Статутът на българите във Великобритания след Брекзит

Нишан Джингозян работи в кметство Брент и ръководи програма, финансирана от Министерство на вътрешните работи на Великобритания в района Енфийлд, където живее най-голямата българска общност на Острова.

Всички граждани от ЕС, които живеят във Великобритания, след Брекзит трябва задължително да придобият нов имиграционен юридически статут, който ще им даде правото да живеят, работят и имат достъп до здравеопазването във Великобритания, обясни Джингозян.

До момента над 5 млн. граждани на ЕС, живеещи във Великобритания, са кандидатствали и получили статут.

Той отбеляза, че българската общност е идентифицирана два пъти като една от приоритетните общности от екипа на кмета на Лондон г-н Садик Хан.

Причините за това са изключително затрудненият достъп до услугите на локалните кметства в Лондон, както и липса на представителство на всички нива в държавната йерархия, а също липса на представителство на политическо ниво във Великобритания.

От една страна това е добра новина, тъй като означава достъп до финансиране за тази общност, по-добър медиен имидж за българите във Великобритания.

Лошата новина обаче е, че в един космополитен град като Лондон, в който се говорят над 320 езика, от тези общности 6 са определени като приоритетни и българската е една от тях. Това означава по-ниско ниво на интеграция, каза още Джингозян.

Благодарение на програмата, финансирана от Министерство на вътрешните работи на Великобритания в района Енфийлд, се работи за изграждане на система в подкрепа на най-голямата българска общност, основно с улесняване на достъпа им до системата на здравеопазването, тъй като 16 000 българи там не са регистрирани с личен лекар.

Българите са общността, която е сред най-засегнатите от COVID-19. Те са най-малко възползвалите се от социалната система и социалните помощи, отпуснати за справяне с последиците от пандемията.

Българите са и сред най-малко на брой ваксинираните. Една от причините сънародниците ни да не се възползват от услугите там е, че голяма част от тях не съществуват в България, а когато това се съчетае с едно ниско ниво на владеене на английски език и традиционно живеене в капсулирана общност, резултатите не са много добри, заяви Нишан Джингозян.