София, Брюксел, Ню Йорк - разговор по актуални въпроси с министъра на външните работи Румяна Желева

Министър Желева отчете като най-важен резултат от посещението си в Ню Йорк обстоятелството, че "България стана в рамките на ООН действително видима". Българската мисия в Афганистан получи много висока оценка от самия президент на САЩ Барак Обама, подчерта тя.

На въпрос за събитията у нас - в Славяново, Рибново, Асеновград, министър Желева каза: "Ако ние непрекъснато се заглеждаме в собствените си проблеми, ще пропуснем участието в голямата политика, в решаването на проблеми, които наистина са глобални."

Пълен текст на интервюто

Водещ Бойко Василев: Добър вечер на Румяна Желева, външен министър.
Румяна Желева: Добър вечер.
Водещ: Сега, идвате вие от Съединените щати, включвате телевизора и какво да видите - в Славяново - мюсюлмандемократи, в Асеновград - ку-клукс-клан, в Рибново - талибани. И как се чувствате?
Р. Желева: Първоначално бих могла да си помисля, че съм. . . в словото си пред Организацията на обединените нации, пред общото събрание, може би съм сгрешила, като съм отправила от името на България послание за това, че ние разчитаме на многостранния подход и на комуникацията - многоезична, многостранна. . .

Водещ: Да, не ни се удава очевидно на място тази комуникация.
Р. Желева: Но в действителност това, което видяхме във филма преди малко от мястото на събитието, с този паметник, показва, че всъщност хората са много мъдри. Хората у нас са много мъдри. И ми направи безкрайно впечатление това, което каза една от възрастните жени във филма - паметниците стоят, хората говорят. Всъщност аз правилно съм отправила посланието на България към света. Ние говорим и това е всъщност много важно, защото в демокрацията точно това дава основание да устоят ценностите, които са важни.

Водещ: Ние говорим, обаче кой ни чува, г-жо Желева? Сега с вас ще говорим за неща като криза, Европа, бъдещето на Европа. . . Кой ще слуша тези неща, които са сложни, сериозни, не са атрактивни, няма ку-клукс-клан в тях? Хайде честно да кажем способни ли сме да говорим за тези неща и да ни чуе някой.
Р. Желева: Ако ние непрекъснато се заглеждаме в собствените си проблеми, ще пропуснем всъщност участието в голямата политика, в решаването наистина на проблеми, които са глобални, и по този начин те нас ще ни подминат. Но всъщност те са част от това, което ни се случва така или иначе, защото са глобални предизвикателства. Те се отнасят до всички - до китайци, до българи, до американци. Така че, ако ние не искаме да се занимаваме с тях, те се занимават с нас.

Водещ: Да, абсолютно сте права. Ето защо, докато в момента разговаряме, съдбата на Европа се решава на другия край на континента, в Ирландия. Там гласуват за втори път за Лисабонския договор. Преди гласуваха "не", сега може да стане "да" и какво печелим ние, ако се променят нещата, ако стане "да"?
Р. Желева: Печелят всички европейци, всички почти 500 милиона граждани на Европейския съюз.

Водещ: Защото Европа ще има външен министър и президент ли? Това е малко абстрактно.
Р. Желева: Да, защото ще се взимат много по-лесно решенията по много теми в Европейския съюз, по повече от 40 теми Европейският съюз в рамките на Европейския съвет, който е много оперативен орган на Европейския съюз, ще взима решения с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, както досега. Това ще облекчи значително законодателния процес и в крайна сметка ще даде много голяма власт също на Европейския парламент, в който гражданите на 27-те държави членки, в това число и нашите граждани, изпращат своите представители чрез преки избори.

Водещ: Сега искате ли да видим за една минута какво става в Ирландия?(излъчва се репортаж - бел.ред.)
Водещ: Няма още резултат, както виждаме, но за кого стискаме палци?
Р. Желева: За Европа, за Европейския съюз и за оптимистите, разбира се.

Водещ: Между другото този референдум ще реши един въпрос, който непрекъснато ви се задава напоследък - въпросът за бъдещия еврокомисар. Вие ли ще бъдете това?
Р. Желева: Въпросът кой ще бъде българският еврокомисар е въпрос, който трябва да зададете на българския премиер г-н Бойко Борисов.

Водещ: Вие искате ли да бъдете?
Р. Желева: Аз съм външен министър на България, това е много отговорна работа, повярвайте ми, върша я с голямо удоволствие и изпитвам удовлетворение от това.

Водещ: Добре, кога ще се реши този въпрос?
Р. Желева: Ами, в момента виждате, че дори нямаме още ирландския резултат. След това трябва да има процедура, която включва все пак да се изясни по коя база, законодателна, ще се извършат номинациите за еврокомисари от държавите членки, така че това е, което трябва да се изчака.

Водещ: Какъв ресор. . .
Р. Желева: С какъв ресор. . .
Водещ: . . . ще има нашият еврокомисар, трябва да има според вас?
Р. Желева: Това в много голяма степен е въпрос на договаряне. Ако ме питате за личното ми мнение, мога да ви го кажа.

Водещ: Какво е?
Р. Желева: То едва ли има значение в случая.
Водещ: Да, какво е?
Р. Желева: То е, че България трябва да поиска разширяване и политика на добросъседство, защото в много голяма степен по този начин ще реализираме един от външнополитическите приоритети на България, на България, а именно да подпомагаме процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани, на страните от Черноморския регион. Ние имаме действително какво да им кажем и като горчив опит, но и като постижения.

Водещ: Защо правителството подкрепи Ирина Бокова, но не и Меглена Кунева?
Р. Желева: Аз мисля, че г-жа Бокова беше подкрепена не само от това правителство, тя беше подкрепена от правителството преди това, тя беше в хода на една много силна нейна кампания. Краят й съвпадна с участието на българската делегация в Общото събрание на ООН, така, финалният тур, и трябва да ви кажа, че ние направихме всичко възможно да я подкрепим, особено в много крайния, решаващ етап от нейната кандидатура. И може да попитате нея за това дали тя всъщност е усетила нашата подкрепа. Но аз съм доволна, защото България спечели за първи път един толкова висок, престижен пост, за първи път толкова висок пост в рамките на Организацията на обединените нации.

Водещ: А не беше ли случаят с Меглена Кунева същият или не?
Р. Желева: В смисъл какъв същият?
Водещ: Че не беше подкрепена тя от българското правителство.
Р. Желева: Да е кандидатствала за толкова висок пост?

Водещ: Да речем, да е получила подкрепа от сегашния кабинет.
Р. Желева: Нали не ви приличам на говорител на правителството? Тук съм в друга функция, така че не мога да взема отношение от името на цялото правителство.

Водещ: Добре, кажете ни най-важният резултат от вашето посещение в Ню Йорк.
Р. Желева: Най-важният резултат беше, че България стана в рамките на ООН действително видима, а по въпроси, които са действително глобални, от международен характер, като примерно мисията ни в Афганистан беше действително оценена много високо, участието на България, от самия президент на Съединените американски щати Барак Обама. Аз тук мога да ви кажа съвсем конкретни цифри. В рамките на пет дни - действително, българската делегация беше много скромна този път за разлика от предишни години, тя беше водена от мен, включваше само един мой заместник и само няколко директори на дирекции във външно министерство, ресорни, за Организацията на обединените нации, но в този много тесен действително състав ние успяхме да участваме в повече от 25 международни форума, съпътстващи, многостранна дипломация да извършим, и реализирахме повече от 18 двустранни срещи с държави включително от нашия регион, включително от Черноморския регион, но и също с държави като Кувейт например, Австралия. С Австралия обсъдихме ситуацията с визовия режим. Знаете, че предстои посещение на българския президент там, трябваше да се подготвят някои документи, които да станат основа на разговорите при посещението. С Кувейт имаме значително. . . замразени някои отношения, в смисъл в икономически план, но също така и някои неуредени отношения. На всичко това успяхме да дадем път, освен признанието, което получихме от новата американска администрация за усилията на правителството.

Водещ: Г-жо министър, личи си, понеже имаше истински десант от министри в САЩ, личи си, че включително и вие, но и те, са горди от американската подкрепа, но тази подкрепа я получаваха всички български правителства от края на 90-те насам. Сигурна ли сте, че тази подкрепа обезателно ви носи някакви точки у дома, че по всякакъв начин я подчертавате?
Р. Желева: Аз мисля, че подкрепата за България в момента е много важна от гледна точка на това, че тя идва в решаващ момент, в момент, в който в България има обществена енергия за промяна и тази обществена енергия се забелязва отвън от нашите партньори, в този смисъл е важна.

Водещ: Добре, не е ли по-важно кой ще дойде на власт в Германия сега, това не е ли доста по-важно от това какво става отвъд океана?
Р. Желева: Най-важно е кой е на власт в България и каква политическа воля демонстрира той. Така че това е най-важното и наистина не остава незабележимо и отвъд океана, и в Европа желанието на новото българско правителство да се справи с неща, които бяха се превърнали в емблематични за България - като например корупция, несправяне с организирана престъпност, нарушения при управлението на европейски средства.

Водещ: Защо се усмихвате, г-н Станишев, мислите, че не е права ли Румяна Желева, че се е сменила властта в България?
Сергей Станишев: Г-н Василев, първо, честит празник. Аз се усмихвам, защото днес е празник, Международен ден на усмивката.

Водещ: Така ли?
С. Станишев: Поне това мисля, че още не е забранено, защото отвсякъде като че ли в последните седмици лъха такава сериозност и такова убеждение, че светът започва хей сега, сега България е забелязана от света и че България е в центъра на света в този момент благодарение на изборните резултати, което добре си пасва на този ден, струва ми се.
Р. Желева: Аз не бих подценявала така като г-н Станишев, бившия премиер на България, вота на българските граждани и желанието на 5 юли да поемат по един път на промяна. Но той щом така предпочита да. . .
С. Станишев: Това никак не го. . .
Р. Желева: Аз иначе се усмихвам винаги, не само на този ден.
С. Станишев: Вие сте един от малкото министри, които действително се усмихват, г-жо Желева.

Водещ: Добре, нека да се усмихваме, макар че аз не съм сигурен, че усмихнатото поведение печели в България. Все пак има ли опасност, г-жо Желева, понеже по някакъв начин и г-н Станишев намекна за това, от взиране в това какво е било досега, да не си свършите другата работа. Защото гледам, че някак в министерствата има негласно съревнование по това кой повече бакии ще извади, включително и при вас имаше разни подобни неща или бъркам - БОДК, нещо такова?

Р. Желева: Чудесно, че поставяте този въпрос така, защото това, което течеше с фирмата АДИС, имате предвид БОДК. . .
Водещ: Да, бившото БОДК.
Р. Желева: . . . бившото БОДК, сега АДИС, е текло тук, докато аз бях с българската делегация в Общото събрание на ООН. И точно това искам да отбележа, че през тава време тук се вихреше за или против една личност, за или против Ирина Бокова, докато там хората наистина усещаха феноменалността на това общо събрание, защото за първи път там присъстваше Муамар Кадафи, за първи път там три пъти реч произнесе президентът на САЩ, участваха на най-високо равнище лидерите на света по въпросите за климата, търсейки решение за Копенхаген. Така че през това време тук ние се взираме в нашите неща. Искам да ви уверя, че не само в Министерството на външните работи, но там мога да говоря със сигурност, но и в другите ведомства няма да се случи това, за което вие говорите. Защото през това време, през тези два месеца, аз участвах в неформалния съвет на външните министри, във формалния съвет на външните министри, също така в ООН водих делегацията. . . И има си други дирекции, отдели, които се занимават с ревизии, с все пак разкриване на онова, което се е случвало, защото аз трябва да ви уверя, че са се случвали неща, които не само не са целесъобразни, не само вероятно не са законосъобразни, което аз не мога да го преценя, защото за това си има органи, които ние сме сезирали, но има неща, които противоречат на здравия човешки разум. Като например в междувремието. . . въобще не говоря за предишното правителство само, а говоря за принцип за неща, които са се случвали през тези 20 години и заради които нашите граждани изпитваха такъв голям дефицит на справедливост. Например в междувремието от едни избори един областен управител продава сградата на едно посолство в България, на чуждо посолство, продава я просто ей така, и земята, и ние сега трябва да плащаме, защото съответната държава ни е осъдила.

Водеща: Сериозно ли говорите?
Р. Желева: Ами, сериозно ви говоря, разбира се.

Водещ: За коя държава. . .
Р. Желева: Е, няма значение за коя държава, но ще се плати.
С. Станишев: Хубаво е да се каже и в кое междувремие все пак, г-жо Желева.
Р. Желева: Ами в междувремие между вашето правителство и предишното, така че. . . Но аз само от уважение към. . .
С. Станишев: А-ха, едно обвинение по-малко.
Р. Желева: Мога да давам примери, ако искате, и в последните 4 години, но не искаме това да го правим.

Водещ: Вижте, понеже точно оттам ще почна разговорът с г-н Станишев. . .
Р. Желева: Да.
Водещ: . . . точно оттам, останете, за да може накрая и вие да репликирате него, но точно оттам ще започнем разговора. . .

Още подробности от разговора с министър Румяна Желева вижте във видеоматериала.

http://infocenter.bnt.bg/