НОВИНИ

Проверка на факти: Опасен ли е хитинът в насекомите, които се влагат в храната?

Мая Димитрова
от Мая Димитрова
11:50, 13.03.2023
9155
Чете се за: 11:57 мин.
Здраве
Слушай новината

Последните няколко месеца в социалните мрежи се появиха огромен брой публикации на български език, твърдящи, че хитинът, който се съдържа в насекомите, е вреден за здравето.

Какво показа нашата проверка на фактите?

Сред твърденията, които добиха популярност са:

  • "насекомите са токсични за хората"
  • съдържат "неразтворим фиброзен хитин, който не се усвоява от чревните ензими"
  • "смленият хитин може да се свърже с протеини и да стане много опасен за организма ни"
  • слагат "брашно от насекоми в храната ни, при положение, че знаят, че образува рак?!"
  • "в обвивката на всички бръмбари, щурци, хлебарки и прочие, се съдържа хитин, който е силно токсичен и предизвиква уртикария, сърбежи от главата до петите, алергии и алергичен шок!"

Поводът

Повод за интереса към темата е разрешената употреба за човешка консумация на определени насекоми в рамките на Европейския съюз.

От 2022 и 2023 година вече може да се влагат в храните продукти от насекомите - домашен щурец, ларвата на малкия мрачник, прелетeн скакалец, жълт брашнен червей.

Насекомите, предназначени за човешка консумация, попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно новите храни. Те са вписани в списъка на Европейския съюз на новите храни, който може да бъде видян в приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 г. за изготвяне на списъка на Съюза на новите храни.

Всеки един вид насекомо е одобрено индивидуално с регламент за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470, както следва:

Какво представлява хитинът?

За да отговорим на този въпрос, потърсихме информация от Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Хитинът е полизахарид с мономерна единица N-ацетилглюкозамин.

Той се съдържа най-много в кутикулата (външния слой) на гъбите, кръглите червеи и членестоногите, като трябва да се има предвид, че в кутикулата на тези животни, хитинът е само едно от веществата.

Това означава, че хитин има не само в насекомите, но и в голяма част от морските дарове, както и в гъбите, които се консумират често и от много дълъг период в региона, без това да е довело до тежки странични ефекти, които да са директно следствие от наличието на хитин.

Безопасен ли е хитинът?

За да бъде разрешена употребата на насекоми в различни храни, са извършени изследвания, отнели години. Въпросът е проучен и от Европейския орган по безопасност на храните:

Изследване върху безопасността на замразените и сушените форми от цели щурци (Acheta domesticus) като нова храна

Изследване върху безопасността на замразени и изсушени чрез замразяване форми на ларвите на малкия мрачник (Alphitobius diaperinus)

Нашият екип се обърна към експерт - гл.ас. д-р Илия Гьонов от катедра Зоология и антропология в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Той е специализирал таксономия на цикадови в Германия. Има редица научни публикации върху Fulgoromorpha и Cicadomorpha (Auchenorrhyncha).

"Човешкият организъм няма биохимичен път, по който хитинът, или мономерът му N-ацетилглюкозамин, да се натрупват. Хитинът просто не се усвоява", посочва д-р Илия Гьонов.

Това означава, че излишъкът се изхвърля от храносмилателния тракт под формата на фекалии. Подобно на гъбите и морските дарове, може да предизвика разстройство, в следствие на преяждането с несмилаеми вещества. Несмилаем в човешката храносмилателна система е и още един много разпространен полизахарид - целулозата, добавя д-р Гьонов.

Нещо повече - според гл. ас. д-р Орлин Гемишев от катедра "Биотехнология", на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" действително човешки целулази няма открити, но хитинази с човешки произход има:

"Те (защото не става дума за един ензим) осъществяват хидролиза на хитиновия полимер до съставния му мономер – така че не може да се каже, че "хитинът със сигурност е несмилаем".

Според д-р Гьонов твърденията за вреда от хитина не почиват на научни факти:

"Хитинът е несмилаем, но това не се отнася за огромното количество протеини, липиди и други, които се съдържат в насекомите. Членестоногите и кръглите червеи, независимо от нашето желание, са естествена част от диетата ни - това, че повечето от тези животни, които изяждаме са твърде дребни и не могат лесно да бъдат забелязани, не променя факта, че ги консумираме. В стените на клетките на гъбите също се съдържа хитин, но хората ги ядат отдавна и някои от тях се считат за деликатесни, както впрочем и някои ракообразни", изтъква той.

Насекомите са в диетата на хората на много места по света, основно тропически райони. Те, както и нематодите (вид червеи), са неизменна част от диетата на европейците - като дребни животни, биват консумирани постоянно без да бъдат забелязани заедно с черешите и някои зеленчуци, например. Като членестоноги, ракообразните също имат хитин в кутикулите.

"Интересно е, че никой не е поставял въпроса дали този хитин не е вреден", отбелязва д-р Илия Гьонов.

Домашният щурец се консумира като традиционна храна в някои страни извън Европа, например Тайланд, Камбоджа и Мексико. В Австралия и Нова Зеландия също имат опит с щурците като част от менюто.

Според д-р Гьонов хитинът не е токсичен и, доколкото е известно, няма алергии, предизвикани от хитин. Това не значи, че използваните като "храна" насекоми не могат да предизвикат алергии - просто няма да е от хитина.

Няма данни брашното от насекоми да причинява рак, казва още д-р Гьонов.

Снимка: Pixabay

Още преди темата да стане актуална у нас, подвеждащи твърдения за влиянието на хитина от насекомите върху човешкия организъм се появяват в социалните мрежи зад океана. Миналата година АФП Канада прави проверка на фактите, допитвайки се до различни учени и цитирайки няколко изследвания по въпроса. Заключението е, че става въпрос за подвеждаща информация.

Изисквания при етикетирането

Законодателството задължава на етикета да бъде записано наличието на насекоми в храната, както и разрешената форма, под която се използват. За продуктите, които се разпространяват на територията на България, етикетът ще бъде на български език.

БАБХ: Насекоми, вложени в храни, задължително се изписват на български език на етикета

Съгласно европейските регламенти при етикетирането на храните с вложени насекоми задължително изискване е да се обяви, че тази съставка може да предизвика алергични реакции при потребителите с известни алергии към ракообразни, мекотели и продукти от тях, както и към акари.

Възрастово ограничение е въведено единствено консумацията на ларвите на малък мрачник (Alpitobius diaperinus) и то само, ако се използват като хранителна високопротеинова добавка. Тя е предназначена за възрастни. При етикетирането на хранителни добавки, съдържащи тази нова храна, се посочва, че не следва да се консумират от лица под 18-годишна възраст. Това се отнася до прахообразната форма на ларвите на малкия мрачник.

Допустимите концентрации на насекомите и храните, в които могат да се влагат, също са ясно регламентирани и ще бъдат обявени на етикета на продукта.

Насекомите в кулинарната история на човечеството

Всъщност в храната ни отдавна се влагат продукти от насекоми. Освен дребните червеи, които несъзнателно поглъщаме с някои плодове и зеленчуци, от векове наред човекът използва екстракт от изсушени насекоми Dactylopius coccus Costa под формата на оцветителя кармин (Е120).

Това е червен оцветител, който в днешно време се използва в хранително-вкусовата промишленост (млечни продукти, сладолед, сладкарски продукти, глазури, желета, безалкохолни и алкохолни напитки, сосове, кетчуп, колбаси, меса и морски дарове).

Извлича се от водни, водно-алкохолни или алкохолни екстракти от кохинил, който се състои от изсушени насекоми Dactylopius coccus Costa.

Според онлайн изданието на Енциклопедия Британика кохинилът навлиза в Европа от Мексико, където се използва от местните жители още преди навлизането на испанците на континента.

Карминът се извлича от кохинил като преди навлизането на химическите оцветители е бил сред основните средства за оцветяване в червено за нуждите на бита. След навлизането на синтетичните материали карминът се използва предимно в качеството си на натурален оцветител.

В ЕС употребата му е позволена в точно определени храни и то в определени концентрации.

През 2015 г. Европейският орган за безопасност на храните иницира повторна научна оценка на качествата на карминовата киселина и влиянието ѝ върху човешкия организъм. Оценката показва, че карминовата киселина не е генотоксична и няма причина за промяна на допустимите концентрации кармин, разрешени за употреба.

Заключение:

Хитинът е безопасен за употреба в храните показват изследванията на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Насекоми, в които има хитин, са използвани като храна в редица държави. Освен чрез насекоми, човекът консумира хитин и чрез гъби и ракообразни. Въпреки че не е напълно разградим в човешкото тяло, хитинът се изхвърля навън по естествен път. Има регламент за етикетирането, който задължава производителя да посочва наличието на насекоми в храната на български език, както и какво е тяхното количество.

Ако попаднете на информация в социалните мрежи, която буди въпроси, не се колебайте да се свържете с екипа на БНТ и да сигнализирате отдела за проверка на факти на "По света и у нас".

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Гледайте предаването за автомобилни спортове The Grid по БНТ 3
Гледайте предаването за автомобилни спортове The Grid по БНТ 3
Стотици отменени и забавени полети в Германия заради стачка
Стотици отменени и забавени полети в Германия заради стачка