Дългото сбогуване с Беломорието

За писаното право и случващата се история в интервюто на Весела Смилец с Маргарит Ганев,главен секретар на Българската асоциация по международно право, член на изпълнителния съвет на Световната асоциация по международно право в Лондон и юридически съветник на председателя на БАН.

Разказ за отминали времена през призмата на международното право. За отношенията между България и Гърция от мирния ревизионизъм през спогодбата Моллов-Кафандарис и Солунското споразумение от 1934 г. до завръщането на българската администрация в Западна Тракия през 1941-1943 г. и Парижката мирна конференция от 1946 г..

СЪДБОВНИЯТ ЧЛЕН 48

Член 48 на Ньойския договор има много точна редакция. И ще си позволя да я прочета: България се задължава да признае решенията на главните съюзни и сдружени сили относително тия територии главно що се отнася до поданството на жителите им. Главните съюзни сдружени сили се задължават да се гарантира свободата на икономически изходи на България на Егейско море. Главните съюзни сдружени сили, които подписват Ньойския договор са Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Италия, Франция, Япония и САЩ. Следователно никъде в текста на договора вкл. в този прословут чл. 48 не става въпрос за реален повторен териториален излаз на България на Егейско море, а само за гарантиране на определени икономически интереси. Както е известно още след примирието от 1918 г. цялата Западна Тракия е поставена под контрола съвместно осъществяван от Обединеното кралство, Франция и Италия чрез нейните военни контингенти. Следователно още един път заявявам - това просто е една благородна хубава мечта, но от гл. т. на международното право не може да бъде намерен никакъв израз за нейното осъществяване.

ПРИНЦИПИ НА ПРОГРАМАТА ЗА МИР СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Кой принцип е водещият в тогавашното международно право при решаване на подобни казуси - териториални спорове, които са сериозни през 20-те години на ХХ век - силата на победителите или етническият характер на определена територия?

- Историческа заслуга на президента на САЩ Томас Удроу Уилсън в прословутите 14 точки на Уилсън, че той за първи път поставя въпросът за създаване на държави в национални граници, т.е. там, където все пак нацията определя какво да следва чрез държавата. Израз на желанието за спазване на тези изисквания са поредицата от международно-правни актове, създадени във Версайската система. На първо място - всички държави, които тепърва получават своята национална независимост са подписали съответни протоколи с Главните съюзни и сдружени сили от гл. т. на защита на националните малцинства. Това са Полша, Чехословакия и т. н. На следващо място - на победените държави Унгария, Австрия, България, вкл. и Турция със Севърския договор са им възложени стриктни задължения за закрила на националните малцинства. Освен това има поредица от актове на всяка една държава, която желае да стане член на първата по рода си универсална политическа организация Обществото на народите и такива декларации за спазване правата на националните малцинства са подписани от страна на Финландия, на Естония, на Латвия, на Литва, на Албания. Съществува с оглед на деликатността на ситуацията и отделно споразумение между Полша и свободния град Данциг. Все на този фон ви обръщам внимание, че един от първите актове, посветен на закрила на малцинствата, това е паралелно с Ньойския договор от същата дата 27 ноември 1919 г. и споразумението между България и Гърция. Съвсем, съвсем друг е въпросът как се осъществяват тези споразумения. Не бих искал да кажа, че те са безукорно спазвани и в останалите части на Европа и затова възникват особено през 20-те години множество случаи, някои от които отнасяни и до Постоянния съд за международно правосъдие. Що се отнася специално до отношенията между България и Гърция е ясно, че те ще бъдат повлияни по-нататък и от други събития, които към момента са били все още непредвидими.

НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ ИДЕИ НА БАЛКАНИТЕ

Как националистическата Мегали идея слага своя отпечатък върху земите в Западна Тракия, където може да нямаме преобладаващо, но имаме чувствително присъствие на български етнос по онова време, в началото на ХХ век?

- Съвсем закономерно нашите съседи и сърби, и гърци, които имат безспорното предимство да придобият по-рано от България самоопределение преследват свои изконни цели. И по тази причина както Сърбия преследва постулатите на Илия Гарашанин, така и Гърция през цялото време преследва постулатите на Мегали идея. Но аз бих искал да посоча следния пример - как влизаме ние в Първата балканска война като съюзници. България има 96 хил. кв. км територия, Сърбия има 48 хил. кв. км територия, Гърция има 64 хил. кв. км. Обръщам ви внимание, че българският пълномощен министър в Атина Панчо Хаджимишев от встъпването си в длъжност през 1910 г. буквално бомбардира българското правителство първо на Малинов, след това на Гешов със съобщение, че гръцката страна желае да бъдат диференцирани зоните на интерес, респективно това, което ще бъде делено между двете държави съюзнички след потенциалния успех във войната. Българското правителство не се вслушва в това предложение. Затова защото, отчитайки капацитета на българската армия, без съмнение е най-боеспособната тогава на Балканския полуостров, те казват ще отидем към принципа в международното право ubi posidenti, т. е. това, което сме завладели. Цялата история се върти около Солун. Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че Солун по времето на цялата му история е един международен град, който макар да създава много добри условия за българското население - да не забравяме училищата, читалищата, присъствието на сериозна българска диаспора в Солун, все пак не може да бъде определен като български град. Именно поради тази причина отказът да се договорим с Гърция е много по-лош отколкото случая със спорната и безспорната зона с бивша Сърбия. И разбира се, това е много важно да се подчертае, след Втората балканска война, когато ние все пак сме претърпели национална катастрофа България е излязла със земите между Места и Марица с 15 хил. кв. км повече макар паралелно с това да е загубила Южна Добруджа. И на този фон това, което ние допускаме последиците от участието в Първата световна война естествено не може да очакваме териториално запазване на ситуацията. А присъствието на съюзниците в Тракия е доста показателно, защото анкетната комисия, назначена от ръководещия офицер ген. Шарпи, в която участват представители на Обединеното кралство, на Франция и на Италия безспорно установява, че в Западна Тракия 139 хил. е българското население и наполовина гръцкото и турското взети заедно.

ПОЛИТИКА НА МИРЕН РЕВИЗИОНИЗЪМ

Кога окончателно се затваря въпросът за излаза на България на Бяло море? През 30-те, 40-те години как българската дипломация преследва тази цел? Имали ли сме правни основания да търсим ревизия на границата?

- Още на Лозанската конференция през 1922 - 1923 г. България в лицето на тогавашния министър-председател Александър Стамболийски поставя много сериозно въпросът какво да се случи със Западна Тракия и основната цел е, ако не може да бъде постигнато по-добро решение на нея да й бъде запазен статуса на т. нар. Съглашенска Тракия, т. е. управлявана от силите на Съглашението. Основният проблем обаче е, че междувременно е избухнала Гръцко-турската война. След тежкото поражение на гръцката армия при Модения се стига до много сериозни промени в самата Гърция и най-вече до необходимостта от масово преселване на гръцко население от Мала Азия. Тези въпроси са уредени със спогодба между Гърция и Турция от януари 1923 г. По различни данни между 1 и 2 млн. са гръцките емигранти от Мала Азия. Една голяма част от тях са настанени около Солун и в района на Халкидики и неслучайно, когато днес посетите този район ще видите наименованията на селищата, защото навсякъде пише "Неа", което значи "нова" и са запазили името на онова селище, от което те са се преселили от Мала Азия. Но преобладаващата част от гръцкото население се установява вече в Западна Тракия. И това чувствително измества баланса. Българската външна политика особено след периоди на изолация през началото на 20-те години се насочва изключително към политиката на т. нар. мирен ревизионизъм. България няма никакви екстремални претенции, тя желае да затвърди до голяма степен отношенията си със съседите, взема мерки в някои определени случаи за туширане на напрежението. През 1925 г. е прословутият Петрички граничен инцидент между Гърция и България, когато войските на Гърция навлизат на българска територия, позовавайки се на нарушения от страна на българската гранична служба. Но това е и един от най-успешните казуси за България, затова защото анкетната комисия на Обществото на народите, съставена от петима представители на различни държави, установява безусловно, че Гърция носи изцяло вината и че съответно тя трябва да плати компенсации на България. Оттам започва горе-долу едно успокояване на отношенията докато се стига до прословутата спогодба "Моллов-Кафандарис", която е втората след по-раншната "Калфов-Политис" - едно създаване на поносима среда бих казал между държавите. Началото на 30-те години, особено 1934 г. българското правителство предприема марки и за уталожване на отношенията с Кралството на сърбите, хърватите и словенците, което междувременно се е превърнало в Кралство Югославия, главно чрез разпускането на ВМРО като организация, която дотогава е била толерирана в България. И вече резултатите започват да идват на дневен ред - това е Солунското споразумение 1937 г., което премахва ограниченията върху количеството на българската армия и въоръженията й, т.е. тя вече започва да се възвръща към нормалното си функциониране. След това разбира се идват най-големите победи - възвръщането на Добруджа към България по силата на Крайовската спогодба. Трябва да се помни винаги, че заслуга за постигане на Крайовската спогодба освен българската дипломация имат, колкото и странно да е, едновременно две държави Германия и Съветския съюз. Защото Германия преди това е инициирала прословутите Виенски арбитражи от 1938 г. за уреждане на отношенията между Румъния и Унгария, които са и потенциални съюзници, и съвсем естествено продължава в същия дух за уреждане на отношенията между Румъния и България. Но по отношение на Западна Тракия такива възможности в рамките на цялото изпълнение на мирния ревизионизъм на България, за съжаление няма.

КРАХЪТ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Тракийският въпрос на Парижката мирна конференция през 1946 г. Вие казахте вече, че според чл. 48 още в началото нещата ясно са били определени - никаква териториална ревизия не е имало възможност да се случи.

Преди всичко искам да изтъкна, че в коренно различна историческа ситуация са проведени двете Парижки мирни конференции - едната през 1919 - 1920 г, другата през 1946 г. Най-малко поради факта, че на Парижката конференция след Втората световна война изключителна роля играе като държава победител Съветският съюз. На този фон трябва да оценим няколко обстоятелства. Гръцките претенции - те са сериозни. Те са териториални във вреда на България, които биха свели при тяхното евентуално удовлетворяване границата до 35 км на юг от Пловдив и до 60-65 км на юг от София. По този повод е създадено много сериозно настроение в редица от участниците в Парижката конференция, докато тогавашният министър на външните работи на Съветския съюз Вячеслав Молотов не произнася историческите думи: Спете спокойно, братя българи! Нито една педя ваша земя няма да бъде отнета в полза на друга държава!

Разбира се, това не е идеализъм, това е отражение на действителността след Втората световна война. На първо място гражданската война в Гърция, която тъкмо в този момент - 1946 г., започва да ескалира, тя продължава до 1949 г. и от друга страна - трайното попадане на България в сферата на съветско влияние. Съвсем естествено е, че тази държава трябва да се грижи за интересите на своите сателити. Между другото на Парижката мирна конференция освен, че въобще не може да бъде разглеждан въпросът за промяна в полза на България с оглед на казаното от мене по- горе, България е ангажирана със заплащане на репарации с оглед на участието на нейните военни корпуси както на територията на Югославия, така и в Гърция - 25 млн. щатски долара са репарациите за Югославия, 45 млн. щ. долара са репарациите за Гърция. Югославия с оглед на установените близки отношения между Йосиф Броз Тито и Георги Димитров както и реалната помощ, която България осъществява за отглеждането на хиляди деца, останали сираци по време на войната - опрощава своя дълг, а България отказва да заплати своите 45 млн. спрямо Гърция, позовавайки се на развитието на ситуацията - ние не поддържаме дипломатически отношения до 1954 г. с Гърция.

ФИНАЛЪТ – НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗЛАЗ

Как Вие бихте оценили за цялото това време на фона на сложния пъзел, в който България участва не като водеща страна, а като държава, на която другите, по-големите посочват мястото, усилията на българската дипломация, за да се случи макар и този само икономически излаз на Бяло море?

- Вижте, при всички случаи българската дипломация както през 20-те и особено през 30-те години на ХХ век, така и след възстановяването на дипломатическите отношения с Гърция през 50-те години е полагала последователни усилия за получаване макар и на малки дивиденти, включително и в икономически аспект. Аз бих искал да изтъкна факта, че през 1964 г. след дълго затишие е осъществена прословутата среща на министър-председателя по това време Тодор Живков с гръцкия министър-председател Георгиус Папандреу. Там са договорени 12 спогодби. И те стават известни като спогодбите "Живков-Папандреу", макар че реално всички те са подписани от други функционери. Напр. най-важната спогодба за окончателно уреждане на финансовите отношения между България и Гърция е подписана от Иван Башев, в качеството му на министър на външните работи. И тогава всъщност дългът на България срещу съответни прихващания и т. н. е редуциран до вода от р. Места, която трябва да доставяме ежегодно за напояване на Гърция в северната й част и за една определена сума, която е еквивалент на около 6 млн. щ. долара. Но както виждате повтаряне на онзи акцент икономически излаз, който би се изразявал, според ранните версии в това България да има примерно свободен излаз на едно от пристанищата Дедеагач или Кавала с един икономически коридор, вече не се връща на дневен ред.

Гледайте филма "Проиграната мечта за Беломорието" от поредицата на БНТ "В кадър"