Ивайло Калфин: С подобна политика на правителството кризата в България ще е много тежка и много дълга

ГЕРБ и БСП за пореден път влязоха в спор за финансовата политика на правителството. Според бившия външен министър Ивайло Калфин увеличаването на здравните вноски е знак, че правителството не е наясно как да се справя с фискалните проблеми на държавата.

От своя страна зам.-министърът на финансите Владислав Горанов обясни, че неблагоприятните сценарии от неизвършването на подобна реформа, би довело до свръхдефицит и увеличаване на данъците.

По думите на Калфин Симеон Дянков и правителството на ГЕРБ водят прокризисна политика. И обясни, че когато са се провеждали изборите, не е имало дефицит в държавата и в бюджета.

Това Владислав Горанов нарече спекулация и припомни, че на срещата между бившия финансов министър Пламен Орешарски и Бойко Борисов, самият Орешарски е признал, че има дефицит.

Горанов изрчично подчерта, че ГЕРБ застава начело на държавта в много тежък момент. И това налага реформи. ГЕРБ пое отговорността в един изключително тежък момент и го прави с ясното съзнание, че реформите, каквито безспорно се изискват в момента, носят целия дискомфорт и политическо изхабяване, каза той.

Калфин пък определи като сбъркана политиката на правителството, които след спирането на плащанията трупа задължения към бизнеса. С подобна политика на правителството кризата в България ще е много тежка и много дълга, категорично заяви Калфин.

Пълен текст на разговора

Водещ Бойко Василев:
Импийчмънт и криза - две теми, всяка с амбицията да бъде по-важна от другата. Добър вечер на Владислав Горанов, заместник-министър на финансите, заместник на Симеон Дянков.

Владислав Горанов:
Добър вечер.

Водещ:
Преди да задълбаем в кризата обаче, ще ви помоля вас и евродепутата от левицата и бивш вицепремиер Ивайло Калфин да отговорите на въпроса - като гледахте днес пресконференцията на президента Първанов, как ви се струва, затихва ли конфликтът между институциите, или тепърва започва, г-н Горанов?

Вл. Горанов:
Аз мисля, че конфликтът между институциите или ако се възприема като такъв, трябва да се мине през всички етапи, в които той навлезе, т.е. днешната пресконференция на президента Първанов идва навреме да покаже, че той държи сметка за това, че в момента е пред едно изпитание и че поведението да назидава точно в тоя момент едва ли е най-печелившето като ход. Така или иначе трябва да се мине през този процес, самият той го каза.

Водещ:
До края, така ли?

Вл. Горанов:
Вероятно. Иначе всяко отстъпление на всяка една от двете страни се тълкува като неправилно, като неизживяно.

Водещ:
Г-н Калфин, вас как ви се струва, почва или свършва?

Ивайло Калфин:
Знаете, че в един конфликт има повече от една страна винаги.Така че зависи от страните, това какво ще поискат. Днес президентът каза, че за него трябва да се бори държавата и институциите с кризата, а не помежду си. Но в спора има и други страни, които също трябва да кажат какво мислят. Аз мисля, че действително, ако погледнем обективно, е смешно в сериозна икономическа, да не кажа тежка икономическа ситуация и социална, която има в страната, в момента общественото внимание да се привлича към разговор между президента и финансовия министър, в който финансовият министър не бил стоял добре. Ами, извинявайте, ама не мисля, че това е темата на обществото.

Водещ:
Доколкото например днес президентът говореше по-скоро на него, на Цветанов и на Костов, не мислите ли, че това все пак е някакъв знак за затихване? Не?

Ив. Калфин:
То не само е знак, президентът беше изключително директен. Той каза, че според него днес институциите трябва да работят заедно, за да търсят най-добрите начини за справяне с кризата. Той беше изключително ясен в това, което каза. Така че мисля, че надали оттам идва какъвто и да било конфликт.

Водещ:
Само да изчистим един въпрос, можете ли да отречете още веднъж и в "Панорама" това, което вече отрекохте веднъж, че ще оглавявате партията на, бъдещата партия на президента?

Ив. Калфин:
Мога, да, категорично да го отрека. Говорих с колеги, човек може да се скъса от работа и да прави какво ли не. Това, което става интересно за медиите и тогава попада човек в медиите, е, когато някой излезе и каже някаква приказка. Сигурно в личен план трябва да съм много благодарен на г-н Парамов, защото се погрижи аз една седмица да съм в медиите, за да отричам това, което казват. Нямам такова намерение.

Водещ:
А сигурен ли сте, че той няма да прави партия?

Ив. Калфин:
Аз поне не съм чувал президентът да се занимава с правене на партия.

Водещ:
Нещо да добавите, г-н Горанов, или нещо да не сте съгласен?

Вл. Горанов:
Не. Това, което просто искам да кажа, е, че точно в момента, в който беше най-големият разгар на кризата, правителството на ГЕРБ пое отговорността и всъщност всичко това, заради което днес бяхме критикувани, е това, че се заехме да вадим държавата от кризата с реформи. Разбира се, когато има реформи, винаги има и сътресения, винаги има неразбиране, вероятно има и съпротива. Но алтернативата каква беше - да оставим държавата да се люлее от избори до избори и в окото на кризата тя да е без управление.

Водещ:
Добре.

Ив. Калфин:
Действително изборите, като поеме някой ангажимент, трябва целия мандат да прави това, за което е поел ангажимент. Никой не казва, че трябва да има непрекъснато избори. И аз мисля, че ГЕРБ след това си представяне на изборите действително пое отговорността да прави и прави това, с което се занимава в момента.

Вл. Горанов:
Пое отговорността в един изключително тежък момент и го прави с ясното съзнание, че реформите, каквито безспорно се изискват в момента, носят целия дискомфорт и политическо изхабяване, което, ако някой е настроен да управлява 100 години, би се лишил.

Ив. Калфин:
Е, надявам се поне за 100 години да не сте настроени.

Водещ:
Само още веднъж да уточня, това, което казахте, че процедурата ще извърви докрай, знаете ли нещо, което ние не знаем? Например знаете ли, че процедурата по импийчмънт наистина ще стигне до Конституционния съд? За това ли говорим?

Вл. Горанов:
Все пак аз съм заместник финансов министър.

Водещ:
Да, да, добре.

Вл. Горанов:
Не искайте от мен да знам дали 160 подписа ще се съберат, за да се стартира такава процедура.

Водещ:
Добре. Понеже сте заместник финансов министър, кажете ни наистина ли от войната не е било по-зле?

Вл. Горанов:
Отново повтарям, тежката алегория, която използва премиерът, е подчертаване още един път на тежкото състояние или тежкия момент, в който ГЕРБ прояви отговорност да застане на власт.

Водещ:
От Втората световна или от Първата световна?

Вл. Горанов:
От войната в Ирак, ако искате. Говорим за момент, в който наистина има криза и някой трябва да понесе отговорност да изведе държавата от нея.

Водещ:
Обаче има ли бюджетна дупка в момента и кой отговаря за това? Защо приходите са по-малко, а разходите са повече?

Вл. Горанов:
Защо приходите са по-малко, а разходите са повече, може цялото предаване да заемем с тая тема. Но, общо взето, когато години наред икономиката се е развивала небалансирано, за сметка на един внос, който нищо не поражда освен купуването на китайски печки и събирането на ДДС от тях, за сметка на този небалансиран растеж на икономиката, ти, вместо да правиш структурни мерки и да реформираш сектори, си използвал средствата, за да правиш, ако щеш, нищо лошо и социални политики, които не са обвързани в дългосрочен план, идва един момент, в който, когато има криза, ти много трудно можеш рязко да пренастроиш икономиката. И много трудно, особено ако не си взел навреме мерки, а мерки се взеха от август миналата година, много трудно можеш да разкажеш на хората истинската история.

Водещ:
Добре, обаче пак какво излиза, че те са виновни, предишните, така ли? Нали тоя бюджет вие го правите?

Вл. Горанов:
Този бюджет безспорно го правихме ние, но ние не сме сключвали договорите в 2009 година, в първото полугодие, когато над 1 милиард и 200 милиона бяха разпределени с допълнителни актове.

Водещ:
А защо не платите на бизнеса тогава?

Вл. Горанов:
Ще платим. Ще платим, след като минем през проверка на всичко свършено. И ние плащаме. Затова и разходите в януари и февруари са много високи, ако ги сравним с 2009 година.

Водещ:
Ама на всички трябва да платите, защото сега ще дойде време за данъци и те ще кажат, ами, като не плаща държавата, и ние няма да плащаме.

Вл. Горанов:
Плащаме, само че, представете си, в момент, в който ангажиментите, които са поети, и то в момент, в който се е знаело, че икономиката не върви добре, многократно изпреварват възможностите, какво бихме могли да кажем на бизнеса, освен подведоха ви? Внимавайте, когато поемате ангажименти, гледайте дали този насреща може да си ги изпълнява.

Водещ:
Какво сбъркахте, г-н Горанов, та сега ще пишете закон за излизане от кризата, специален? Какво сбъркахте?

Вл. Горанов:
Нищо не сме сбъркали. Вероятно мерките, които се налага да се вземат, и всъщност мерките, които се налага да се вземат, част от тях изискват законодателни решения. Просто ние работим върху пакетирането им, поставянето на дневен ред. Не може само с актове на Министерския съвет определени решения да бъдат взети. Тук не говорим за грешка, а необходимост от реформи, структурни.

Водещ:
Добре, последно, ще вдигате ли здравните вноски, след като и президентът, и бизнесът, и част от експертите са против категорично?

Вл. Горанов:
Министерството на финансите никога не е било за вдигане на здравноосигурителната вноска, само че какви са трите възможни сценария - свръхдефицит, към където се водехме в първата половина на предходната година, свръхдефицит, който води към Гърция, увеличаване на данъци, което никой не харесва, и спазване на една бюджетна дисциплина, каквато се опитваме да налагаме, ако щеш, и с необходимостта от допълнителни структурни мерки.

Водещ:
Добре, последно, ще ги вдигате ли или не?

Вл. Горанов:
Дебатът тече. Виждате, че има различни сценарии. Единият вариант е да се върви към увеличаване на данъчна тежест, към увеличаване цената на труда. Той е крайно непопулярен и неприемлив, особено в период на криза. Още по-непопулярно и неприемливо е допускането на дефицит, който да разбалансира държавата.

Водещ:
А алтернативите не са ли две - или да бъдат прецакани чиновниците, или да бъдат прецакани бизнесмените и гражданите?

Вл. Горанов:
Много...

Водещ:
Извинявайте за думата прецакани.

Вл. Горанов:
Много, да, много опростенчески се поставя въпросът. Това е въпрос между, баланс между отделни съсловия. Трябва да се има предвид, че в тази група, която държавата плаща здравните и социалните осигуровки, не са само държавните служители в тесния смисъл на думата. Тук са съдебната власт, прокурорите, тук са следователите, тук са охранителите в съдебната власт, тук са полицаите, тук е армията. Балансът е много тънък.

Водещ:
Г-н Калфин, вие какво мислите за здравните вноски, трябва ли да се вдигат?

Ив. Калфин:
Увеличаването на здравните вноски означава, че правителството не е наясно как въобще да се справя с фискалните проблеми на държавата. Аз ще ви напомня, че здравните вноски, когато държавата започна да ги плаща, това беше по времето на правителството на Костов 1999 г., с влизането на здравната реформа в неговия вид в действие, когато държавата започна да плаща на бюджетната сфера здравните вноски, тогава се намалиха заплатите на хората. И сега това, което предлага ГЕРБ, е де факто още един път да намалим заплатите на хората, за да си плащат допълнително здравните вноски. Бюджетните служители могат
да си плащат здравните вноски само ако получат съответното увеличение на заплатата, което не го чувам от идеите на ГЕРБ.

Водещ:
Добре, какво да правят тогава?

Ив. Калфин:
Кой?

Водещ:
ГЕРБ.

Ив. Калфин:
Ами, ние се опитваме от миналата година да развием една различна визия за борбата с кризата.

Водещ:
Има ли такава въобще и каква е?

Ив. Калфин:
Да, има, и в цяла Европа се държат точно по различен начин на това, което се прави в България.

Водещ:
Наливат пари.

Ив. Калфин:
Стимулира се търсенето, и то по начин, по който стимулира вътрешното производство, не вноса, и това се прави във всички европейски страни.

Водещ:
Наливат пари.

Ив. Калфин:
Министър-председателят каза, ама те са много неуспешни реформите в Германия и в Америка. Ами, защо не отиде да го каже на германския канцлер? Защото те омекотиха изключително много кризата. Това са, е разлика между две концепции. Едната концепция е това, което се прави в цяла Европа, че държавата омекотява ефектите от кризата. Колкото има възможност, толкова, включително и правителството го правеше миналата година в началото на кризата. А другата концепция, която я има само в България и в много бедните страни, в едно западно издание писа кейнсианство за богатите, монетаризъм за бедните. Ние се подреждаме в контингента, който г-н Дянков познава, и се борим с кризата с не просто ограничаване на разходи, ами със задушаване на цели системи.

Водещ:
Правите ли обратното на това, което светът прави, г-н Горанов?

Вл. Горанов:
Аз искам само да ви върна назад към това, което г-н Калфин спомена - стимулиране на потреблението. Преди около година точно в един дебат между тогава кмета на София г-н Бойко Борисов, премиера тогавашния г-н Сергей Станишев и министъра на финансите, разбира се, имаше и други участници, основното твърдение за криза на потреблението беше отхвърлено. Тогава въобще се отхвърляше и тезата за криза. Тогава се казваше, че, разбирате ли, всички процеси, които са свързани със световната криза, те въобще не засягат по никакъв начин България. Те дори си позволиха тогава с едни популистки действия, небалансирани, да увеличават разходите, да поемат допълнителни ангажименти и един вид подведоха бизнеса. Помислете, ако вие в края на 2008 година знаехте или поне пред вас беше застанал един премиер и беше казал идва криза, оптимизирайте се, въведете гъвкаво работно време, преценете си пазарите, не се хвърляйте в дългосрочни стратегии инвестиционни, тогава може би по-лесно щеше да се усети и да се премине през кризата. Когато ви казват сега ще налеем едни пари, нищо, че бюджетът не върви, нищо, че март месец знаем, че 6 милиарда няма да съберем, а в края на годината се оказа, че няма да съберем 7,5 милиарда. Тогава, още преди изборите, вярно, трудно е да признаеш, че в криза се явяваш на избори, но още преди изборите тогава се твърдеше как ние имаме буфери, 3,9 милиарда буфери, които ще стигнат.

Водещ:
Г-н Калфин, да не излезе, че България е цъфнала и вързала и дошъл Дянков и я развалил за шест месеца?

Ив. Калфин:
Ами, Дянков и това, което прави правителството, спомогнаха много. Те водеха прокризисна политика. Те усилваха и продължават да усилват ефектите от кризата и това може да се докаже с числа. Тогава, когато се проведоха изборите, нямаше дефицит в държавата и в бюджета.

Вл. Горанов:
Напротив, това е спекулация...

Ив. Калфин:
Не, когато се проведоха изборите, вие много добре знаете, че е така.

Вл. Горанов:
...и мога да я докажа с числа. Когато Пламен Орешарски дойде в Министерство на финансите, където Станишев не дойде, Пламен Орешарски призна, че за юли месец е дефицит, 381 млн. по...

Ив. Калфин:
На коя дата бяха изборите, господин...

Вл. Горанов:
За 20 дни ли говорим?

Ив. Калфин:
Не, говорим, че...

Вл. Горанов:
Докога заседаваше правителството?

Ив. Калфин:
Не, към началото на юни всички...

Вл. Горанов:
Защото...

Ив. Калфин:
...приходи превишаваха разходите.

Вл. Горанов:
Защото...

Ив. Калфин:
Миналата година, 2008 г., тогава, когато обвинявате правителството, че не е направило повече, имахме най-високия бюджетен излишък в Европа, който отиде за увеличаване на резервите и за намаляване на външния дълг. Това, което завари ГЕРБ...

Вл. Горанов:
Г-н Калфин, само да ви кажа...

Ив. Калфин:
...е два пъти удвоени резерви на държавата. Започна да се харчи фискалният резерв. Може би г-н Горанов ще каже колко е намален от осемте месеца управление на ГЕРБ. Започнаха да се взимат заеми. Г-н Дянков обяви, че ще почне емисия на облигации, след като бяха доведени до най-ниското равнище, и сега започват да се увеличават данъците. Ето това са реформите, които прави ГЕРБ. Къде другаде правите реформи, защото аз не ги виждам - в здравеопазването...

Вл. Горанов:
Г-н Калфин...

Ив. Калфин:
...или в образованието, или къде?

Вл. Горанов:
Когато в последните няколко години от вашето управление растеше дефицитът по текущата сметка на платежния баланс и вие се джафкахте в тройната коалиция как да разпределите милиард или два, вместо да спестявате тези пари, които са дошли от ДДС-то на китайските печки, това е факт, вие с него правихте едни излишъци, но не достатъчни, за да може днес наистина да има една органична структура на икономиката. Къде беше отговорното управление в момента, в който дефицитът...

Ив. Калфин:
Кой би бил достатъчен излишък, г-н Дянков, г-н Горанов...

Вл. Горанов:
Г-н Горанов съм аз.

Ив. Калфин:
...извинявайте, че ви обърках с боса ви, но мисля, че няма голяма разлика.

Вл. Горанов:
Аз ще ви кажа кой.

Ив. Калфин:
Кой излишък би бил достатъчен, за да сте комфортни?

Вл. Горанов:
Аз ще ви кажа.

Ив. Калфин:
Имахте 8,5 млрд. резерв.

Вл. Горанов:
Аз ще ви кажа кой. Веднага ще ви отговоря кой излишък.

Ив. Калфин:
Колко е сега? Ще кажете ли?

Вл. Горанов:
Четиридесет и пет дни преди края на...

Ив. Калфин:
Кажете колко е в момента...

Вл. Горанов:
Ще ви отговоря след това. Четиридесет и пет дни преди края на 2008 г., когато в месец октомври навлата по стокообмена търговския бяха намалели с 90 процента, разбира се, много, много преди вие и президентът да говорите за криза, изхарчихте 4 млрд. По дни мога да ви ги цитирам, 4 млрд. Ето тези пари, ако ги бяхте спестили, ето тези пари...

Ив. Калфин:
И тях да ги похарчите...

Вл. Горанов:
Първо, нямаше...

Ив. Калфин:
. .после както похарчихте от резерва...

Вл. Горанов:
...да отидат за тези непрозрачно изхарчени, и всички знаем защо ни спряха европейските средства, непрозрачно изхарчени в края на 2008 г. И, второ, най-важното, нямаше да сте подвели бизнеса. Наляхте толкова пари. Защо сме в криза? Ако вие сте прав и всеки път харчим по 4 млрд., нямаше да има криза, само че ако правителството на ГЕРБ беше запазило тези темпове на харчене, повтарям, 7,5 млрд. неизпълнение на приходите, защото е криза, 3,9 млрд. буфери. Разликата е 3,6 млрд. 2009 г. щеше да приключи с 4,6 на сто от брутния вътрешен продукт дефицит и ви... Ако това беше станало тогава, сега щяхме да завиждаме на наши съседни държави, защото за разлика от това, че те са в еврозоната и на тях има кой да им помогне, когато ние счупим машината, която се нарича валутен борд, тогава не знам кой ще дойде да ни помогне.

Ив. Калфин:
Тук има нещо принципно, което г-н Горанов е изключително неправ и той спекулира, предполагам, умишлено, защото знае какви са числата. Първо, когато основният проблем дойде, че с идването си правителството на ГЕРБ спря да плаща.

Вл. Горанов:
Това не е вярно.

Ив. Калфин:
Това е вярно. Спря да плаща. Не само че спря да плаща...

Вл. Горанов:
С идването си правителството на ГЕРБ...

Ив. Калфин:
...а започна, ако ме оставите да довърша, както аз ви оставих, сигурно ще научите нещо. След като правителството на ГЕРБ спря да плаща, това започна да се пренася в целия бизнес и в цялото потребление. Така или иначе това се правеше с абсурдната идея на финансовия министър ние да завършим с нулев дефицит. Ние не завършихме с нулев дефицит, но тази сбъркана политика, която направи Министерство на финансите, натрупа изключително големи задължения към бизнеса, които след това се мултиплицираха по цялата верига. След това започнахте да плащате, 40 милиона, милиарда, доколкото ми е известно, 40 милиона, извинявайте. Това, което много добре знаете, е, че, който се занимава с финанси, знае, че един лев днес не е равен на един лев след шест месеца или на един лев преди шест месеца. Този период, в който вие спряхте да плащате с безумната идея ние да сме единствената държава в криза в Европа, която завършва с нулев дефицит, подведе цялата ви политика. Какво направихте? Прехвърлите плащания за 2010 г. и сега се вижда, че 2010 г. януари месец се плаща повече. Държавата е изразходвала повече пари, отколкото предната година, 2009 г. Значи, вие харчите повече пари в момента.

Вл. Горанов:
Аз ще ви кажа и за какво повече.

Ив. Калфин:
А приходите са паднали драстично, 40 процента.

Вл. Горанов:
Ще ви кажа и за какво повече сме харчили.

Ив. Калфин:
Така че това е просто сбърканата философия на политиката на ГЕРБ, да пренасят всичко...

Водещ:
Отговорете.

Вл. Горанов:
Януари месец и февруари са изплатени примерно 500, над 500 милиона европейски средства, нещо, което съвсем не се случва, така, в януари и февруари на 2009 г., но тук всъщност не това е важното. Основната теза е, ако бяхме продължили да харчим с темповете, с които вие поемахте ангажименти за последните 12 месеца на управлението, ние щяхме не да сме в момента с около 6 милиарда и половина фискален резерв, щяхме да сме наполовината на фискалния резерв, оставен към статистическата дата 31 декември 2008 г. И тук сте прав, има концептуална...

Ив. Калфин:
...фискалният резерв, споменавате, че 2 милиарда е намалял, откакто дойдохте на власт... за осем месеца.

Вл. Горанов:
Да, да, намалял е.

Ив. Калфин:
По закон той тази година трябва да бъде минимум 6,3 милиарда, вие вече сте стигнали до минимума. Ще продължите ли с това харчене, или ще промените закона за бюджета?

Вл. Горанов:
Ние няма нужда сега, днес да променяме закона за бюджета, тъй като един бюджет се изпълнява 12 месеца.

Ив. Калфин:
Добре, но вие вече достигнахте минимума на фискалния резерв.

Вл. Горанов:
Така е и затова от месеците оттук занапред ние няма да си позволяваме допълнителни дефицити, първо. И второ, нормално е...

Ив. Калфин:
Това е същата идея сбъркана, която имахте в края на миналата година, и ще доведе до много тежки резултати.

Вл. Горанов:
А каква е идеята, г-н Калфин? Идете и кажете на хората, че вие предпочитате да няма паричен съвет примерно и да сме в гръцкия цикъл.

Ив. Калфин:
Не, не, въобще не става въпрос за това.

Вл. Горанов:
Ама вие за това говорите. Аз пак казвам, ако не бяхме...

Ив. Калфин:
Не, имате държави с паричен съвет, имате държави с единна валута, които имат дефицити, контролируеми, регулируеми, и нямате...

Водещ:
Сега, не е ли...

Вл. Горанов:
..концептуална разлика и ние никога няма да се срещнем между лявото и дясното.

Ив. Калфин:
Точно така, и резултата го виждам.

Водещ:
Не искам, не искам, не искам, такъв, напротив, много ми е интересно да ви слушам. Искам обаче с една дума, по-късно в предаването пак ще кажем нещо, с една дума да обобщим, нека да бъде отговор на въпроса кога ще усетим, че излизаме от кризата. Една прогноза да бъде, г-н Калфин.

Ив. Калфин:
С подобна политика на правителството кризата в България ще е много тежка, много дълга и с много тежки щети.

Водещ:
Г-н Горанов.

Вл. Горанов:
Аз днес внимателно четох интервюто, не можах да го гледам, тъй като беше в работно време, интервюто на президента. Слушах впоследствие и коментарите на г-н Станишев. Аз съм готов да чуя и въобще ГЕРБ е готов да чуе всички разумни предложения на опозицията, с изключение на предложението да изхарчим фискалния резерв. Всички разумни предложения за мерки...

Ив. Калфин:
То вие го правите без предложения.

Вл. Горанов:
Всички разумни предложения за мерки, които да подредят така нещата, че ние да не, водени от популистки мерки и от популистки желания, да не фалираме държавата, ние ще ги приемем и ще ги изпълним. Проблемът е, че точно в момент, в който тръгват едновременно няколко реформи, тъй като ние разбираме, че реформи се правят в началото на един управленски мандат, в тоя момент е най-лесно да бъдеш политически атакуван със, ако щеш, популистки цели.

Ив. Калфин:
А кои реформи тръгват, ще ги уточните ли, защото днес Ройтерс примерно пише, че реформите в България са спрели, преди да започнат? Кои реформи тръгнаха точно?

Вл. Горанов:
Безспорно понякога, когато си под натиск и се опитваш да държиш сметка както за социалното състояние на обществото, така и за необходимостта наистина да минеш през определени реформи, ти не си достатъчно уверен в тях и затова се създава едно впечатление, че реформи тръгват, реформи спират. Нито реформата във висшето образование е спряла, знаете, законопроектът върви, нито реформата в здравната система, противно на очакванията и на възприятията, и на тия всички спекулации, които са напоследък, е спряла, тъй като последователните стъпки за повишаване на ефективността в тая посока се правят. Нито касата е върнала назад в претенциите си лечебните заведения да сключват договори само когато там действително се извършва качествена медицинска услуга, нито примерно желанието за оптимизация в администрацията е върнало назад. Тоест не може за 6 месеца, за 6 месеца вие да очаквате реформите, особено в криза, по начина, по който вие си ги представяте, и за съжаление по начина, по който доста време не ги извършихте.

Ив. Калфин:
Очакваме да видим резултат, защото вие ще кажете, че реформа в пенсионната система, това, че днес чуваме от НОИ, че ще се въвежда данък върху пенсиите, нещо, което никога не го е имало. Това е поредното предложение. Това не са реформи, г-н Горанов. Вие самите обещахте реформата в администрацията да я направите, като оцените изпълнението на политики, като оцените коя институция какво прави, къде има припокриване на функциите. Вие това нещо не го правите. Вие съкращавате на калпак.

Водещ:
Последно, г-н Горанов, отговорете и завършваме.

Вл. Горанов:
Правителството предходното направи няколко поредни съкращения и ги прави точно, дали с калпак, дали без калпак, но по същата последователност.

Ив. Калфин:
Е, вие обещахте нещо по-различно. Какво правите?

Вл. Горанов:
Ние обещахме и правим анализ.

Водещ:
Добре. Благодаря ви. Аз все пак ще ви помоля да останете. Така, много интересно е, наистина е много интересен разговорът между вас.