Дефиниции на скандала – световноизвестният драматург Едуард Олби пред „Панорама”

Бойко Василев: Можем ли да се научим да се справяме с бедата, г-н Олби?

Едуард Олби: Можем да научим каква е вероятността тя да се случи. Да се научим, че не винаги всичко ще бъде наред и ще има радост. Че има загуба, че ужасни неща могат да се случат. Стига да осъзнаваме, че това е част от пълноценния живот, няма да имаме проблем.

БВ: Във всяка страна политическата и икономическата класа са подложени на кръстосан огън.

ЕО: Така и трябва да бъде.

БВ: Да, но така не рискуваме ли повече? Избягваме по-малкото и се натъкваме на по-голямото, хаоса. Цитирам Вас: За да не прегазим таралеж, удряме дърво и убиваме човек.

ЕО: Ако не се замисляме за управлението и за обществото, в което живеем, ще стигнем до ужасни неща. Така са дошли повечето отвратителни диктатури. Загърбването на проблемите не води до тяхното решаване. Демокрацията е много крехка и лесно може да бъде загубена, ако не се борим. Ако не обръщаме внимание, ще ни се случат ужасни неща, които вероятно заслужаваме.

БВ: Обругаването на политиците и на „корпоративните мошеници” – пак цитирам Вас - не е ли това изтърканото клише на нашето съвремие?

ЕО: Напротив. За мен тъкмо корпоративните мошеници са клишето на нашето време.

БВ: Да, но президентът Клинтън Ви награди. Политиците наистина ли гледат Вашите пиеси? Харесват ли ги?

ЕО: Президентът Клинтън бе странен президент. Той ходеше на театър. И му харесваше. Водили сме разговори за моите пиеси.

БВ: Коя пиеса му харесваше най-много?

ЕО: Вече не помня. Толкова бях втрещен да видя президент, който ходи на театър.

БВ: Но политиците също са хора, нали?

ЕО: Някои от тях са. Много малко от републиканците, но повечето демократи могат да бъдат хора.

БВ: Били сте цензуриран, май и забраняван ...

ЕО: Има различни видове цензура. Например пренебрежението. Или отрицателните рецензии, за да не се посещават пиесите ми.

БВ: Докъде обаче сте готов да стигнете? Коя е най-голямата провокация, на която сте готов?

ЕО: Все още не съм я открил.

БВ: Любовта на човек към коза – това малко ли е?

ЕО: И любовта на коза към човек – я си представете пък това.

БВ: Е, що за провокация?

ЕО: Тя трябва да ни накара да се замислим. Дали е толкова лоша и опасна колкото фактът, че позволяваме на политиците да вършат ужасни неща със страната ни? Не смятам, че да правиш секс с коза е много по-лошо от политическите безобразия, които наблюдавахме в САЩ. Много хора си мислят, че сексът с коза е най-лошото нещо, които може да Ви се случи. Има и по-лоши неща – секс с републиканец.

БВ: Г-н Олби, каква е разликата между метафората и патологията? Хората биха казали „Той провокира, за впечатли медиите”?

ЕО: Не го правя заради медиите. Провокирам, за да накарам хората да погледнат на нещата иначе.

БВ: Но не смятате ли, че днес медиите са превърнали провокацията в баналност?

ЕО: Средствата за информация залагат на прекаленото опростяване. Именно в това е проблемът. Казват ни как да реагираме, не правят разбор на различните алтернативи, а ни дават указания как да мислим. За много хора това е заместител на мисленето. Чрез образа на козата в пиесата искам хората да се замислят за ред неща. Например - дали влюбването в друго животно е най-лошото, което може да Ви се случи. Ето, повечето хора имат котки и кучета, които много обичат. Понякога ги обичат повече от съпрузите и съпругите си. В повечето случаи не правят секс с тях. Е, някои го правят, но не си казват. Не смятам обаче, че влюбването в животно е най-лошото нещо в живота. Много по-лошо е да проиграете живота си, да не разсъждавате. Да не подлагате на съмнение ценностите си, да си изградите твърда позиция по всички въпроси на ранна възраст и да не допускате мисълта за промяна - това е далеч по-лошо.

БВ: Да, ама хората, които не поставят под въпрос ценностите си, са по-щастливи, по-устойчиви, нали?

ЕО: До момента, в който нещата наистина се объркат. Тогава те се оказват неподготвени да се справят с бедствието.

БВ: Като Ви слушам, май не Ви е много грижа за мнението на Църквата.

ЕО: За съжаление съм установил, че организираните вероизповедания са причинили много повече щети, смърт, двуличие и неразбирателство от всичко друго. Тук не става дума за вярата, става дума за структурите на религиозните организации.

БВ: Преди малко говорихте за медиите. Кое е най-глупавото, което са Ви питали? Колко пъти Ви се е налагало да отговаряте на въпроса”Кой се страхува от Вирджиния Улф”?

ЕО: Безкрай много пъти, разбира се. В театъра, ако искате хората да дойдат да Ви гледат и да чуят това, което искате да им кажете, да се поучат дори, често трябва да се примирите пиесата Ви да бъде хвалена по глупави подбуди. Предпочитам пиесата ми да бъде хвалена по глупави причини, вместо въобще да не бъде похвалена.

БВ: Вашата пиеса „Козата или коя е Силвия” ще бъде представена в България. Какво очаквате – да Ви похвалят ли?

ЕО: Не познавам добре България, не зная как функционира обществото. Надявам се пиесата да бъде изслушана внимателно и да не бъдат давани бързи оценки, основани на предразсъдъци или недоразумения. Иначе, винаги бивам изненадан. Положителните рецензии винаги ме изненадват, лошите рецензии - също. В постоянно състояние на почуда съм.

БВ: Какво бихте казали за хората, които ще работят пиесата Ви в България?

ЕО: Познавам режисьора и се срещнах с актьорите. Мисля, че съм в много добри ръце.

БВ: Смятате ли, че един творец може да направи по-добра преценка за доброто и злото от избран политик?

ЕО: Имахме един кандидат за президент преди доста години, Адлай Стивънсън. Много добър човек, много умен, обичаше изкуствата. За съжаление обаче, според мен, щеше да бъде лош президент.

БВ: Сега обаче имате Барак Обама, за когото твърдят, че много чете.

ЕО: Да, чете много, което е необичайно за някои президенти. Президентът Рейгън например реагираше изцяло интуитивно. Понякога интуицията му сработваше, друг път беше бедствие. Не бих нарекъл Обама интелектуалец, не. Но той е много осведомен, много интелигентен, човек с добра мотивация и ако републиканската партия не реши да го унищожи, ще бъде голям президент.

БВ: Тук и Вие сте подвластен на славянската представа за интелектуалеца-съдник по всички въпроси.

ЕО: Това е значително по-добре, отколкото нещата да се оставят в ръцете на хората, които командват сега. Едва ли ще се случи обаче.

БВ: Ние ги избираме г-н Олби, включително тук присъстващите.

ЕО: Избираме, ако имаме избор. Понякога изборът, който ни се предлага, не би трябвало да се нарича така, защото е глупав. Обикновено гласуваме за по-малката от двете злини. В повечето демокрации е така.

БВ: Поне веднъж в живота си не сте ли съжалявали, че сте избрали да не бъдете, както казвате Вие, корпоративен мошеник, част от управляващата класа?

ЕО: Не. Аз съм сирак. Осинови ме заможно семейство, чиито ценности още от много ранна възраст намирах за отблъскващи. Политически те бяха крайно десни, родееха се с Чингиз Хан. Страдаха от дълбоки предразсъдъци, мразеха чернокожите, евреите, дори ирландците, представете си. Не зная как можеш да мразиш страна родила Самюъл Бекет. Страдаха от толкова дълбоки предразсъдъци, че аз на ранна възраст твърдо реших да не се превръщам в това, което се очакваше от мен.

БВ: Но все пак, все пак! Затворете очи и си представете, че сте президент на САЩ. Бихте могли да промените много неща.

ЕО: Да разбира се, но аз зная, че никога няма да ме изберат за президент на САЩ. Не са готови за мен. В ранна възраст аз реших какъв ще стана. Никога не съм искал да бъда служител. Никога не съм искал да работя за друг, освен за себе си.

БВ: Харесвате ли шута от средновековието, който задава въпроси на краля? Той по-добър ли от обикновения глупак?

ЕО: Шутът, който задава въпроси на краля, е на издръжка на краля, така че той също е служител.

БВ: А Вие не искате да бъдете служител.

ЕО: Никога.

http://infocenter.bnt.bg/