Новите провокации на Русия и "стената срещу дронове"

Европа се сблъсква с нова реалност. През последния месец безпилотни летателни апарати нарушиха полското, румънското, датското и норвежкото въздушно пространство. Полша свали няколко от тях. Дни след това Естония алармира за руски изтребители МиГ 21 в небето си, а НАТО изпрати свои самолети, за да ги ескортира до границите на страната. Летища в Дания и Норвегия спряха работа заради неидентифицирани дронове. Според украинския президент Зеленски с новите провокации Русия разширява войната.

Борис Писториус - министър на отбраната на Германия: “Не сме във война, но вече не живеем и в пълен мир. Атакуват ни хибридно - с дезинформационни кампании, сега и с проникващите дронове. Това е реалността, с която се сблъскваме и с която трябва да се справяме."

Зачестилите провокации поставят и въпросът: Възможен ли е директен въоръжен конфликт между НАТО и Русия? Полша и Естония активираха член 4, според който всяка страна, която се чувства застрашена, може да задейства процедурата за консултации.

Марк Рюте - генерален секретар на НАТО: “Съюзниците от НАТО осъждат руските безразсъдни действия, които увеличават ескалацията, подценяват риска и застрашават човешки животи. Съюзниците потвърждават, че общият ни ангажимент към колективната ни отбрана е непоклатим. Този опасен модел на поведение на Русия трябва да спре. Без значение дали тези действия са умишлени или не, ние ще продължим да защитаваме всеки сантиметър от съюзническа територия."

След навлизането на руски дронове в Полша НАТО засили присъствието си на изток с операцията “Източен страж”.

Ангел Найденов - бивш министър на отбраната: “Мисия, чиито фокус е Полша, но разбира се не само. Страните, които граничат с Украйна, с Беларус и с Русия, и като цяло страните по източния фланг на НАТО. По същество става дума да подсилване на противовъздушната защита на тези страни, с допълнително разполагане на наземни елементи от ПВО, военнослужещи за обслужване на тези допълнителни оръжейни системи и изпращане на повече самолети, които биха осъществявали действията по патрулиране и охрана на въздушното пространство."

Руските провокации през последните дни показаха и какви са пропуските в арсеналите на Алианса. За да неутрализират дроновете, съюзниците от НАТО използват скъпи изтребители и системи.

Андрей Новаков -евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, член на Комисията по отбрана: “Първата провокация беше показателна за това, че ние имаме готовност, но не сме адаптирани. Можем да научим много от украинския опит, който е платен с много кръв. Това е така, защото не можем срещу безпилотен апарат, който струва 2000 долара да изпратим изтребител за милиони и най-важното с жив човек в него, чийто живот да бъде рискуван. Това трябва да бъде много по-ефективно и много по-евтино."

• България и още 6 европейски страни ще градят "стена срещу дронове"

Тодор Тагарев - бивш министър на отбраната:“Концепцията, която НАТО разчиташе досега за противовъздушна и противоракетна отбрана със скъпи изтребители, скъпи системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, скъпи са самите ракети и на самолетите и на зенитните комплекси, това не ни върши работа срещу масиран нальот на голям брой дронове. Така че, неизбежно е да се търси друго решение."

Ангел Найденов - бивш министър на отбраната:“Всъщност, имам основание да кажа, че оценката, която беше направена при унищожаването на дроновете със скъпоструващи системи и бойни самолети от типа на F-35 или F-16, или използването на самолетите за въздушно наблюдение и контрол е 40 пъти по-скъпо, отколкото дроновете, които бяха унищожени. Следователно, необходимо е да се мисли в посока на пропорционалност и ефикасност на използваните средства”.

Европейският отговор срещу руските провокации е изграждането на т. нар. “Стена срещу дроновете”. Идеята беше лансирана от балтийските държави още преди две години. Но дроновете във въздушното пространство на редица държави пред последните седмици направиха проектът спешен и изключително важен за ЕС.

Андрюс Кубилиус - еврокомисар по отбраната: “Изправени сме пред сериозни предизвикателства. Русия тества способностите на ЕС и НАТО и нашият отговор трябва да бъде твърд, единен и незабавен. На днешната среща ние се съгласихме да преминем от дискусии към конкретни действия. Разбрахме се за най-важния момент - Стената от дронове ще бъде ядрото на наблюдението на източния фланг и ще служи на цяла Европа. Заедно с нашите партньори на първа линия и безценния опит на Украйна постигнахме общо разбиране за нейния дизайн."

В “Стената срещу дронове” ще участват 9 държави от Източния фланг - Финландия, Полша, Унгария, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Румъния и България.

Андрей Новаков -евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, член на Комисията по отбрана: “За съжаление Руската федерация създаде усещане за новото нормално, в което летища са блокирани ежедневно на различни места в Европа, въздушното пространство се нарушава почти на ежедневна база, включително с изтребили и с дронове, да не говорим за това, че много често се създават съмнения за блокиране на GPS сигнали на различни места, което създава пряка опасност за живота на пасажерите."

• От Финландия до България: Държавите от източния фланг ще градят стена срещу дронове

Това налага изграждането от Финландия до Резово на стена, в преносен смисъл, която да пази нашето въздушно пространство. Това се случи най-вече с акустични сензори, защото нашите радари, с които разполагаме не хващат толкова малки обекти. Акустичните сензори, благодарение на звуковите вълни, които дроновете оставят, на звуковата следа могат много лесно да ги прихванат. Това е пасивната част. Активната е тогава, когато бъде прихванат дрон да се използва военна сила, той да бъде свален.

Ангел Найденов - бивш министър на отбраната: “Онова, което видяхме при нахлуването на дроновете в полското въздушно пространство, което беше възприето за преднамерена провокация от руска страна и тест и способността на противовъздушната защита показва, че е необходимо да се използват, да кажем, оръжейни системи от типа на зенитно-артилерийските системи или голямокалибрени картечници, монтирани на мобилни платформи или използването на хеликоптери, съответно допълнително оборудвани с картечници със способността за унищожаването на подобни летящи цели."

Идеята е “Стената срещу дронове” да има единен координационен център, в който са събират данните от различните системи и сензори. Центърът трябва да реагира мигновено и да координира действията на отделните държави, за да могат те да споделят ресурсите си.

Андрей Новаков - евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, член на Комисията по отбрана: “Това е много важно, защото ако в България и Румъния можем да се борим с морски дронове, които да атакуват брегови цели, то Полша и балтийските държави са силно развити по отношение на тяхната въздушна отбрана, а пък във Финландия - с наземната. Така че този опит, този ресурс, тази инфраструктура, трябва да бъде споделена и координационният център, който надявам се да бъде разположен и близо до България, да бъдат използвани български експерти, да можем да създадем добавена стойност и за нашата страна също да бъде от полза."

Съществена роля в изграждането на "Стената срещу дронове” ще има Украйна - страната с най-голям опит в производството и използването на дронове.

Тодор Тагарев - бивш министър на отбраната:“Тези решения идват от украинска страна, защото само Украйна и разбира се в някаква степен и Русия имат опит в противодействието на такива дронови атаки. И ние сме длъжни да се включим в такива проекти, тъй като досега по-скоро е случайност, че в нашето въздушно пространство не сме видяли такива дронове. Видяли сме няколко донесени от морските течение, но мисля, че е въпрос на време да има такива дронове и в нашето въздушно пространство и сме длъжни да се включим”.

• ЕС строи „стена срещу дронове“ по източната си граница

Според еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс ЕС е готов да обсъжда и нови начини за унищожаването на дронове като изпълзането на лазерните оръжия, например.

Ангел Найденов - бивш министър на отбраната: “Част от страните вече разработват лазерно оръжие, което може да бъде използвано тъкмо като средство за унищожаване на малки цели от типа на дроновете или артилерийски или минометни снаряди, малки ракети. Например, Израел въвежда в експлоатация и въоръжение 4-тия елемент на своята ПВО -защита и това е лазерно оръжие, високоенергийно, което носи името "Железен лъч". Следователно има посоки, в които могат да бъдат развити способностите на страните по източния фланг, в това число и в България."

Българските производители също могат да се възползват от новия проект.

Андрей Новаков - евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, член на Комисията по отбрана: “Аз съм сигурен, че България в конкретни случаи може да се възползва, защото знам за български производители, които създават и антидрон системи, които да поразяват и неутрализират чужди дронове и произвеждат дронове, които да могат да патрулират много по-евтино и много по-безопасно за всички по нашите граници”.

Ангел Найденов - бивш министър на отбраната: “Нека да подчертая, че от доста дълго време в приоритетните проекти на МО са залегнали проекти, свързани със закупуването и оборудването на българската армия с различни типове дронове от типа на ФПВ, дронове за разузнаване, дронове примамки, ударни дронове и същевременно закупуването на анти дрон системи, които да бъдат на разположение на българската армия."

Очаква се Брюксел да осигури финансирането на “Стената срещу дронове”

Андрей Новаков - евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, член на Комисията по отбрана: “Говорим за европейско финансиране. Това, което трябва да направят държавите е да предложат инфраструктура, да предложат подход, който да бъде адаптиран на тази стена спрямо техните конкретни специфики, защото едно е да се пазим на брега на Черно море, съвсем друго е да пазиш хиляди километри сухопътна граница във Финландия. Различно е тогава, когато имаш сухопътна граница с държава, която те е обявила за неприятел. От тази гледна точка държавите ще създадат такива национални планове, в които да могат да се разположат наземните системи, които да прихващат и обстрелват дронове, но пак казвам ще бъде много различно, най-малкото, защото релефът, особеностите в отделните държави са различни, но финансирането ще бъде европейско”.

Очакванията са изграждането на новата Стена да отнеме между година и две. До тогава, при нови провокации с дронове, държавите от НАТО и ЕС ще продължават да разчитат на системите си за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Все повече се чуват гласове, че Русия тества ангажиментът на НАТО към член 5, според който нападението срещу една държава е нападение срещу всички. Няколко европейски държави вече предупредиха Москва, че не само дроновете, но и руските самолети ще бъдат сваляни, ако навлязат в НАТО-вска територията. Изненадващо за мнозина Тръмп също подкрепи идеята.

“Въпрос към Доналд Тръмп: Смятате ли, че държавите от НАТО трябва да свалят руски самолети, ако те навлязат във въздушното им пространство?

Доналд Тръмп - президент на САЩ: Да, смятам”.

Позицията на Тръмп дава надежда на Европа, че проковациите на Русия няма да разколебае обединението на съюзниците.