Най-хубавото и най-лошото на кметския стол

За най-важния човек в града - кмета има и хубаво, и лошо. Ако не си кмет - това не засяга живота на другите, докато хубавото и лошото за градоначалника се отразява на всички. Потърсихме мнението на трима бивши софийски градоначалници, за най-хубавото и най-лошото в тяхното кметуване. Да си кмет на столицата е трудна работа, защото кметът знае и сватба, и брадва.

На главата му са стоварени куп проблеми - от чистотата до градския транспорт и услугите. Най-важното е градът да се превърне в уютен дом за всички.

Петър Междуречки - кмет на София в периода 1978-1986:
- Така, че жилищният проблем беше номер 1 - и затова ние строяхме около 15 хиляди жилища всяка година, 4 училища всяка градина, 4 обединени детски заведения всяка година. Тогава строяхме, а не крадяхме. Изпитвах огромно удоволствие от това, че един ден ще си отида от живота, но ще знам, че нещо реално съм създал в този живот. Т.е. това беше и трудността и радостта.

Първият кмет след 10-ти ноември е Александър Каракачанов.
- Какво ви беше най-трудно като застъпихте този пост?
Александър Каракачанов -кмет на София в периода 1990-1991г.
- Точно в тоя момент почна една криза, много по-тежка от сегашната, нямаше горива, примерно парното във всички големи градове беше спряно, единствено в София успяхме да го задържим, защото внесохме горива от Москва. Изнасяхме им вино и презервативи, а внасяхме мазут.

Софиянци не помнят, но това е единственият град, където парното остана да работи. Другите трудни моменти били купонната система, която Каракачанов въвел, за да има храна по магазините и борбата с корупцията на районните кметове.

Александър Каракачанов:
- В крайна сметка като се замисля, най-хубавото беше това, което беше най-трудното, че живеехме във време на промени.

- Г-н Софиянски кое е най-доброто и най-лошото, което си спомняте от вашия мандат като кмет?

Стефан Софиянски - кмет на София в периода 1995-2005:
- Едно от добрите неща, които си спомням с удовлетворение беше изграждането на халите - тука беше да не казвам каква грозна картина -порутено, щеше да падне, а вижте колко години вече хората идват, радват се, издържат на моловете тези хали. Даже после сянката, която се хвърли върху тях не си я спомням вече. Помня много трудности - сметището като имаше демонстрации - цяла нощ като прекарвах там да се убеждаваме със суходолци да го оставят, това беше труден момент.
Най-тежкото беше сутрин - 7 и половина, когато дойдат 20 души, повечето с искрени, с тежки проблеми, на които искаш да помогнеш, но не винаги е възможно.

Това са три откровения, събрани в репортаж. На новия кмет те пожелават да има самостоятелна воля, повече експерти, а не политици за помощници и да се сложи край на практиката с финикийските знаци. Въпреки че Каракачанов е твърдо убеден, че столичният градоначалник е политик, а не администратор. Кмете, кмете...