Окончателно: Отмениха забраната на Джок Полфрийман да напуска страната

Тричленен състав на Върховния административен съд потвърди решението на Административен съд София-град, с което е отменена заповед на директора на Дирекция „Миграция” при МВР. С нея на австралийския гражданин Джок Полфрийман е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временна забрана за напускане на Република България. Решението е окончателно. То беше образувано във ВАС по касационната жалба на директора на Дирекция „Миграция“.

Върховните съдии посочват в решението си, че съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България забрана за напускане на страната се налага на чужденец, който е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода.

Ще се поднови ли делото срещу Джок Полфрийман?

Предвид това, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ на Джок Полфлийман понастоящем не се изпълнява и лицето е предсрочното условно освободено, се налага изводът, че е отпаднало изискването за прилагането на принудителна административна мярка – временна забрана за напускане на страната.

Мярката по чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ вече не изпълнява целта на закона, тъй като фактическото основание за прилагането й е отпаднало. Присъдата наказание "лишаване от свобода" в размер на 20 години е ефективно приведено в изпълнение и търпяна от лицето до 20.09.2019 г., когато то е условно предсрочно освободено от изтърпяване на остатъка от наказанието, съгласно определение на Софийски апелативен съд от 19.09.2019 г.

Неоснователен е доводът на касатора, че след като оспорената заповед № 2011000133/01.09.2011 г. на директора на дирекция „Миграция“ е издадена по предложение на Софийска градска прокуратура тя може да бъде отменена само по предложение, направено от същата прокуратура.

Остри реакции след освобождаването на Полфрийман от центъра в Бусманци

Никъде в Закона за чужденците в Република България не се предвижда такова изискване.
При отпадане на законовите изисквания, визирани в нормата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от същия закон, няма пречки заповедта да бъде отменена без да се изисква непременно предложение на друг орган, пише в решението на върховните магистрати.