ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

"Не е страшно да избягаш, страшното е да останеш" - разказът на жена, търпяла 23 години домашно насилие

bnt avatar logo от БНТ
A+ A-
17031
Чете се за: 05:30 мин.
Регионални
Video Player is loading.
Текущо време 0:00
Продължителност -:-
Заредено: 0%
Тип на потока НА ЖИВО
Оставащо време 0:00
 
1x
    • Глави
    • descriptions off, selected
    • Спряни субтитри, selected
      Субтитрите са автоматично генерирани и може да съдържат неточности.
      Слушай новината
      00:00
      00:00

      23 години домашно насилие – това е историята на жена от Варна, която намира сили и смелост да потърси помощ, да избяга и да каже на жените, които също са жертви на насилие.

      "Не е страшно да избягаш, страшното е да останеш". Днес в ефира на БНТ омбудсманът Диана Ковачева посочи промените в Закона срещу домашното насилие като една от основните задачи пред новия парламент. Тя напомни, че предложението за тях отлежава в правосъдното министерство повече година и половина, а през това време 50 жени са били убити от партньорите си.

      "Първото е да осъзнае самата жертва, че е едно нищожество, че едва ли не без насилника си тя не може да живее и не може да оцелее в света", каза тя.

      Тя още няма 18, когато среща истинския мъж – галантен и влюбен. Докато не заживяват заедно. Само след седмици шефът ѝ звъни, за да отиде извънредно на работа.

      Затваряйки телефона, даже нямах право и да обясня реално защо ми звъни този човек, последваха множество удари с телефонния апарат. Не осъзнавах това, което се случва, защото той ми казваше, че го прави, защото страшно много ме обича и ревността му е следствие от голямата му любов към мен.

      След това – пак от любов, той я отделя от света.

      "В моята ситуация първият отстранен човек беше собствената ми майка, имам по-малък брат – също и от него, от по-близки роднини като братовчеди, вуйчо, чичо, леля", разказва жертвата.

      После идват психическият, сексуалният и физическият тормоз. Целта на такива хора е да убият личността ти, казва тя след 23 години опит.

      "При мен беше проблем, че ме беше страх от абсолютно всичко. В началото почна с удари, от които нямаше последствия върху самото тяло – синини, наранявания, юмруци в бъбреците или скубане на косата, душене до такава степен, че да не остави следи по тялото и по кожата. Любовните му връзки не спираха до последно, в много от своите връзки включваше и мен, пак с претекста, че страшно много ме обича", разказва варненката.

      Появата на по-малкото, нежелано от насилника дете, води до ескалация.

      "Детето също беше много малтретирано, психически. Стигна се дотам, че посегнах на живота си. Накратко, август месец, от негова болезнена ревност понесох жесток побой в продължение на часове посред нощ, шутове, ритници по главата, по цялото тяло. В момента, в който се опитах да издам някакъв стон от болка, ме заплашваше, че е ако не млъкна и събудя детето, ще отиде и ще го убие. Започна усилено и жестоко да гризе месото по лявата ми ръка, и ми повтаряше, че ако искам да се спася от него, просто трябва да умра", казва жената.

      Тя изпива куп таблетки, заради които се озовава в болница. Там осъзнава, че не е сама.

      "Видях реално, че не съм сама, всичките хора, които бяха около мен и ми вдъхваха надежда".

      Нещо повече – полицията я отвежда направо от болницата, свързва я с SOS центъра, после тя прибира и малкото си дете и започва борба да си върне предишната личност. Законодателно тази битка не е много лесна – като пример омбудсманът Диана Ковачева посочва изискването жената да подаде три сигнала, за да бъде наказан насилникът.

      "Колко жени в куфар трябва да намерим, за да си дадем сметка, че мерките не работят и трябва да бъдат предприети спешни мерки", коментира Ковачева.

      Само във Варна от началото на годината пострадалите са 270, казва Анна Николова от "SOS – Семейства в риск". Според нея в закона трябва да има повече мерки за работа с насилниците, да се регламентира забраната за контакти през социалните мрежи, да се защитят жертвите, които не живеят заедно с насилника си. И съветва жените.

      "Просто да напуснат, да бягат, да потърсят помощ. И по възможност да бъдат и заедно с децата си, които също са пострадали", казва Анна Николова, фондация "SOS – Семейства в риск" – Варна.

      Понякога това може да отнеме и 23 години. Но сега детето ѝ вече се усмихва, а тя знае – когато осъзнаеш, че не си сама, тогава спираш да се страхуваш.

      "Няма страшно да избягаш, страшно е ако останеш. А животът навън е прекрасен".

      Репортер: Светлана Ганчева

      ТОП 24

      Най-четени

      Product image
      Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
      Абонирай ме за най-важните новини?