Начало
назад
Преди балотажа: Макрон и Льо Пен се готвят за предизборен дебат
Тази неделя предстои вторият, решителен вот на президентските избори във Франция. Ако спечели срещу лидера на крайната десница Марин Льо Пен, Еманюел Макрон ще бъде първият преизбран френски президент след Жак Ширак през 2002 г. Според анализатори новият мандат ще позволи на Макрон да придвижи напред амбициозните си планове за Франция и Европейския съюз.
Телевизионният дебат между двамата кандидати утре вечер се очаква с голям интерес. Счита се, че дебатът преди пет години е най-големият провал за льо Пен, затова подготовката ѝ за сегашния ще бъде особено важна.
Как се подготвят двамата кандидати - вижте във видеото
Колкото до предизборната кампания - на този етап изглежда, че Макрон вече не е толкова застрашен, колкото преди една седмица. Според социолозите разликата между двамата в момента е 9% и продължава да се увеличава най-вече заради смяната на стратегията. Макрон се насочи към избирателите на крайнолевия Жан-Люк Меланшон, който успя да събере 20% на първи тур. Интересното тук, е че по-голямата част от електората на Меланшон са млади хора - между 18 и 24 години.
Дни преди балотажа във Франция - социолозите дават преднина на Макрон
Марин льо Пен се опитва да вземе и от гласовете на Мелашнон, и от тези на крайната десница (Ерик Земур). Самата тя се опитва да изглади образа си и да обясни, че вече не е крайнодясна, макар в програмата ѝ все още да фигурират доста крайни идеи - като например натурализираните французи да нямат същите права като френските граждани.
Една от грешките на льо Пен на международната сцена е, че се е обяви за сближаване между НАТО и Русия на фона на войната в Украйна. По принцип тя е за излизане от военното командване на НАТО и да се даде по-голяма тежест на ООН в този конфликт.
От нашите пратеници: Надпреварата за Елисейския дворец ще става все по-оспорвана
След като предизборната му кампания до първия тур бе главно посветена на войната в Украйна, в момента Макрон се опитва да обясни повече за своите социални и икономически реформи на французите. В международен план изглежда, че европейските лидери също изчакват резултата от балотажа, за да се даде тласък в отношенията с Украйна. Френските медии критикуват Макрон, че не е посетил Киев като други евролидери. Той отговори, че би го направил тогава, когато ще има полза от посещението му.
Макрон непрекъснато използва войната, за да атакува Марин льо Пен за доскорошните ѝ близки отношения с Путин. Във френските медии се появиха и информации, че руски банки са финансирали предизборните ѝ кампании в миналото. В момента обаче корупционните скандали ѝ вредят повече, тъй като наскоро излезе доклад на ОЛАФ, който твърди, че льо Пен и партията ѝ са злоупотребили с европейски средства.
Специално за БНТ: Каква Европа очакваме след балотажа във Франция?
Традиционните партии във Франция загубиха доверието на огромна част от избирателите - 57 на сто от французите гласуват за крайнолеви или крайнодесни кандидати. Това не е случайно - самият Макрон влезе в политиката и спечели предишните избори с посланието, че не е ляв или десен, не е представител на класическите партии. Резултат от неговата политика е това, че класическите партии във Франция фалираха и вече дълго време не могат да се съвземат. Явно те не успяват да предложат решения за проблемите на гражданите.
