Сергей Игнатов: Ще публикуваме "бисерите" от учебниците

Г-н Игнатов, университетът в Перник, който ще бъде открит, не противоречи ли на новия Закон за висше образование, който се подготвя? Ще имаме вече 52 университета?
- Пак ще са 51, защото в същия ден беше закрит колежа по телематика в Стара Загора. Пернишкият университет още не е факт, решението е минало през Министерски съвет, трябва да мине и през Народното събрание. Трябва да се спазят всички процедури по избора на състава, който ще преподава. А когато това се случи вече ще бъде в сила новия закон, според който преподавателите се акредитират само на едно място, така че не е толкова лесна процедурата.

Значи ли това, че университетът сега ще тръгне, а после, когато новият закон влезе в сила, отново ще спре?
- Нищо не значи. Ако те могат да си привлекат преподаватели, които да бъдат там на основен договор, университетът ще стартира. Но това означава, че те трябва да напуснат работните си места от другите университети, защото след около месец ще е в сила новият закон за академичния състав, който регламентира това. Това ще е и в Закона за висшето образование. Така че процедедурата не е лесна. Ние по закон нямаме право да я спрем. Университетът в Перник има проектооценка от Националната агенция, но предстоят конкурси и всичко трябва да бъде по новия закон. Не е толкова лесно, но не е и в противоречие.

Има ли България нужда от този университет?
- Моето лично мнение е, че трябва да се спази закона. След като те имат положително оценен проект, би трябвало да се реализира проекта докрай. Няма законова пречка, а и ще се повиши конкуренцията в областта на техническите науки. Тя ще се повиши от това, че България няма достатъчно преподавтелски състав. Университетите, които искат да задържат преподаватели трябва да им създадат много добри условия. А откъде ще се намерят студенти в България, не зная. 2015-та ще е най-тежката, после бавно ще започнем да пълзим нагоре до 2020 - 2025г., когато се надяваме да се възстанови броят на студентите. Аз мисля, че през тези години ще настъпят трансформации, обединение на висши учебни заведения, но не по насилствен път, а на базата на общи интереси. Защо един ден да нямаме една Политехника. Напълно е възможно обедениние в сферата на изкуствата. За всичко това обаче, трябва да се трансформират учебните планове. Предстои либерализация на процеса - първите години се учат общи неща и така обединението, което предстои, ще се получи по естествен път.

Бухово и Добрич също ли могат да се надяват на университети или те нямат достатъчно силни лобита?
- Не става дума само за лобита. Не зная дали проектът за Бухово е изпълнен докрай. Според изискванията те трябва да имат собственост, трябва да има сграда и списък на преподаватели. Не са били активни, не са чукали на вратата на министерството засега. А ако в Добрич имате пред вид идеята за земеделско висше училище. Не съм убеден, че са минали акредитация. Трябва да проверя.

Минаха точно три месеца откакто казахте, че ще прочетете учебниците, направихте ли го?
- Минаха три месеца от този момент и в скоро време ще бъдат публикувани извадки от учебниците. В момента имаме група, която прави много добри извадки и ще видите какво е положението и какво става в главите на децата.

Какви са първите ви впечатления? Има ли бисери?
- Има неща, които не бих оценил като бисери. Те са просто недопустими. Какво беше това за врабчетата?! В читанката за втори клас има една история за врабченцата, които са останали тук, щото за да го духат или нещо такова... да стоят за тоя дето духа. Всичко това ще бъде публикувано.

Ще има ли промени след публикуванетона бисерите?
- Естествено, че ще има.

Ще бъдат ли пренаписани учебниците?
- За да се стигне до пренаписване, първо трябва да се приеме новият закон. Ако той стане факт в близките два три месеца, естествено ще тръгнем към пренаписване и преглед на програмите. Основната ни цел е да трасформираме образованието от възпроизвеждащо ... да дадем метод, инструмент в ръцете и главите на обучаемите, така че те могат да се справят с всяка материя дори да не са я назубрили. Нека стане готов законът. В момента се борят две тенденции. Дали законът да е рамков или подробен кодекс. Аз съм привърженик на рамковия характер на такъв закон, защото не можем да предвидим какво ще се случи след 5 години, заради динамиката на развитието. Важно е да се реши проблемът с 5-6 годишните. Предстоят тежки стъпки за въвеждане на целодневното обучение до 4 клас.

Готови ли са училищата за това?
- Анализираме цялата материална база, с която разполагаме. Училищата в големите градове са готови за това. София е готова. Имаме уверение от г-жа Фандъкова. Има обаче четири центъра в страната, където това ще стане трудно.

Кои са те ?
- Не мога да ги цитирам в момента. Този процес тече поетапно. Имаме проблеми и с връщане на активния спорт в училище, защото това е една от формите целодневно да държим децата в училище. И да ги държим настрана от вредните навици и среди.

Кога очаквате да бъде готов Закона за висше образование?
- Аз го очаквах по-скоро, но в рамките на месец и половина той трябва да е подложен на обществено обсъждане. Както виждате има натиск от младежката организация на ГЕБР, които искат в закона да залегнат определени акценти. Образователната среда трябва да се синхронизира с добрите европейски практики.

Как академичната общност приема закона според това, което предварително се пише за него по медиите ?
- Академичната общност никога не е приемала нищо с отворени обятия, тъй като се състои от хора, които се съмняват във всичко. Но тя общо взето приема няколко пункта - има съгласие, че трябва да се осигури мобилност - вътрешна и външна. Академичната общност е съгласна, че тези твърди университетски структури не могат да съществуват повече в този вид, защото пречат на мобилността. Академичната общност е съгласна, че трябва да се промени начина на финансиране. Вече с голяма удоволствие приема идеята за широка автономия. Тя обаче върви с отчетността. Върви се по посока на разделяне на академичнотото управление от финансово-стопанското. Вероятно първите крачки ще са прецизно разписване на задълженията на тази администрация, която се занимава с финансовно стопанската част и лицето, което досега се наричаше помощник-ректор ще има много по-големи права.

Казахте, че сте против зазубрянето, но не трябва ли да се знае „О , Шипка ! „?
-Такива неща ествествено трябва да се знаят. Границата между зазубряне и наизустяване е много тънка. Ще ви дам един пример от моя личен живот: аз съм учил една година в България и по стара история ми казаха, че искат да наизустя две хиляди имена и дати. И аз ходих цяла година с едни листчета с написани имена и дати. Сега съм ги забравил всичките, въпреки че съм хабилитирано лице в областта на старата история. Има една основа, без която не може - тази основа гради картината на света на обучаемите. Но не бива да изискваме прекалено, да бъдат наизустявани неща, които могат бъдат намерени в екциклопедиите. Но неща, които изграждат картината на българина като „О,Шипка !„, като „Под игото„ трябва да се знаят и да се разбират в дълбочина. Същественото е интерпретацията и дълбокото разбиране на нещата.

Използвани са въпроси и на други медии