БНТ излъчи пряко и онлайн празничната Златоустова света литургия в чест на Рождество Христово

Празничният звън на камбаните събра тази сутрин вярващите за празничната Златоустова света литургия в чест на Рождество Христово – един от 12-те най-големи празници в църквата. По традиция БНТ излъчи от 9.30 до 11.30 часа пряко и онлайн от катедралния храм “Св. Ал. Невски” празничната служба, оглавявана от Негово Светейшество Българския патриарх Максим.

Църквата нарича Рождество Христово “Празник на светлината”. Но тази светлина няма нищо общо с примигващите лампички и неоновия блясък, с които християнският свят се залива по Коледа. Светлината, възпявана на този празник, нито е от този свят, нито е запалена от човешка ръка. Тя е невеществената светлина, идваща от самия Бог – светлината на богопознанието, тази, която помага на хората да бъдат по-близо до Всевишния, която не се вижда с очите, а се усеща с душата. Тя най-напред озарявала първите хора в райската градина – чрез нея Бог се разкривал на Адам и Ева, които блаженствали, стопляни от лъчите на Неговата любов. Но в мига, в който Адам и Ева престъпили заповедта на Бога и го излъгали – нетварната божествена светлина угаснала за човечеството. Едва при раждането на Спасителя тя отново озарила света, разпръсквайки мрака на една малка пещера край Витлеем. Затова в рождественския химн се пее “Твоето рождество, Христе Боже наш, изгря за света светлината на познанието...” Тази светлина прогонва духовния мрак на човечеството, озарявайки отново пътя му към познаването на Бога – т.е към съвършенството, към онова, за което изначално е създадено – да бъде подобно на своя Създател. Един от най-четените православни мислители на ХХ в. – протойерей Александър Мен казва: „Рождественската светлина напомня на хората за тяхното висше призвание. За онази свещена искра, която Творецът е заложил в тях, за да я превърнат в живителен пламък на любов и свобода, вяра и творчество, милосърдие и състрадателност.”

В нощта на Рождество обаче, тази светлина озарила едва няколко човешки души. Само толкова се оказали подготвени да посрещнат Бога, изпълнени с вяра, любов и смирение – неколцина пастири, които нощували със стадата си край Витлеем. Тъй като юдаизмът не приема, че Иисус е Син Божий и Месия, за църквата витлеемските пастири олицетворяват евреите, приели християнството – тези, които са познали в Младенеца Спасителя на света и са го прославили като Бог. Пастирите са събирателен образ и на божия народ, който тръгва след Христа – т.е. всеки народ, който е приел вярата в Спасителя като единствена възможност в своето битие.

Църквата нарича Рождество Христово също и “великото смирение” на Бога. Вечният и безкрайният по своя воля приема образа на човек, който има начало и край. Христос е Бог, второ лице на Света Троица, но заради спасението на човечеството се въплъщава в човешки образ, приемайки плът чрез Света Богородица. Това означава, че “Словото стана плът”, т.е. Бог прие човешки образ. Само така той е можел да избави изпадналите в духовна нищета и невежество потомци на първите хора след грехопадението. Смирението на Бога се обозначава с гръцката дума “кеносис” – букв. “опразване”, “изтощаване”. Бог се снижава до човека, доброволно се “изтощава” – т.е. лишава се от Своята божественост, за да приеме напълно човешката природа, смирява своето величие и приема телцето на едно дете. Само по този начин Той може да принесе своята велика жертва – да се роди и да живее като човек, да изпита върху себе си страданието и смъртта – за да възвиси отново до небето изпадналото в грях човечество. И така да го върне към онова, което Му е отредил още при Сътворението – да бъде Негов образ и Негово подобие. Затова църквата пее на Рождество: “Бог на земята слезе, а човек на небето се възвиси”. Много често върху православните икони, яслата, в която лежи Младенецът, прилича на каменен саркофаг, т.е. ковчег. Той напомня за онова, което очаква Иисус – Синът Божий се ражда, за да се самопринесе като изначално обречена жертва, която пролива кръвта си за човешките грехове. Рождественската ясла е предобраз на Гроба Господен – там, където ще бъде положено тялото на мъртвия Христос, разпънат на кръста, за да изкупи човечеството и да го върне отново при Бога.