Името ми е Орхан - нобелистът Орхан Памук

Носителят на Нобелова награда за литература - турският писател Орхан Памук гостува в България по покана на Фондация "Елизабет Костова", която помага на съвременната българска литература. Част е от програмата на фондацията "Литература в сто лица".

БНТ:
- Вярвате ли, че красотата ще спаси света?

Орхан Памук:
- Да се надяваме! Но това, разбира се, е много наивно мислене. Красивите неща ни карат да се замислим за силата на света и нашето мъничко място в него. Моето разбиране за красотата е, че тя трябва да ни учи на скромност и на това какъв невероятен дар е животът. Трябва да обръщаме внимание на всички детайли за абсолютно всичко. Светът е невероятно странно и красиво място, нека се опитаме да отбележим това в нашите книги и произведения на изкуството. Ето така виждам нещата аз.

БНТ:
- А писането спасява вас. На едно място казвате, че човек пише, за да сподели своя срам с другите.

Орхан Памук:
- Не е само до споделянето на срама. Писането отваря свободно място, където всеки разказва своите истории. А нашите истории зависят от положението ни. Ние, които не сме от Запада, ние, които страдаме от липса на внимание към нашите изразни средства, ние чувстваме този срам. И миналото е изградено от срам, но и от гордост. Писането, литературата ни позволяват да говорим за всички скрити истини. Веднъж изразили ги, ние се освобождаваме. Чрез изразяването на тези истини, ние осъзнаваме, че има и други като нас. Тази информация е много важна.

БНТ:
- Като говорим за красота и истина, да кажем, че вие сте „оцветили” някои от вашите романи: „Името ми е червен”, „Бялата крепост”, „Черна книга”. А сега имаме и „Други цветове”. Правите компромис с факта, че сте нереализиран художник, така ли?

Орхан Памук:
- Вероятно личната мотивация идва оттам. До 22-годишна възраст аз исках да бъда художник. И после изведнъж се насочих към литературата. Описал съм това в своята автобиографична книга „Истанбул”. Но интересът ми към цветове няма много общо с ислямския цветен символизъм, а по-скоро с моя интерес да обръшам внмание на детайлите, цвета на нещата.

БНТ:
- Какво е впечатлението Ви от България? Освен значението на фамилното ви име, българите може би разбират и други неща от романите Ви, които другите чужденци не разбират.

Орхан Памук:
- Историята я правим заедно. Ние сме имали лоша, кървава история помежду си, но също така сме водили и добър съвместен живот. Това личи - от имената на храните и местата, от сантименталността ни до споделянето на това силно чувство да съществуваме на ръба на Европа. Когато правим история, когато говорим едни за други сега, трябва да решим... Разбира се, че трябва да си спомняме лошите неша, зверствата от миналото, но трябва и да подчертаваме, че можем да живеем заедно мирно и щастливо. И заедно да издигаме гласове, които да бъдат чути от останалия свят.

БНТ:
- Казвате на ръба на Европа. Харесва ли ни да бъдем на ръба?

Орхан Памук:
- От моята турска перспектива смятам, че сега, след като България успешно се е присъединила към Европейския съюз, тя е щастлива да бъде част от него. Това е привилегия, не го забравяйте. Това е прекрасно, радвайте му се и не се оплаквайте. Така го чувствам. Защото исках и Турция да се присъедини успешно към Европейския съюз, но за съжаление не се случи.

БНТ:
- Но и оплакването е артистичен трик. Оплаквайки се, ставаме интересни. Не играете ли точно тази игра, когато казвате, че сме периферия?

Орхан Памук:
- Писането е баланс между оплакването и дара на цветовете. Имам предвид цветовете на нещата; благословията, че съществуваш. Цялата добра литература разказва за нашите негодувания, гняв, оплаквания, но и ни помага да осъзнаем, че всъщност този свят е красив. Драмата, проблемът е в това, как да съчетаем тези неща – красотата на света и нашия гняв.

БНТ:
- Може би споделяме още нещо. Българските Ви читатели защо Вие смятате за особено скучен най-често задавания към вас въпрос – Запад или Изток? Защото знаем отговора: ние сме и Запад, и Изток.

Орхан Памук:
- Истанбул ме е научил, че неевропейската - или традиционната източна култура - без значение как я наричаме, може лесно да се съчетае със западната култура, с европейските елементи. Трябва да проумеем, че корените на нашата култура идват от различни източници. Но никога не трябва да налагаме един-единствен източник, една единствена идентичност. Нека културите се развиват естествено. Това е моето мнение. Да, трябва да знаем какво е Изток, какво е Запад, какво е традиция, какво е съвременност. Проблемът е, че всеки от нас е дълбоко привързан към една идентичност, а тя е изградена от родната класическа, традиционна, предмодерна култура - и също от насладите и радостите на модерността. Да се съчетаят тези неща е трудно. Но също така доставя удоволствие. Не трябва да се борим брутално, да се убиваме, а да разберем, че тези неща вървят заедно. Ако потърсим решение.

БНТ:
- Европа ли е вечната болка и вечната цел на Турция, но може би и на България?

Орхан Памук:
- Както знаете от историята, след разпадането на Османската империя Турция, турският управленски елит реши, че ключът е пътят към Запада. Но тогава турският народ, или поне част от него, се противопоставя. Ценностите, в които аз вярвам, са демокрация и свобода на словото. В тях вярваме, или си мислим, че вярваме всички – и те идват от Запад. Да, от друга страна нашите култури са различни. Но в дългосрочен план аз съм настроен да не виждам конфликт в това, а да бъда креативен да търся нови решения.

БНТ:
- Какво е бъдещето на Турция – Запад, Изток, или и двете едновременно? Ето че и аз опрях до глупавия, скучен въпрос...

Орхан Памук:
- Не, въпросът е много сериозен. Вярвам, че Турция трябва да бъде част от Европейския съюз. Това ще помогне на нейната икономика да расте. А чисто политически ще развие свободата на словото и демокрацията. Това е практически въпрос. В същото време вярвам в някои от ценностите на Европа - свобода, равенство, братство. Вярвам в тези неща, може би наивно. Ние можем да ги прегърнем и без Европа, но помощта й е важна.

БНТ:
- Радвате ли се на революциите в Арабския свят?

Орхан Памук:
- Радвам се много. Те показаха на целия свят, че вече не важат предразсъдъците спрямо ислямските нации - че били покорни и просто се подчинявали на тираните си. Щастлив съм също, че не правителствата, а народите по света се радват на това как арабите свалят тираните един по един. Много съм щастлив.

БНТ:
- Но турският пример не показва ли, че революциите могат да бъдат откраднати? Че могат да бъдат превзети?

Орхан Памук:
- Не виждам реформите на Кемал Ататюрк като революции, а като реформи за задържане цялостта на Турция. Съгласен съм с тях, но не мисля, че са откраднати. Тяхното влияние е дълбоко и те все още продължават.

БНТ:
- Интересно, дали и днес се чувствате като своя герой Ка от романа „Сняг” - самотен сред хора с категорични политически пристрастия? Самотен, със своя истина....

Орхан Памук:
- Все още се чувствам самотен. Защото просто съм уединена личност. Това за един писател е етичен избор. Аз се гордея със самотата си. Не защото хората в Турция са ме изоставили. Не, не съм сам в идеите си. Има толкова много либерали, защитници на свободата на словото и на демокрацията, които застават срещу натиска на светските сили и армията от една страна - и надигащия се политически ислям от друга. Но можеш да оцелееш. Е, в моята част на света, ако пишеш романи, трябва да се примириш със самотата. И не само това: сантиментално казано, литературата е самотен бизнес.

БНТ:
- Кое е най-неприятното следствие от изявлението ви в „ТагесАНЦАЙГЕР”, и съдебния процес, който последва? Всеки път Ви питат за това, нали?

Орхан Памук:
- Винаги съм твърдял, че турската държава ми наложи наказание – и то са политическите въпроси, задавани ми от журналистите по цял свят. Надявам се сега да избегнем това.

БНТ:
- Да но не е ли това проклятието на всеки човек на изкуството днес? Не го питат за картините или книгите му, а за политика.

Орхан Памук:
- Не на всеки човек на изкуството. Само на този от незападния свят, където има политически проблеми. И където свободата на словото не е пълна.

БНТ:
- Така е и на Запад, писателят Милан Кундера го пише...

Орхан Памук:
- Кундера произхожда от Чехословакия, където е нямало свобода на словото. Когато една държава го придобие и получи истинска демокрация, политическите въпроси намаляват. Това сочи моят опит. Турция върви по този път. Не го е изминала напълно. Ще го измине обаче и ще има истинска демокрация. В момента я нямаме, но аз съм оптимист.

БНТ:
- Не е ли това бремето на Нобеловата награда, която получихте? Да говорите за политика.

Орхан Памук:
- Нобеловата награда не е бреме. Аз я пожелавам на всеки.

БНТ:
- Дали музеят е вашият начин да постигнете вечността? Правите музей и пишете за музей. Това пътят към вечността ли е?

Орхан Памук:
- Пиша книгите си, изграждам този музей, в детството си рисувах. Да, всички хора на изкуството, писателите, мислят за вечността. Но е такава радост да твориш! Аз живея, пиша и върша артистични неща, защото те всъщност ми носят толкова много радост.

БНТ:
- Решавате ли се проблема с вечността, като мислите за музея, изграждате го и пишете за него?

Орхан Памук:
- Никой не може да реши проблема с вечността. Всички ние ще бъдем забравени. Защо тогава не се съсредоточим върху това, което изживяваме и неговата красота? Суета е да мислим, че някой се е отправил към вечността. Не мисля за тези неща така.

БНТ:
- Хайде, признайте, че понякога мислите!

Орхан Памук:
- Ех, тези журналистически въпроси! ... В крайна сметка писането на книги е отнасяне към хората, себеизразяване, споделяне на човешката същност с другите. Те може би имат същите чувства, независимо дали четат днес или утре. Това няма значение. Има значение да не забравяме следното: светът се променя толкова бързо, че да се пише за вечността е суета.

БНТ:
- Бихте ли довършили едно мое изречение...?

Орхан Памук:
- Ще направя всичко възможно.

БНТ:
- Истанбул е градът на...

Орхан Памук:
-... моя живот. Град, който все още трябва да откривам. И също мястото, където опознах човешката природа.

БНТ:
- Знаете ли, че през 19 век това е най-големият български град?

Орхан Памук:
- Да.

БНТ:
- И между другото град, който внася у нас западната култура - например чрез едно от Вашите училища: „Роберт Колеж”.

Орхан Памук:
- Да знам, че Роберт колеж, училището в което съм бил, е изучило също така много български интелектуалци и политици. Знаех го още в Роберт колеж.

БНТ:
- Кое е най-красивото изречение, което сте писали за Истанбул?

Орхан Памук:
- Не знам. Наистина не знам. Други трябва да кажат. Може би дори още не съм го написал.

БНТ:
- Все още ли мислите, че дължите нещо на този град?

Орхан Памук:
- Не гледам на Истанбул по този начин. Нека го кажа така: аз харесвам, обичам Истанбул, все още го откривам. Но не искам да придавам романтичен характер и да захаросвам връзката ми с този град.

БНТ:
- Г-н Памук, медиите ли задължават писателите да имат послание?

Орхан Памук:
- Медиите правят това. Но то е разбираемо. Обикновените читатели четат книгите, за да чуят какво искате да кажете. Журналистите искат да го съкратят до едно изречение, което е невъзможно.

БНТ:
- Мечтаете ли да говорите единствено за красота, чиста красота?

Орхан Памук:
- Не. Както може би знаете, аз правя политически изявления. Говоря за политика. Но не искам да бъда вкаран в рамки, категоризиран като политически коментатор.

БНТ:
- Мислите ли, че в крайна сметка някои неща остават? Че от нас или вас ще остане нещо - книга, изречение, метафора, да речем след двеста години?

Орхан Памук:
- Наистина труден въпрос. Ако се върнем назад към писателите отпреди двеста години, ще видим, че само пет или седем се помнят наистина. Затова трябва да забравим за вечността. Но често аз се обръщам към съгражданите си по света - изразете себе си! Представете проблема си и вярвайте в положителното, в общуването между хората, културите, читателите - колкото се може повече. За това пиша.

БНТ:
- Един последен въпрос. Някога мислили ли сте си, че фамилното ви име, Памук, има особено значение за вашите книги и стил? Че то ги е белязало с деликатност и мекота.

Орхан Памук:
- В Турция думата „памук” всъщност е метафора за сняг. Приказката за Снежанка и седемте джуджета на турски се казва „Памук принцеса”. Така, по наивен начин, аз свързвам името си с чистота и простота. И също така със сняг. Такова е и заглавието на един от моите романи.