Защитена ли е позицията ни за езика след подписването на протокола с РСМ?

Разнопосочни реакции предизвика подписването на протокола между България и Република Северна Македония. Според ГЕРБ и ДПС националната позиция е защитена, но БСП вижда отстъпление от нея.

Протоколът съдържа мерки за изпълнение от страна на Скопие преди по време и след започването на преговорите в областта на учебниците по история, говора на омразата, правата на българите.

И още:

• Същинското начало на преговорите на Скопие с ЕС ще започне, едва след като депутатите променят Конституцията и впишат българите в нея.

• Скопие потвърждава, че нищо в нейната Конституция не може да представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита статута и правата на лица, които не са граждани на РСМ.

• Ще бъдат предприети действия срещу говора на омразата, а отговорните институции ще са двете външни министерства.

• Ще има съвместни чествания през 2022 и 2023 г. на личности и събития от общата ни история, за които има договореност.

• Историческата комисия трябва да завърши прегледа на частта със Средновековието до една година.

Според експерти българските интереси са защитени и България не прави отстъпление от езика.

Тази вечер посланиците на страните от ЕС ще гласуват преговорните рамки с Република Северна Македония и Албания. Очаква се при гласуването България да разпространи Декларация, в която ще посочи, че не признава съществуването на т.н. "македонски език".

Посланиците на страните от ЕС заседават за преговорните рамки с РСМ и Албания

Двустранният протокол не прави никакви референции към позицията на България за т.н. "македонски език", но в специалната Декларация, която ще бъде разпространена до часове, България ще посочи, че не го признава.

"България не прави отстъпление по отношение на позицията си за официалния език на Република Северна Македония. В двустранните си отношения със Северна Македония България не признава техния официален език. Това, обаче, е малко по-специфично в контекста на останалите 26 държави-членки на ЕС, като те имат своята позиция и по никакъв начин ние не можем да ги задължим да приемат нашата официална позиция", каза вчера министъра на външните работи в оставка Теодора Генчовска след церемонията по подписването.

В Декларацията се очаква да бъде записано, че т.н. "македонски език" е продукт на вторична кодификация след 1945 г. на база Западните български говори.

"Нито един документ, който оттук нататък в процеса на присъединяване на Република Северна Македония към ЕС, не може да се приема като признаване на България за съществуването на т.н. "македонски език". И това е ясно описано в едностранна Декларация, която България ще представи по време на КОРЕПЕР в понеделник и следващите стъпки от процеса на европейско ниво", увери вчера и Велислава Петрова, зам.-министър на външните работи.

Декларацията ще бъде разпространена непосредствено след гласуването довечера в Брюксел на Преговорната рамка на Скопие и тя няма да задължи останалите 26 държави да приемат нашата позиция.

"Тук не става въпрос за признаване от страна на България на македонски език. Имаме си формулата за езика - още с Декларацията от 1999, препотвърдена с Договора от 2017, в момента ще бъде в Декларации, които трябва да са готови от страна на България и Република Северна Македония. Съветът ще отбележи, че България не признава съществуването на македонски език.", смята и Екатерина Захариева, министър на външните работи на България (2017-2021).

"Г-жа Генчовска, като български министър на външните работи, се е подписала под частта, в която се казва "български език спрямо Конституцията на РБ" и "македонски език спрямо Конституцията на РСМ", казва Илхан Кючюк, докладчик на ЕП за Северна Македония и евродепутат от ДПС/АЛДЕ.

"Формулата за езика" е от 1999 г., когато премиерите на двете страни Иван Костов и Любчо Георгиевски подписват Декларацията за добросъседство. Тя гласи, че документите се подписват "на официалните езици на двете страни - български съгласно Конституцията на РБ, и македонски език, съгласно Конституцията на РМ".

Същата формула е приложена в Договора за добросъседство от 2017 г. и в Протокола от 2022 г.

Тази формулировка дава основание на обществото в югозападната ни съседка да твърди, че отношенията ни са несиметрични.

"Генчовска ни даде пример, дека не го признава македонскиот язик. Дали ние реципрочно ке отговориме, дека не го признаваме бугарскиот язик", пита Християн Мицкоски, лидер на ВМРО-ДПМНЕ.

Във Фейсбук зам.-председателят на НС и бивш външен министър от БСП Кристиян Вигенин критикува подписания протокол.

"От публичната информация, известна до момента, то доразвива отстъплението от отстояваните до момента български позиции, прокарано в одобрената преговорна рамка", пише Вигенин.

Дали формулата за езика от 1999 ще продължи в двустранните отношения между София и Скопие, или ще бъде намерена нова формулировка - засега остава неясно.

Протоколът е само един от три документа, заедно с Преговорната рамка и Заключенията на Съвета, които съдържат условия за защита на българския национален интерес, според Външно министерство.

България ще може да налага вето преди отварянето и затварянето на шестте групи преговорни глави, известни като "клъстери".

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube