Близо половин година след като телата на Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев бяха намерени простреляни на хижа „Петрохан", а на Ивайло Калушев, Николай Златков и 15-годишно момче в кемпер край „Околчица", близките на шестимата днес получиха достъп до хижата. Как хижата е предадена на наследниците на Ивайло Калушев и какво са видели там?

• Пет месеца след трагедията вдигат полицейската охрана на хижа "Петрохан"

Хижата е предадена от съдебен изпълнител, като майката на Ивайло Калушев – Стела Димитрова-Майсторова, е упълномощила адвокат Научев да получи владението от нейно име. Тя е предоставила пълномощни и на близките на останалите петима загинали, за да могат и те да влязат в хижата. Причината е, че именно там техните близки са прекарали последните дни от живота си. При огледа е установено, че сградата е силно обгоряла.

По думите на колегата Владимир Йончев хижата вероятно не е безопасна за пребиваване и преди да бъде осигурен достъп на други хора е необходимо да бъде извършено обследване за нейната конструктивна безопасност.

Владимир Йончев, журналист: „Беше доста мърляво и не мисля, че това е добре запазено местопрестъпление. Някои от нещата, например фоайето - беше използвано за тоалетна. Прави впечатление, че изгарянето е неравномерно - някои помещения са изгорели напълно, други са сравнително добре запазени, на този фон има разни странни неща, наоколо всичко е изгоряло, а пък има нещо, което не е изгоряло, но аз предполагам, че това е донесено по-късно вече при огледите. Другото, което днес роднините това правят - те трябва да съставят протокол какво намират в хижата и има редица неща, които видяхме по записите, а пък ги няма. Тези първи дни, за които имаме големи съмнения, че има готова версия и не се провеждаше истинско разследване, може да се окажат фатални.“

Според Владимир Йончев близките на шестимата мъже ще огледат внимателно хижата, за да намерят доказателства и неща, които да ги наведат в посоки в разследването, което те водят за смъртта, която е настъпила.

Вижте още в прякото включване на Иво Никодимов