Българските приятели на Умберто Еко си спомнят за него пред "По света и у нас"

Познават не само писателя, но и учения Умберто Еко. И то още преди "Името на розата" да стигне до хилядите български читатели. Ивайло Знеполски пише предговора на романа, а заедно с Аксиния Джурова преглеждат научните термини в творбата. И докато проф. Джурова я чете със своите студенти по време на разкопки, идва и смелата идея - да поканят хуманитариста в България. Неочаквано Умберто Еко отговаря на писмата, а след няколко години и доста перипетии, каца у нас. Годината е 1990, а времената - трудни за всички българи.

Проф. Аксиния Джурова, филолог: "Казах, че безкрайно съжалявам, че не е дошъл миналата година, когато щяхме да го посрещнем по- добре. Сега ще има някои изпитания. И той каза: Напротив, сега ми е много по-интересно да дойда, отколкото да дойда преди година. Като дойде тук той не очакваше да види подобни колекция на ръкописи, която покриват буквално всички писмени традиции на Балканите".

Затова нарича Центъра за славяно-византийски проучвания - Рая на ръкописите. Остава впечатлен от Глаголицата и Рилския манастир. Първото му идване у нас поставя и началото на голямото му приятелство с проф. Ивайло Знеполски. Умберто Еко иска да се запознае с човека, написал книга за него - "Умберто Еко и уханието на розата". След време в Нормандия организират десетдневна конференция около идеите на писателя.

Проф. Ивайло Знеполски, философ: "Той ме посочи като един от петнайсетте човека от световната хуманитаристика, които иска да присъстват".

И точно по покана на проф. Ивайло Знеполски през 2004 г. Умберто Еко отново идва в България. Изнася лекция, на която присъстват повече от 1500 души, а след това свири на кларинет в столично заведение. При това посещение дава и интервю за Българската национална телевизия пред журналиста Бойко Василев.

"Умберто Еко е един голям автор, който в същото време е изключително голям и непосредствен човек. Боледуваше от боледуването на обществото, в което изпадна Европа. Светът загуби живеца си, бих казала".

Живецът на онзи интелектуалец, който не само според приятелите си в България, е поставил науката и литературата в услуга на гражданската позиция. Писателят, превел чрез своите романи средновековната култура на езика на читателя. Аксиния Джурова и Ивайло Знеполски ще помнят Умберто едновременно като ерудит и човекът от народа - Както неговите книги, които ще останат вечни.