Политиката - вътре и вън - с Ивайло Калфин

Ивайло Калфин, евродепутат от левицата, коментира в студиото на "Панорама" проблемите на Шенген и членството на България в еврозоната. Той изрази и мнението си по темата за правителствените промени.

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО:

Водещ Бойко Василев:
А сега добър вечер още веднъж на Ивайло Калфин, евродепутат от левицата.

Ивайло Калфин:
Добър вечер.

Водещ:
И сега Брюксел вижда всички тези проблеми, които стават в Гърция и какво, мижи с едното око? Помага ли им?

И. Калфин:
Говорите за Шенген ли?

Водещ:
Да, да.

И. Калфин:
Защото за Гърция се говори много в Европейския съюз, но по друга тема, не...

Водещ:
Да, да. Не, говоря за Шенген, защото като че ли са оставени сами на себе си.

И. Калфин:
Проблемът с Шенген не е само проблем на Гърция и в Европейския съюз започнаха да разбират повечето страни, че това е проблем на целия Европейски съюз. Виждате скандала, който стана в Италия. Италия на всички емигранти на остров Лампедуза започна да им издава временни паспорти европейски, те си взеха временните паспорти и без шенгенските граници плъзнаха в цяла Европа...

Водещ:
Отивайте във Франция и в Германия.

И. Калфин:
...което... част от тях говорят френски и естествено накрая завършват във Франция.

Водещ:
Да.

И. Калфин:
Което естествено върна дебата за това как трябва да се организира Шенген, той е много важен, ние имаме интерес от него, защото в Шенген трябва да има солидарност на всички страни членки, не само на граничните. Което съвсем не значи, че ние трябва да отлагаме членството си, точно обратното, ние трябва да правим всичко възможно, за да влезем. Не бих търсил нашите проблеми с влизането в Шенген навреме в Гърция.

Водещ:
Не, аз не ги търся в Гърция. Притеснявам се утре Брюксел да не каже "оправяйте се сами", когато вълната тръгне към нашите граници.

И. Калфин:
Правилата... ние трябва да имаме готовност действително да защитим границите на Европейския съюз. Разбира се, в момента текат разговори, вътрешните министри го обсъждат. Това ще е тема и на Европейския съвет, следващия, да се променят правилата и те би трябвало да се променят към повече солидарност между всички страни, защото емигрантите не влизат през Швеция и Дания, а влизат пред средиземноморските, през балканските страни, през южните страни, а въпреки това стигат до Швеция и Дания.

Водещ:
Добре. Като гледате политическата ситуация, г-н Калфин тук, в България, готов ли сте да се върнете и да се гмурнете в нея, а не да си говорите за Шенген и за други работи?

И. Калфин:
Шенген е част от политическата ситуация, даже правителството го, така, изведе като основен приоритет, ако си спомняте преди две години. Оказа се, че този основен приоритет има трудности и то са политически, не са свързани с технически изисквания. Очевидно, че имаме проблем с доверието към това, което прави правителството. Аз не мисля, че съм излизал от българската политика. Аз съм представител на българските граждани в една от европейските институции и всеки ден работя точно с това самочувствие, не гледам отстрани, гледам отвътре. И ако ми позволите...

Водещ:
Да.

И. Калфин:
...да цитирам това, което министър Игнатов преди малко каза - че хората действително гледат и очакват хора, които знаят какво правят. Искам само да кажа едно изречение по темата за правителствените промени и този стрес-тест...

Водещ:
Разбира се.

И. Калфин:
...който казахте преди малко. Аз не разбрах каква е
посоката, не знам колко български граждани разбраха. Министърът на транспорта се сменя, защото имало проблеми с европейските фондове, и се сменя с човека, който отговаря за европейските фондове. Заместник-министърът на икономиката се сменя, без да знае министърът за това и днес министър Трайков, с цялото ми уважение към него, очевидно, че говори неща в парламента, които... не е питал ръководителя си. Очевидно, че всички тези промени са доста хаотични. Аз поне като човек, който се занимава с политика, не разбирам ясна логика в тях освен, така, наместване на различни видове интереси в една или друга област.

Водещ:
А ще признаете ли, че това правителство прави това, което вие правихте трудно, променя се в крачка?

И. Калфин:
Да, само че въпросът е доколко е добре да смениш трима здравни министри за две години и да чакаш да имаш здравна реформа. То може да ги сменя и всеки месец, но това дали прави по-продуктивно? Къде е реформата, която действително в средата
на мандата може да се каже, че е доведена поне до средата?

Водещ:
Вие, ако бяхте сменяли, нямаше ли да е по- така?

И. Калфин:
По- как?

Водещ:
По-добре.

И. Калфин:
Смяната на министри е въпрос, разбира се, на политическо доверие и на решение на министър-председателя. В случая ние живеем в една държава, която политическото доверие слага настрана и оставаме единствено на решенията на министър-председателя. В предишното правителство, както и в предишни, винаги е имало смени, винаги опозицията е казвала "кажете какъв е мотивът за тези смени", но винаги са били ясни публично мотивите. А този път, общо взето, всички седят и чакат как ще се събуди премиерът. Вчера обяви, че ще сменя заместник-министърка на... заместник-министър на земеделието, притесни се земеделският министър, днес каза каквото реши бащицата, това ще стане. Това не са смислени политически промени.

Водещ:
А защо бяха сменени Румен Овчаров и Румен Петков, вие разбрахте ли, като беше обявено?

И. Калфин:
Тук става въпрос за политическо доверие и мисля, че когото и да питате в държавата, ще ви каже, че те не можеха ефективно да изпълняват функциите си. Аз мисля...

Водещ:
Политическото доверие... всеки може да каже, че няма политическо доверие.

И. Калфин:
Не, не, има обществен натиск, има чуваемост към това какво мисли обществото. В момента, ако мислите, че основният проблем на обществото беше министърът на транспорта, аз поне... ми се струва, че най-важните проблеми са свързани с доходите, с икономиката, с безработицата и т. н., но очевидно, че не това е логиката на промените.

Водещ:
Друго, което те правят, а вие сякаш не правехте - доверието на Брюксел. Това не е ли също въпрос на доверие?

И. Калфин:
Доверието на Брюксел го виждаме в Шенген, това е политическото доверие на Брюксел.

Водещ:
То доверието на Брюксел или е на Германия и Франция поотделно, особено Франция, която има избори?

И. Калфин:
Ами това са две страни, които са доста влиятелни, ако говорим за доверие на европейските институции.

Водещ:
Ама това не е Брюксел, а политическият интерес на Никола Саркози.

И. Калфин:
Не, не, не мисля, че трябва да принизяваме проблемите и да кажем "ще седим и ще чакаме докато минат догодина изборите във Франция, за да влезем в Шенген". Очевидно, че правителството
няма аргументи, с които да убеди партньорите си. Ние имахме доста тежки битки, които голямата част от тях успяхме да спечелим. Едната беше, ще ви напомня 2009 година... 2005 г., имаше една държава, Словакия, ратифицирала договора ни за членство в Европейския съюз. Имаше поне 3 държави, които казаха, че няма да го ратифицират - и ние няма да влезем не 2007 или 2008 г., няма да влезем въобще - и се справихме с този проблем.

Водещ:
Да защитите правителството ще искате ли, г-н Игнатов?

С. Игнатов:
Правителството не се нуждае от защита. Вижда се, че то полага неимоверни усилия за по-бързата европеизация на страната. Транспортният министър, тъй като беше обсъждан, там наистина се вдига темпото, защото много транспортни коридори минават през България. Изисква се наистина не просто усвояване на европейски
средства, но и тяхната реализация. Доста добре стоим и по отношение на Шенген и вие ще видите, че България ще бъде приета. Естествено, че има забавяне и то е свързано с вътрешнополитически проблеми в нашите европейски партньори,
споменахте избори и т. н. Не виждам голяма драма в тези промени, защото правителството на ГЕРБ се отличава от много предишни правителства по това, че то не е силно политизирано, а, обратно,
то е правителство...

Водещ:
Експертизирано.

С. Игнатов:
...от експерти.

И. Калфин:
Не, то е правителство с един човек, тя държавата така...

С. Игнатов:
Е, не е така.

И. Калфин:
Не бих искал да съм на вашето...

Водещ:
Г-н Калфин...

С. Игнатов:
Ами аз мога да ви кажа, че се чувствам много комфортно и такава свобода, каквато имам за действията си, никога в живота си не съм имал. Така че нямаме такава еднолична власт, каквато
се опитват да представят.

И. Калфин:
Виждам, че министри разбират за смяна заместниците им от медиите, което...

С. Игнатов:
Ами това е някаква шегичка може би.

И. Калфин:
Вероятно.

Водещ:
Г-н Калфин, вие влизате ли в президентската битка?

И. Калфин:
Не, аз си върша работата в Европейския парламент и много се надявам действително...

Водещ:
Да влезете.

И. Калфин:
Мисля, че такива усилия полагам вече две години. Изградил съм си... имам теми, по които работя, някакъв авторитет между колегите. Много ми се иска да си довърша мандата и да се отчета пред избирателите си, което е след 3 години.

Водещ:
Ама не казвате не.

И. Калфин:
Аз съм номиниран от редица организации в БСП заедно с още доста хора от социалистическата партия и извън нея. В тази широка група хора действително има моето име. Аз мисля, че има
достатъчно добри хора, които биха могли, добри политици, хора с авторитет, които биха могли успешно да участват в кампанията, така че нямам притеснения. Аз мисля, че кампанията за местните и президентските избори трябва да наложи едно, и то е да възстанови някакъв баланс в страната. Едноличното управление, особено в посоката, в която ни води, не е добро.

Водещ:
А разочарова ли ви размахът на АБВ досега или ви очарова?

И. Калфин:
По-скоро други хора се разочароваха или се очароват от АБВ. Много пъти е ставало дума за АБВ, много хора очакваха... може би имаше различни очаквания от него. В АБВ се събраха доста хора, които решиха, че има възможност да мислят заедно по важни проблеми, не в партиите си, има представители от малки партии, има експерти. В по-широк кръг мисля, че нещо такова е много полезно. Много хора се притесниха, решиха, че някой им заема партийното пространство или ще излезе някаква партия.

Водещ:
За Сергей Станишев ли говорите?

И. Калфин:
Не, говоря и включително в БСП имаше хора, които много остро реагираха срещу...

Водещ:
А Сергей Станишев?

И. Калфин:
Той не беше от тези, които най-остро. Аз познавам хора, които доста по-остро реагираха към АБВ. Мисля, че ако липсва нещо на българската политика, то действително е това тя да се отвори и политиците да не се изживяват като хората, които всичко знаят, всичко могат и всичко разбират. Виждаме доверието на хората какво е.

Водещ:
Добре. Сега ви благодаря.