Гроздан Илиев: Подслушването е най-често използваният способ

Гроздан Илиев, зам.-председател на Върховния касационен съд (ВКС), председател на наказателната колегия на ВКС и съдия във ВКС от 1998 г. гостува на "Денят започва".

Подслушването е един от оперативните способи, който се включва в специалните разузнавателни средства, защото те са уредени в НПК, като способ за събиране на доказателства. Подслушването е най-често използвания способ, наред с останалите - разпити: разпит на обвиняем, разпит на свидетел, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент. Това обясни Илиев.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водеща Жени Марчева:
Добро утро отново. Здравейте, ако се събуждате сега и включвате телевизорите си и ни виждате нас с Андрей. Вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. Наш гост е Гроздан Илиев, който е заместник-председател на Върховния касационен съд. Добре утро. Здравейте.

Гроздан Илиев:
Добро утро на вас и на зрителите.

Водеща:
Радвам се, че сте тук.

Гр. Илиев:
Аз също. Приятно ми е.

Водеща:
Ами, като виждам какво има на плазмите зад вас, май тази картинка още няколко дни ще я гледаме със сигурност.

Водещ Андрей Захариев:
Тези графики, аудиографики.

Водеща:
Прекалява ли се, г-н Илиев, с подслушването у нас като начин за разкриване на престъпления?

Гр. Илиев:
Би могло и така да се каже. Подслушването е един от оперативните способи, който се включва... специалните разузнавателни средства, защото те са уредени в Наказателно-процесуалния кодекс като способ за събиране на доказателства. Подслушването е най-често използваният способ, наред с останалите способи, каквито са разпитите, разпит на обвиняем, разпит на свидетел, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент. Но подслушването често е използван способ. Често се прилагат веществени доказателствени средства, които съдържат резултатите от подслушването. Друг е въпросът вече за неговата ефективност и резултатност като такова средство за доказване на престъплението като деяние на миналото. Защото престъплението е факт на миналото и... за да бъде възстановено, за да се извърши, така да се каже, реконструкцията на този фактически състав, Наказателно-процесуалният кодекс предписва една поредица от правила, които са императивни, които са задължителни и трябва да се съблюдават и спазват стриктно и точно.

Водеща:
За това само след секунда ще поговорим. Но тъй като споменахте ключовата дума ефективност, тук ще ви цитирам едно изследване на ръководството на Националния антикриминален и антитерористичен форум отпреди месец, близо месец. Те изнесоха следните данни - че по-малко от 3 процента от специалните разузнавателни средства се използват като доказателства в съда, а при по-малко от 1 процент се издават присъди. Споделяте ли впечатленията, които се създават от тази статистика? Наистина ли е толкова ниска ефективността на използването на специални разузнавателни средства?

Гр. Илиев:
Да, би могло да се приеме условно това цифрово изражение. Поначало този оперативен способ, въпреки честото му използване, има една ниска резултатност, защото... в морето от информация, за да се стигне до зрънцето истина и относима към съответното дело информация, се налага използването, и то с голяма честота, на този способ.

Водеща:
Аз предполагам, че си вършите добросъвестно работата и не се занимавате много с радио, телевизия и вестници, но все пак от няколко дни, миналата седмица завърши със скандала с разсекретяването... не, то не е разсекретяването, публикуването на стенограмите на разговорите на шефа на митниците Ваньо Танов с ключови фигури от кабинета, тази седмица пък започнахме с нови разкрития, отново разпечатки на разговори отново на шефа на митниците с две дами, депутатки от ГЕРБ. Това създава ли ви на вас лично усещането, че живеем и се събуждаме рано сутрин в една полицейска държава?

Гр. Илиев:
Не бих казал полицейска държава. Създава се усещането за една прекомерна употреба на този именно оперативен способ за събиране на информация, нека така да го нарека. Това, което се появява непрекъснато в публичното пространство, налага извода, че някой някъде не е спазил императивните правила за прилагане на този способ. И тъй като картината в това отношение непрекъснато се променя в диапазона от "аз разпоредих" до другото изявление "подслушването е извършено по реда и начина, уреден в Наказателно-процесуалния кодекс", а именно с разрешение на съдия, трудно ми е да се ангажирам с верността на всичко това, което се появява в публичното пространство. Защото в крайна сметка в настоящия момент не бихме могли да даваме една такава оценка професионална, доколкото пред мен липсва едно конкретно наказателно дело със съдържанието на това, което се появява.

Водеща:
Аз обаче ще се опитам да ви подтикна да разкажете една любопитна история с Алфонсо Сабела, това е прокурорът от Сицилия, който пое битката с мафията след убийството на съдия Фалконе. Признавам, разбира се, този пример вие давате в едно интервю за колегите от вестник "Сега". Но тъй като примерът е много показателен, ще ви помоля да го разкажете и тук пред нашата аудитория.

Гр. Илиев:
Да, прокурорът Алфонсо Сабела има един изключително точен, ясен и цветист език, когато описва своята работа. Там по друг начин са предприели битката с организираната престъпност, укрепили са органите на досъдебното производство, прокуратурата, иззели са ги в една независима институция. И резултатите са налице. Вярно е, че там те също използват тези оперативни способи, включващи специалните разузнавателни средства, но те не са се отказали, поне това проличава от материала, който той дава, от живата връзка, от живата информация, от контактите в обществото. Там обществеността активно съдейства. И когато се чете неговият разказ, именно се добива тази ясна представа, че т.нар. специални разузнавателни средства, разгледани като технически средства, електронни и механически съоръжения, оперативни способи, някак си стоят изнесени малко по-встрани. Разчита се преди всичко на живия контакт, на една изключително задълбочена предварителна подготовка, на едно познаване на другия свят, на който ще се противодейства. Познават се всички негови прийоми, похвати, връзки, контакти. Той много образно се изразява, като дава примера с двете групи ловци - едната, които влизат с гърмежи, афишират присъствието си в подземния свят и се завръщат със скромни резултати, и другата, която предпочита да проучи в детайли навиците, поведението на този свят, да влезе без много шум при него, да си свърши работата. И наистина резултатите са впечатляващи в това отношение. Не бива изключително и предимно да се разчита на специалните разузнавателни средства. Те няма да решат проблема със... битката, противодействието особено на организираната престъпност, защото, тук искам да отворя и една скоба, използването, честото използване на специалните разузнавателни средства има едни друг недостатък - противникът твърде бързо разбира какво се използва, неговите параметри и започва активно да противодейства. На техническите средства се противодейства с технически средства.

Водеща:
В края на миналата година бившият... бившият - непростима грешка... сегашният главен прокурор Борис Велчев, извинявайте, г-н прокурор, също като вас изрази мнение, че може би прекалено се използва този способ за разкриване на престъпления, и поиска да се направи регистър на всеки прокурор, който по някакъв начин е поискал подслушване, за да се знае какъв е бил резултатът от акта на това подслушване, имало ли е смисъл. Вие склонен ли сте да подкрепите една такава идея на главния прокурор?

Гр. Илиев:
Да, това е една от мерките за ограничаване на честото използване на един от оперативните способи, пак ще повторя, подслушването. Но е не само това. Значи, тук аз бих извел решаващата роля на съдията, защото съдията е този, който в наказателния процес, а ние именно тук дебатираме темата специални разузнавателни средства в наказателния процес, та съдията е този, който разрешава използването включително и на този оперативен способ. И е важно съдията, когато дойдат при него от съответните служби, когато дойде прокурорът с искането да се разреши съответното специално разузнавателно средство, да извърши една задълбочена проверка на материала. И тук ще отворя една скоба, искането за използване на специални разузнавателни средства трябва да съдържа престъплението, за което ще се проведе разследването, действията по разследването, извършени до този момент, и резултатите от тези действия, лицата и обектите, по отношение на които ще се приложи специалното разузнавателно средство, времето, за което ще се прилага, оперативните способи, които ще се използват. Така че съдията към този момент трябва да има пълна картина за състоянието, което ще предхожда подписването на искането. И ако този съдия е точен, ясен, коректен и спазва правилата, би трябвало да откаже разрешаването на специални разузнавателни средства...

Водещ:
Хващам се за това. Преди малко вие казахте, че наистина се забелязва прекомерно отпускане на такива разрешения. Смятате ли, че съдиите искат да угаждат много често на онези, които искат от тях това разрешение, и затова, така, може би с по-лека ръка, без да са толкова внимателни в проучването на материала, отпускат разрешенията, т.е. произнасят се да се използват СРС-та?

Гр. Илиев:
Трудно мога да кажа, че съдията угажда. По-скоро проблематиката е в редица и други направления. Пак казвам, тази информация, която се съдържа в искането, трябва да бъде достатъчно ясна, точна и като обем, и като качество. За угаждане от страна на съдията не бих могъл да говоря. Възможно е да има и такива случаи...

Водещ:
Да, разбира се.

Гр. Илиев:
... защото не са един и двама съдите, на които е възложено разрешаването, даването на разрешение за използване на съответните разузнавателни средства, това са окръжните съдии, това е съдията, председател на Софийски градски съд, това са апелативните съдии. И ако се върнем към нашия случай, по който тече дебата в публичното пространство, интерес ще представлява по-нататък кой е съдията, защото негова е компетентността, дали това е председателят на Софийски градски съд, или натоварено от него длъжностно лице, пак съдия, който е разрешил използването на това средство...

Водеща:
Любопитно ми е имате ли представа колко време отнема изготвянето на една експертиза, която да установи автентични ли са тези записи, или не, използвани ли са специални разузнавателни средства, или не?

Гр. Илиев:
Това вече зависи от нивото на експертите, на техниката, нивото на противодействие, ако има манипулиране на съдържанието. Но тъй като всичко това се появява в публичното пространство не по правилата, не по процесуалните правила, трудно може да се каже какво ще бъде заключението на тази експертиза в пълнота. Но тя е задължителна...

Водеща:
Не, аз не питах за заключението, а за времето - дали да чакаме седмица, или 20 дни, или месец, или година. Колко може да отнеме тази експертиза?

Гр. Илиев:
О, не, при наличието на техническите възможности периодът от време е кратък. Не мога да се ангажирам с дни, но е кратък периодът.

Водеща:
Добре. Благодаря ви за това, че бяхте наш гост. Гроздан Илиев, заместник-председател на Върховния касационен съд.