Зелена политика - За съдбата на една потъваща държава и климатични емиранти

Били ли сте на Тувалу? Малката островна държава с красиви плажове и тюркоазени води в Тихия океан? Сравняват страната със земния рай - само че скоро той може да бъде заличен от картата на света. Според прогнозите Тувалу е от първите държави, които ще потънат заради климатичните промени.

"В Тувалу ние живеем в реалност на климатични промени. Докато не гледате, нивото на океана се покачва. Не можем повече да чакаме да свършат речите и говоренето, защото край нас водата не спира да се покачва. Темата за климатичната миграция трябва да стане водеща. Трябва да предприемем силни действия днес, за да спасим нашето утре", казва Саймън Кофе, министър на външните работи на Тувалу.

Саймън Кофе е адвокат по професия, министър на външните работи на Тувалу по длъжност и тувалиец по душа. Преди три години загърбил адвокатската практика, включил се в политиката, за да спаси потъващата си страна. Речта му на Конференцията за климата в Глазгоу се превърна в символ на борбата с климатичните промени.

БНТ: Господин Кофе, какво означават за хората от Тувалу климатичните промени?

Саймън Кофе: Това е нашата реалност. Откривате ме във Фунафути. Това е нашият главен остров. Два острова вече потънаха. Във видеообръщението ми на Конференцията за климата, мястото, където бях застанал, преди няколко години беше суша. Бетонните блокове, които се виждат зад мен, са били построени от американските военни по време на Втората световна война като установка за оръдия. Но сега вече са във водата. А през 1942 г. е било покрито с дървета. Така че за нас климатичните промени са реалност, в която живеем. За нас климатичните промени не са бъдеще, а настояще.

Тувалу е четвъртата най-малка държава в света - с площ от 26 квадратни километра и население около 11 000 души. Намира се в Полинезия. Миниатюрна точка на картата между Австралия и Хаваите. Най-близките държави са Кирибати и Самоа. На около 1400 километра.

"Най-високата точка в страната ни е на 4 метра надморска височина. Климатичните промени са нещо, с което ние се срещаме постоянно. Постоянно сме застрашени от покачването на водите на океана, ерозията, но също така, тук, на Тувалу, ние се сблъскваме и със суша. Всяка година около 100 души напускат Тувалу. Напускат по различни причини. Местят се в Австралия, Нова Зеландия, Великобритания и Съединените щати. Някои тръгват, за да учат, други - за да работят, но все повече напускат страната, защото не виждат бъдеще тук", разказва външният министър.

"Факт е, че климатичен бежанец още не е регламентирано правно понятие. Въобще даже бежанец, предизвикан да мигрира поради условия в околната среда, някакви промени, това нещо за съжаление не е регламентирано. Затова според мен в следващата година, две, три може би ще има натиск в посока международното законодателство да реагира. От 1951 година мисля, че е документът - конвенцията за бежанците. Тогава въобще не се е мислело, не се е очаквало да има такъв тип нужда, да се формулират правата и придвижването на такъв тип хора", казва Любомира Колчева от проекта "Климат на промяна".

Климат на промяна. Така се нарича мащабният международен проект, в който участва и организацията на Любомира Колчева. В него неправителствени формации, учебни заведения и местни власти работят заедно за промяна на нагласите на хората, свързани с климатичните изменения.

През последните години има натиск, включително и ние в нашия проект имаме една петиция, в която набираме подкрепа на европейско и международно ниво, с която догодина на следващата среща на върха за климата, която ще се проведе в Египет, искаме да покажем дали и доколко граждани на света искат да се вземе по-сериозно и темата за климатичните бежанци и за нуждата за това политиките да се променят по-бързо и да бъдат по-гъвкави за това, което се случва в околната среда.

БНТ: От какво бягат климатичните бежанци, кои са факторите, които определят това бягство, които ги карат да напуснат родните си места?

Това, което провокира хората да напуснат родния си дом и да търсят друго място и друго препитание, всъщност са промените в условията за живот и в природата, отговаря Любомира Колчева.

По една или друга причина миналата година броят на мигрантите в света се е увеличил. В последния доклад на ООН фигурира числото 281 милиона. 3,6% от населението по света е напуснало родните си места. Бежанският натиск постави на изпитание европейските граници и институции. А факторът, който тласка цели семейства да напускат домовете си в Афганистан, Ирак и Сирия, все по-често е сушата.

Афганистан

• Притиснати от липсата на живителна влага, фермерите в отдалечените райони на Северозападен Афганистан продават добитъка си, обречен на гладна смърт. Самите хора са изправени пред абсурдни решения. Семействата вече продават невръстни момичета като бъдещи съпруги, за да оцелеят.

Ирак

• 50 градуса над нулата и почти нулеви валежи. Сушата и горещините безпощадно унищожават реколтата от пшеница и ечемик край град Мосул в Ирак. Районът е част от Плодородния полумесец - люлка на земеделието, родено тук преди 12 000 години. Хората казват, че днес да отглеждаш зърно в тази зона е като да играеш хазарт.

Сирия

• Липсата на дъжд пресуши цял язовир край Идлиб, Северозападна Сирия. За пръв път от 27 години напоителните съоръжения оставят без вода 150 хектара обработваеми земи в района. Стотици семейства са обречени на глад и жажда. Хиляди хора трябва да търсят оцеляване в други части на страната, опустошена от гражданска война. Които могат, се насочват по-далеч. Готови са да търпят лишения, да се сблъскват с опасности, да преминават нелегално граници, само и само да оставят зад гърба си изпепелените земи.

Какво би се случило с държава, която географски като територия не съществува? Разбира се, правото на самоопределяне, самата държава като отделна единица - това поставя много предизвикателства пред света и изисква решения, които ще трябва да се мислят и да се намерят.

Саймън Кофе се е заел да промени международното право - да извоюва суверенитета на Тувалу дори и ако страната потъне. Преговарят и с Австралия да закупят земя, ако се наложи населението да бъде преместено.

"Да, за нас най-лошото е да търсим убежище на друго място. Но ние трябва да сме готови за това. Търсим правни пътища как да защитим териториите си, дори те да потънат. Но трябва да мислим и как да съхраним историята и културата си, за това се опитваме да ги съхраним и в дигиталния свят", казва той.

За много хора Конференцията за климата в Глазгоу завърши с еуфория. В Тувалу обаче тълкуват резултатите от форума различно.

"Поставената цел е ограничаване на глобалното затопляне под 1,5 градуса. Температурата вече се е покачила с 1,1 градуса. И вече усещаме силно влиянието на глобалното затопляне. Така че само мога да си представя какво ще означава за нас затопляне до ниво 1,5 градуса. И не само за нас, тук в Тувалу, а за целия свят. Постоянно наблюдаваме катаклизми - пожари, наводнения, мощни циклони в различни части. Тъжно е, че някои лидери не виждат това като заплаха за всички. Според мен има много лични интереси, много икономически интереси", обясни министърът.

БНТ: А какво им остава на жителите на Тувалу, вкопчени в своята изчезваща ивица земя насред Тихия океан?

На този етап ние не можем да разчитаме на други страни. Изводът за нас е да продължим да правим това, което правим на национално ниво, за да се защитим и за да продължим да съществуваме... Ще настъпи ден, в който хората ще си кажат: „Трябваше да направим нещо“. Трябва да осъзнаем, че ние все още имаме силата, възможностите и властта да направим нещо, казва Саймън Кофе.

По темата работиха: Биляна Бонева, Милен Атанасов