Кой, кога и защо е оставил рисунките в пещерата Магурата?

Кой, защо и как е оставил рисунките в пещерата Магурата - макар и отдавна открити, скалните фигури все още нямат отговор на тези въпроси. Загадката е още по-сложна, тъй като се оказва, че са оставени от силно развити общества, на прага на цивилизацията, които по някакви причини са се върнали към пещерния начин на живот. Възможните отговори търсят Мария Чернева и операторът Михаил Врабчев в поредицата "Новини от миналото".

Посрещат те като домакини и за сега, като че ли, са единствените обитатели тук. Но хилядолетия преди това, прилепите са делили пещерата с много диви животни, неандерталци и хомосапиенс. И имаме послание от тях.

Макар и отдавна открити, скалните рисунки, с които е известна Магурата все още си търсят отговор на въпроса кой и най-вече защо ги е нарисувал. Но по-интересен е въпросът защо от прага на цивилизацията, хората от халколита са се върнали към пещерния живот на неандерталците.

Посланието в Магурата има само едно радиовъглеродно датиране на прилепното гуано, с което е изрисувано. То ни препраща 6000 години назад. Което още повече заплита загадката – кой и защо. Защото това е времето на халколита и златното съкровище от Варненския некропол, времето на една изгряваща цивилизация, оставила блестящи инженерни решения в солниците на Провадия. Но екипът, който сега влиза за първото археологическо проучване в пещерата, смята, че знае отговора.

"Моята работна хипотеза е, че именно през четвърто хилядолетие са оставени и рисунките. Едно, че за това говорят датите С 14 от прилепно гуано, второ - една иконографска съпоставка на изображенията тук с едни съдове в една култура, която се развивала на територията на днешна Украйна, Молдова и на Североизточна Румъния" каза д-р Ваня Ставрева – ръководител на археологическите разкопки.

Но екипът първо трябва да намери доказателства или следи от хората, оставили посланието. Затова започват проучването си до галерията с рисунките. Тук натрупаните слоеве през хилядолетията са в сантиметри. Но почти ювелирните им разкопки дават резултати.

"Това е огнище и тук е частично нарушено. И разкриваме, за нас все пак беше важно да го свържем, тъй като имаме няколко периода регистрирани - ранна желязна епоха, средна бронзова, ранно бронзова – да видим към кой от тези пластове ще го отнесем. Тъй като те, огнищата са били преизползвани, естествено е, че като видят нещо на място ще го използват, няма да го градят наново. Или ще го преустроят. И сега маркираме ето тези камъни ходовото ниво, когато е правено огнището и то ще е важно за датиране", допълни д-р Ваня Ставрева.

Макар и на закрито, димът от огъня бързо се е отвявал от въздушните течения в пещерата. Всъщност теченията са доста силни и за да си осигурят завет, хората тук са си правили прегради. Ясно личат дупките от колове.

"Ето тук, Никол където работи, в момента разкрива още една дупка от кол. Те са много важни за нас - ето тук има и една кост. Ето я дупката от кол, която е на нивото на онези. Именно тази ненарушена част ни гарантира, че дупката е направена през ранната бронзова епоха. Ето тук излезе и керамика. И ако вземем проба за въгленче.
- БНТ, Мария Чернева: Я да я видим керамиката?
- То и така ни дава някаква сигурна дата, защото плътният пласт горял ни гарантира, че не е бил засегнат от по-късни антропогенни дейности.
- Доста е грубичко, не е фина.
- Ами, има и фина. Изящна керамика, която знаем. Има и фина, много хубави чашки, в тези слоеве от ранно желязната епоха, те са и с много характерна орнаментация и лично на мен доста ми харесва.
- Може би това е било за готвене.
- Не, не и това е била трапезна керамика, кухненската е доста по-груба.
- Какъв е цветът?
- Ами тъмно сива", обясни д-р Ваня Ставрева.

Въпреки огнището, следи от гърнета за готвене и друга битова керамика не се откриват. Тук липсват и обичайните оръдия на труда за това време, като каменни брадвички, кремъчни сърпове, ножчета. Което може би означава, че са използвали пещерата сезонно през зимата, домовете им са били извън нея, а тук на място, може би са се извършвали някакви ритуали.

"Ами, не е изключено. В проучваната от нас територия направи впечатление високата концентрация на накити, изработени от животински зъби. Това е зъб. Да, зъбче е. Така поне преди почистване не личи да има някакви следи от обработка. Животинско е зъбчето, не е човешко. Но неговата цялост ще позволи такова датиране", каза д-р Ваня Ставрева.

За разлика от животинските зъби, човешките са силно изтъркани. Стривали са зърното си с хромелни камъни и в храната им попадат пясъчни частици, които като абразив - бързо изтъркват емайла. Тук намират един такъв силно изтъркан зъб и с изненада установяват, че е на 18-годишен юноша.

"Който около 3-годишната си възраст е преживял хранителен дефицит. Тази костена свирка, фрагмент от свирка я намерихме тук, точно където работи Никол.
- БНТ, Мария Чернева: А какви звуци издава?
- Ами, или са музикални или пък имитация на животински звуци, съдейки по сходни артефакти, които в примитивните общества използват. Накитите от обработени зъби, така доста впечатляващи животински зъби. Ето този кучешки кътник, много добре изпилен от корените. Страната с корените много добре изпълнен е с тази перфектна кръгла перфорация в средата. Ето тази книга от диво прасе може вече да има някакво геройство. Тя беше намерена в пласт от средната бронзова епоха. Имало е две дупчици. Дупчици за окачване и дали е било част от някаква диадема, или пък от накити."

Предстоят още анализи на находките, но Ваня Ставрева е убедена, че има достатъчно, за да докаже, кои са хората, оставили посланието и обитавали пещерата преди 6000 години. Магурата пази следите на първите неандерталци - преди 50 хилядолетия, по-късно е дом само на диви животни. До времето на халколита.

"Четвърто хилядолетие е един много особен период за историята на Балканите, защото настъпват значими промени. Малко преди това, втората половина на петото хилядолетие, тук се развиват едни общества, които се определят от колегите, като несъстоялата се цивилизация. Общества, които са оставили златото във Варненския некропол и изведнъж настъпват промени в климата, които налагат придвижване на население от север, североизток на юг. Това е регистрирано и по археологически път, тъй като чувствително намаляват селищата, които са съществували през втората половина на петото хилядолетие", обясни д-р Ваня Ставрева.

Климатът се затопля, това води до засушаване, променят се условията за производство на храна и на много от първите общества им се налага да търсят по-благоприятни условия за живот. Степите се заблатяват и много от т.нар степни популации от районите на днешна Украйна, Молдова и Румъния настъпват към Балканите. Но и местното население е принудено на премести селищата си по-нависоко. И така отново откриват уюта на пещерата.

"В пещерата Магурата настъпва едно смесване на остатъци от местно население, което не е тръгнало на юг с прииждащата от североизток, т.нар. северно причерноморски степи скотовъдци, степни народи, конни народи, може би отново предизвикани от климатичните промени, по антропологични данни се установява именно съвместно съжителство на хора с различни расови типове", допълни д-р Ставрева.

И именно върху керамика, изработвана от тези степни народи, археоложката разпознава рисунки, подобни на фигурите от Магурата.

- БНТ, Мария Чернева: Вие разпознахте подписа на художника или стила?
- Ами, така мисля, така ми се струва, защото иконографски, изображенията са много близки. Разликата е тази, че там са рисувани върху керамични съдове. Керамиката изобразява сцени много сходни със сцените, които имаме в Магурата.
- А тя каква култура е, на какви народи?
- Да, казва се култура Кукутени-Триполие.

Част от изследванията, които трябва да подплатят тази хипотеза минават през детайлното проучване на всички фигури в галерията. Но тя остана затворена и за учените, и за екипа ни, рисунките чакат вече 5 години някаква консервация.

- БНТ, Мария Чернева: Какво означават тези рисунки?

- Моето мнение е, че това е един запис на културната памет на хората, които са ги оставили, защото в писмените общества именно от танца, ритуала, наративите, разказите, песните са били начин за съхраняване. Мисля, че сцените, които са представени тук са били направени именно с цел да бъдат съхранени за поколенията и да се предава тази традиция, която е съществувала.

- Т.е. те са някакви танцови сцени.

- Ами, да, на част от сцените категорично представляват танци, двойки, мъж, жена.

След като излязат всички анализи от археологическото проучване с точно датиране и чрез намерената керамика, вече ще може по-смело да се пристъпи към кръстосан анализ на фигурите от Магурата, керамиката на степните народи и знанието за техния бит и събития, белязали живота им. И това със сигурност ще ни доближи повече, до разгадаване на това послание. Оставено ни от хората, на прага на цивилизацията.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News