от Великото херцогство, който през последните години смея да твърдя ни надмина, (най-малкото победи Литва на два пъти, а освен това записа по два успеха над Азербайджан и Босна и Херцеговина, както и победа над Ирландия) в момента е по-близо от всякога до своето историческо първо участие на голямо футболно първенство.

В никакъв случай този текст не има за цел да оправдае слабото представяне на отбора ни в европейските квалификации през тази година или да внуши едва ли не, че българският футбол е на прав път. Не! Футболът ни има спешна нужда от промяна, а протестите срещу ръководството на БФС от миналата седмица са доказателство, че привържениците също са наясно с това и просто искат най-доброто за футбола у нас, както и за неговото лице – националния отбор. Фактите обаче се такива – ако преди година и половина бяхме победили Гибралтар, то в момента регламентът щеше да ни позволи поне да си мечтаем за място на Евро 2024. И въпреки все по-тъжната картина, която, за съжаление, представлява българският национален отбор по футбол през последните 18 години (аналогията не е случайна) не мисля, че би било толкова невероятно да вярваме в една евентуална победа над Грузия (било то и с играч като Хвича Кварацхелия в редиците си) в една среща, а след това и в успеха срещу някой измежду Гърция и Казахстан, което щеше да ни класира за европейското първенство. Във футбола обаче място за условности няма и фактите са, че националният отбор на България изигра най-слабата си година от 1964-а насам, след като не успя да запише нито един успех и с оглед на задаващия се конгрес на БФС ни остава единствено да се надяваме за по-добри дни за спорта у нас. В същото време за пореден път ще гледаме европейското първенство от екраните… докато там играе някой измежду съставите на Грузия, Гърция, Казахстан или Люксембург.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
БСП отново поискаха оставката на вътрешния министър
БСП отново поискаха оставката на вътрешния министър
Селекционерът на Украйна Серхий Ребров: ВАР реши крайното класиране в нашата група, а не отборите
Селекционерът на Украйна Серхий Ребров: ВАР реши крайното класиране в нашата група, а не отборите