Под 10 секунди

Замисляли ли сте се какво точно можете да сторите за десет секунди? Или за девет секунди и няколко стотни? Вероятно ще успеете да си обуете единия чорап или да се придвижите от креслото до другата стая, но със сигурност няма да ви мине през главата, че ще успеете да изминете разстоянието от 100 метра, нали? Царицата на спортовете – леката атлетика – предоставя феноменалната възможност на зрителите по целия свят да видят на какво точно е способно човешкото тяло и често провокира размисли и въпроса от рода на "Къде точно е лимитът?".

Е, лимитът поне към днешна дата за най-бързо изминаване на дистанцията от 100 метра е застопорен на 9.58 от легендарния Юсеин Болт, който през 2009 постави този рекорд, който попада в онази категория, често наричана „трудни за подобряване“.

Да, спринтьорът от Ямайка не направи най-бързото си бягане на олимпийски игри, но това не означава, че и на най-големия спортен форум той нямаше прелестни резултати и представяния. Господарят на спринта! Но ще стигнем и до него.

Нека направим едно сравнение след снощния златен медал на Ноа Лайлс от Съединените Щати в тази дисциплина между неговата победа и тези на всички останали спринтьори от 2000 година насам.

В Сидни спечели Морис Грийн. Той стигна първи до финала, спирайки хронометрите на 9 секунди и 87 стотни – постижение, което нямаше да му донесе абсолютно нищо в снощната надпревара, в която бронзовият медалист пристигна с време от 9.81. В едни други времена Фред Кърли можеше да претендира, че заслужава златото, но за него снощи позицията в крайното подреждане беше третата. Четири години по-късно в Атина Джъстин Гатлин донякъде изненада конкуренцията, макар да се класира за финала с шесто време от всички, а реакцията му на старта в самия финал да беше най-бавната. Гатлин даде време от 9.85, което му беше напълно достатъчно, за да спечели златото. Парадоксално или не – доста години по-късно, през 2012 в Лондон, американецът измина дистанцията за 9.79, но това му донесе само бронзово отличие. През 2008 година на сцената вече се беше появил Юсеин Болт, чиято аура и умения задушаваха конкуренцията.

Снажният ямаец беше във вихъра си и много настоятелно показваше, че през идните години няма да има кой да застраши плашещата му доминация. В Пекин Болт спечели златото с 9.69, което беше фантастичен резултат, но далеч не и най-добрият му на Олимпийски игри. Защото четири лета по-късно – през 2012 в Лондон Юсеин пристигна в ролята на фаворит и абсолютен хегемон в спринтовите дисциплини. Макар Йохан Блейк да беше повече от достоен кандидат за най-ценното отличие, сънародникът на Болт трябваше просто да приеме, че може да се състезава, но не може да победи Юсеин. Блейк стигна на финала за 9.75, което щеше да му осигури златния медал през 2000, 2004, 2016, 2021 и 2024. Но не и през 2012, защото Болт финишира за 9.63, което си остава олимпийския рекорд в дисциплината и до днес.

През 2016 ямайският хегемон отново не беше готов да отстъпи. Да, времето беше по-слабо, но кой изобщо може да критикува, когато си най-бързият човек на пленатата на три поредни издания на Игрите – 9.81! След епохата на ямаеца беше време друг най-накрая да заслужи златото в дисциплината. А едва ли много са си въобразявали, че този някой ще е европеец, но – ето, че Ламонт Марсел Джейкъбс шокира всички в Токио след 9.80.

Двадесетгодишната пауза без злато за американците беше прекъсната снощи, след като Ноа Лайлс изпревари с 5 хилядни от секундата ямаеца Кишейн Томпсън в едно от най-оспорваните бягания на всички времена, а победителят регистрира 9.79. Така шампионите на последните три издания на Олимпийските игри са с приблизително равни показатели – 9.81 през 2016, 9.80 през 2021, 9.79 през 2024.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: