40 години след Възродителния процес - разказват потърпевшите

Този декември се навършват 40 години от началото на т.нар. "възродителен процес", проведен от тоталитарния комунистически режим. Насилствената смяна на имената на българските турци и опитите за тяхната асимилация са срамна страница в историята на България.

Стотици български турци, които са се опитали да се противопоставят на намеренията на комунистическата партия като са организирали мирни портести, са били изпратени в лагери. Хиляди са принудени да напуснат България по време на "Голямата екскурзия".

В Нов български университет се проведе конференция по случай годишнината, организирана от фондация "Истина и памет" и организацията.

Нито една камера не е запечатала нахлуването в домовете на българските турци през 1984 г. Било е нощем, къща по къща, било е страшно и години страхът не напуска тези домове, разказва един от оцелелите в лагера в Белене Руфат Юмер.

"Почна по селата, където имаше малко население. Предимно вечер нападаха, за да няма свидетели на злодеянията, защото никой не си сменяше името доброволно. Нападат селата, идват милиционерски коли, всяка вечер, хората живееха по горите, правеха бараки. Никога няма да забравя дядо ми, който заварих да копае яма, там живя", каза Руфат Юмер.

Камерите са включени месеци по-късно.

Тази привидна радост от новата идентичност идва след потушаването на десетки мирни протести. Руфат Юмер, тогава 23-годишен студент, е от организаторите на протеста в село Млечино.

"Пребиха ни от бой, с танкове, с бронетранспортьори, с автомати, нахлува върху населението, стреляха. Мен ме изпратиха в Белене. Две години без съд и присъда. Майка ми и баща ми тези години плачеха, майка ми почина плачейки за нашата съдба", споделя Руфат Юмер.

Минали са 40 години. Виновни има, казва Руфат Юмер, наказани за Възродителния процес - не.