ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

В името на съкращенията: Ще слеят ли Центъра по радиационна защита с Центъра по обществено здраве?

Чете се за: 08:02 мин.
У нас

сливане
Слушай новината

Един от контролните органи в здравеопазването да престане да съществува като самостоятелно звено, предлагат от ресорното министерство. Идеята на ведомството е да влее Националния център по радиобиология и радиационна защита в Националния център по обществено здраве, като намали числеността на двете институции с 50 броя. Каква цена ще бъде платена за тази реформа и може ли да бъдат загубени ценни кадри в областта на радиационната защита на фона на притесненията, свързани с радиационната ситуация в Украйна?

Границата на годишната ефективна доза от йонизиращо лъчение за населението в България е 1 милисиверт за една година. За да бъде спазена нормата, непрекъснато се следят водите, въздухът, почвата и храните.

Проф. Жана Джунова, директор на НЦРРЗ: „Ние сме като фабрика, имаме конкретни задължения, те са свързани с нужди и на икономическите субекти, и на защитата на здравето на населението.“

Доцент Росица Христова изгражда цялата си кариера в Националния център по радиобиология и радиационна защита. Самата тя е завършила молекулярна биология и в момента е началник в центъра.

Доц. Росица Христова, ръководител на отдел „Радиобиология“ към НЦРРЗ: „Тук съм се изградила като специалист, тука бях номинирана от Международната агенция за специализация в чужбина – в Канада, в Холандия.“

Именно в центъра е и единствената лаборатория, която се занимава с измерване на полученото лъчение от човешкото тяло.

Доц. Росица Христова, ръководител на отдел „Радиобиология“ към НЦРРЗ: "Нашето тяло е най-добрият дозиметър, много по-добър и по-точен, отколкото физичните дозиметри."

Човек може да бъде изложен на лъчение не само при инциденти и аварии, но също така при неправилно боравене с изотопи и при криминални случаи. Много често механичните уреди за измерване на радиацията дават грешки и именно тук се проверяват стойностите им, като се сравняват с кръвните показатели на човек.

"Всички рентгенови специалисти, хората, които работят в инвазивната кардиология, всички те имат такива дозиметри."

В центъра, който е с 63-годишна история, в момента работят над 80 специалисти – лекари, лаборанти, медицински сестри, биолози, химици и физици.

Проф. Жана Джунова, директор на НЦРРЗ: „Под разумната идея за административна реформа ще бъде заличена една институция, която е с дългогодишна история и конкретни задачи, които, за радост или за съжаление, нямат нищо общо с дейността на конкретния център, към когото се опитват да ни включат.“

Оттам напомнят, че всъщност администрацията в институцията е едва десет човека.

Проф. Жана Джунова, директор на НЦРРЗ: „Финансовият разход за това обединение би бил доста по-голям от формалното съкращаване на пет или десет щатни бройки обща администрация.“

Справка на правителствения сайт за обществени консултации показва, че няма план на разходите, които ще бъдат спестени от вливането. Попитахме Министерството на здравеопазването дали са правени подобни изчисления и има ли анализ за последствията. Оттам ни отговориха с цитати от собствения си доклад към проекта, но без повече конкретика.

На 03.11.2026 г. Министерството на здравеопазването е публикувало за обществено обсъждане на интернет страницата си и на Портала за обществени консултации: Проект на Постановление на Министерския съвет за структурни реформи в системата на здравеопазването, с което се предлага преобразуване на Националния център по радиобиология и радиационна защита чрез вливане в Националния център по обществено здраве и анализи, както и преименуване на Националния център по обществено здраве и анализи в Национален център по обществено здраве и радиационна защита. Срокът за изпращане на постъпилите становища и предложения е до 03.12.2026 г.

Към публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за структурни реформи в системата на здравеопазването са публикувани и следните документи: Доклад на министъра на здравеопазването до Министерския съвет и Частична предварителна оценка на въздействието.

На базата на извършен функционален анализ на системата на министерството и второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на МЗ се стигна до ясно убеждение, че към момента е възможно да се премине към принципа на общо обслужване в общоадминистративните дейности, поради голямата разнообразност от дейности, които се финансират от държавния бюджет и са основни приоритетни области в здравната политика и стратегия на държавата.

Общата численост на персонала на двата центъра е 304 щатни бройки. В рамките на структурната промяна се предвижда числеността на обединения център да бъде 254 бр., като се оптимизират общо административните функции, които са дублирани за всяко от юридическите лица. Намаляването на щатните бройки е на база оптимизирани административни процеси в общата администрация, като се запазват специфичните функции на специализираните звена в двата центъра.

Предлаганите изменения са свързани основно с промяна в административната организация и институционалната структура на системата на здравеопазването и не предвиждат създаването на нови по същество функции. В резултат на преструктурирането ще бъде възможно по-ефективно използване на наличните човешки, финансови и материални ресурси чрез интегриране на съществуващи функции и административни ресурси в рамките на единна организационна структура.

Проф. Жана Джунова, директор на НЦРРЗ: „Ние не възприемаме себе си като администрация, ние възприемаме себе си като специалисти, които работят на приложното поле, за да защитят българските граждани от йонизиращите лъчения.“

В центъра следят и за газа радон, който се натрупва по ниските етажи в сградите. Изследват се и училища, и детски градини.

Проф. Жана Джунова, директор на НЦРРЗ: „Първият рисков фактор за развитие на рак на белия дроб при непушачи – радонът в жилищата, и вторият при пушачите.“

Специална организация във ведомството има и заради Украйна, като преди две седмици е имало проверка и от страна на Европейската комисия за тези дейности.

"Първото нещо, което ние направихме, беше да предложим на главния здравен инспектор да интензифицираме мониторинга, тоест да правим много повече изследвания, за да не пропуснем някакъв трансграничен пренос."

В защита на центъра свое становище са дали и от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, които апелират разпоредбите да бъдат оттеглени, тъй като по думите им това крие сериозни концептуални и финансови предизвикателства и има нужда от допълнителна оценка по отношение на националната сигурност, ядрената безопасност и международните ангажименти на България.

Последвайте ни

ТОП 24

Най-четени

Водещи новини

Product image
Новини Чуй новините Спорт На живо
Абонирай ме за най-важните новини?