Митко Тодоров: В най-близко бъдеще трябва да бъде приет Закон за сценичните изкуства

Митко Тодоров - председател на БАРОК - Българска асоциация на работодателите в областта на културата, директор на ТБА "Българска армия"

- Създава се напрежение в театралната гилдия по отношение на реформата, която всички очакват. Не за първи път се сблъскват театрите с реформа. Защо сега е така?
М. Тодоров: Напрежението идва от факта, че правителството прие постановление за антикризисна програма и естествено, че тя се отразява и на нашето ведомство и на секторите на българската култура. И когато съвпадне с времето за стартиране на някакви промени или реформи в българските сценични изкуства, естествено, че напрежението ескалира. От друга страна аз мога да кажа, че напрежението е преди всичко за тези наши колеги, които са изпаднали първото тримесечие в преразходи. Ние винаги сме очаквали, че на края на годината принципалът ще оправи нещата, ако ние сме в преразходи. Сега положението е малко по-тежко, защото отстъпване няма, напротив, има така наречените непопулярни мерки. Всъщност вчерашната среща между групата експерти, които бяха избрани да работят по реформата и Министерството на културата, беше повече за актуалното състояние и напрежението, което се създава и за някакви пътища за изход от него, отколкото да говорим за дългосрочни промени. Аз мисля, че първо трябва да решим неотложните неща от гл. т. на изпълнение на решенията на правителството и чак тогава да мислим със законодателна база за някаква по-дългосрочна реформа. Пък каква ще бъде тя и аз още не мога да кажа.

- Започнали ли са разговори за дългосрочната реформа, истинската реформа, така да се каже?
М. Тодоров: Разговорите започнаха, дори ние, групата експерти дадохме един доклад, в който има и дългосрочни предложения, но те просто днес и утре не са на дневен ред. Явно ще трябва мъничко да почакат и ще бъдат плод на по-дълго обсъждане в гилдиите, в работодателските организации, в самите съсловия. Когато говорим за реформа на сценичните изкуства, няма да визираме, разбира се, само драматичния театър. Ще се разглеждат всички театри и оперно-филхармонични дружества, т.е. сценичните изкуства.

- Сега говорите като работодател. Ако ви питам като човек, чиито живот десетилетия минава в театъра и е театрал, въпреки че е директор, театърът има и социални функции, той не е търговско предприятие. Какво обмисляте в тази посока?
М. Тодоров: Ние въобще не мислим за търговски предприятия и този вид обсъждания между групата експерти и Министерството на културата отпадна отдавна - да говорим за търговски предприятия. Аз мисля, че на този етап в Закона за културата ясно е записано, че театърът е държавен културен институт. И трябва в следващите етапи да запишем по-ясно моделите театър - по-прецизно да запишем техните функции. Защото има нещо неясно, натрупало се в нашия живот около структурите на българския театър. Ако ги попитаме сега - вие какво сте - репертоарен театър, открита или продуцираща сцена, приемаща сцена, самите колеги трудно ще отговорят на този въпрос. Но в същото време аз бих могъл да кажа, че за първото тримесечие дейност театър в България е преизпълнила своята държавна задача с няколкостотин хиляди лева приходи, а някои наши колеги от другите сектори са ги недоизпълнили. Това е свързано и с качеството на поризведения продукт.

- Ще се закриват ли театри е въпросът, който витае най-много?
М. Тодоров: Нито веднъж не е станало дума на срещата вчера с Министерството на културата за закриване на български театри. Нито веднъж не стана дума, нито пък се спомена конкретна театрална формация, която трябва да се закрива.

- Въпреки че има неизпълнени приходи?
М. Тодоров: Ами те санкциите могат да бъдат други. Аз мисля, че ако има неизпълнени приходи, това се дължи или на нереални програми и държавни задачи, или пък ние се изхвърляме, че ще изпълним едно, а не можем, защото все пак сме в криза, да не забравяме. Какво са виновни артистите - явно ще трябва да се търси отговорност и от ръководството.

- И ние зрителите се вълнуваме какво наистина ще се случи със сценичните
изкуства, не само с театрите. Има ли конкретни намерения за моделите театър?
М. Тодоров: Да. Аз мисля, че е крайно време да запишем няколко модела в българското театрално изкуство. Естествено Народният театър ще бъде изведен като национален институт. Ние ще имаме формации, които ще бъдат репретоарни. Моите очаквания са, че тези репертоарни формации ще бъдат добре окомплектовани, добре оборудвани, те ще поризвеждат висококачествен продукт. Моето мнение е, че на този етап дори в по-дългосрочен план на куклените театри трябва само да се помага. Защото те имат доста сериозна социална мисия. Ние и без това изтървахме доста поколения през тези преходи, ако и тях започнем да преобразуваме, без да им помагаме... Нали не си представяте, че един билет за детския театър може да бъде равен с този за възрастния? И аз мисля, че държавата има дълг по-сериозно да преговаря с местните власти за някои от формациите - да се определи тяхното състояние първо като модел театър и после като модел на финансиране. Защото сега малко е на доброволен принцип. Идва едно ново местно ръководство и то решава колко да даде, идва другото - и то пък решава, че няма да финасира театъра. И така държавата всеки път е в незнание с какъв процент тя участва и с какъв процент местната власт, и каква стурктура издържа.

- Това отново визира Закон за театъра?
М. Тодоров: Ние сме твърдо убедени, че в най-близко бъдеще, до една година, трябва да бъде приет Закон за сценичните изкуства