10 мига от 2023 година

Уви - колкото и да се спекулира с думата "исторически", сега е подходяща за употреба. Просто защото не се случва често националният ни тим по футбол да няма нито една победа в рамките на цяла календарна година. На 16 ноември 2022 в навечерието на Световното първенство в Катар надделяхме с 2:0 над Кипър в приятелска среща и от онзи миг така и не успяваме да спечелим. Вече 11 поредни двубоя, 10 от които бяха през тази година. И нека си припомним тези трудни 10 мача, по време на които имаше драма, обрати, разгроми, оставки, протести, загуби и съвсем малко надежда.

1. Всичко започна през март в Разград. Младен Кръстаич все още не подозираше какво ще му се стовари на главата. Черна гора дойде в Делиормана с ясната идея да се брани и да стигне до нулево равенство, с което да даде положителен старт на квалификационната си кампания. А нещата се получиха дори още по-добре, отколкото гостите предполагаха. Грешка на Филип Кръстев при изнасянето на топката позволи на черногорците да ни победят с 1:0 и сякаш да ни подскажат, че 2023 ще бъде доста, доста трудна за нас. И истината е, че в този двубой нямахме положения, благодарение на които да недоволстваме, че сме заслужавали по-добър резултат.

2. Няколко дни по-късно получихме болезнен шамар. От полупразния стадион в Разград се озовахме на препълнения стадион-красавец в Будапеща, за да се сблъскаме челно с унгарския влак, воден от машиниста Доминик Собослай. Първото полувреме категорично беше най-слабото за България за цялата година, като домакините ни вкараха три гола и великодушно спряха след почивката, за да не бъде унижението пълно. След мача Кръстаич дори не пожела да говори на флашинтервютата, с което ядоса освен нас като притежателите на правата за мачовете на националния тим, и обществеността, която искаше да чуе накъде по-точно потеглят "лъвовете" след две загуби от 2 мача. ЕВРО 2024 започна да се отдалечава още на старта.

3. През юни пак предстояха два мача. И напрежението продължи да се покачва с пълна сила. Гостувахме на Литва в Каунас в парка, където се намира стадионът със странното име "Дариус и Гиренос", кръстен на двама летци, загубили живота си при опит да осъществят полет без прекъсване между Ню Йорк и Каунас през 1933 година. Играхме 75 минути с човек повече, но отново не успяхме да спечелим, след като бяхме допуснали гол от статично положение (явление, което щеше да се превърне в ахилесовата ни пета до края на годината). Марин Петков отбеляза още през първата част, но така и не намерихме повторен път към вратата на скромните балтийци. Е, тогава го приехме разочароващо, но чакайте само да дойде октомври и вторият мач между двата отбора в София...

4. Няколко дни по-късно в Разград посрещнахме Сърбия в най-добрия двубой на Кръстаич. По ирония на съдбата той даде най-сериозен отпор точно срещу родината си, а гол на Кирил Десподов ни накара да помислим, че сме способни да се върнем в играта. Уви, тези надежди рухнаха в последните 10 секунди на добавеното време, когато западните ни съседи ни оставиха на дъното без особени шансове за класиране. Болезнено. Но и това нямаше да ни е за последно в тези квалификации.

5. През септември националният отбор отиде в Пловдив за удоволствие на местната публика. Не че стадионът беше пълен, но пък беше любопитно България да играе под тепетата след толкова дълги години отсъствие от втория по големина град в страната. Приятелската среща срещу Иран сякаш ни накара да мислим, че ще си възстановим поне малко самочувствието, но ... отново напразно сме се залъгвали. Сега пък Илия Груев сгреши, иранците ни вкараха, ние не успяхме да върнем гола и някак по навик пак не победихме и се прибрахме в съблекалнята при 0:1.

6. Пълен напред към Подгорица! Една от малкото дестинации в Европа, където поне не могат да ни уплашат с красиви стадиони, защото и там националният тим играе на старомодно съоръжение, около което има само кръчми и букмейкърски пунктове. Отбелязаха ни след статично положение, отбелязаха ни в последната секунда, изпуснахме дузпа чрез Десподов, пак играхме поне 30 минути с човек повече и не успяхме. Загубихме с 1:2, което вече означаваше, че няма и защо да се самозалъгваме - няма как да играем в Германия догодина, но поне можем да се опитаме да не сме последни. Уви.

7. Краят на престоя на Кръстаич в България не беше официализиран след двубоя с Литва в София, но вече беше ясно, че неговата авантюра у нас приключва с този мач. Върнахме се на националния стадион, където след 60-ата минута от трибуните се чуваше "оставка". Изключително срамно поражение, пак гол след корнер във вратата ни, червен карто за Андриан Краев и 0:2 от отбор, който е след 140-ото място в световната ранглиста на ФИФА. Достатъчно.

8. Довиждане на сръбския специалист, който до последно не искаше да подаде оставка, за да бъде в крайна сметка освободен от управниците в Бояна, които признаха, че са допуснали грешка. Не че е първият треньор, който си тръгна, но ме съмнява, че някой изобщо ще си спомня за Кръстаич след няколко години. А, да, да не забравя - загубихме за четвърти пореден път, след като и летящата в облаците благодарение на резултите си Албания надделя над нас с 2:0. С голяма част от резервните си футболисти.

9. Илиан Илиев пристига! Но никой никога няма да помни дебюта на Илиев като национален селекционер. Само споменавам резултата. Всички знаете с какво ще се запомни следния мач - България - Унгария 2:2.

10. Илиан Илиев все още е тук. Приключихме годината - странно или не - без никакво напрежение. Народът очаква Борислав Михайлов да си тръгне, националите играеха извън България (макар Лесковац реално да е на 2 часа път с все преминаването на границата), бяхме близо до това да надвием сърбите, но ... толкова. Бяхме близо. Отново 2:2.

Тъжната футболна година приключва.

Автор Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok