Простихме се с доайена на българската журналистика Петко Бочаров

Стефан Димитров: Той е една светла личност, която имаше страхотен опит, всичко това, което говореше, беше много умно, много усетено от времето, много верно...

Георги Лозанов: Той имаше толкова години зад гърба си и толкова приятели, и от тях толкова много на небето, но той винаги беше "сега", в този, в актуалния момент - какво сега може да се направи, какво сега има смисъл да се направи, даже живееше с модите на настоящето.

Мира Добрева: Работата ми ме заведе при него... Той искаше много да каже, стига да имаше кой да го чуе. 49.57 След такъв човек остават думите.

Любен Дилов - син: Изключително странно и фино чувство за хумор и усещането за един човек, който изобщо няма време да си губи времето, той си е свръхдиректен, абсолютно категоричен в това, което казва.На много неща ни е научил, може би човек като живее толкова дълго, надживява всякакви страсти и заблуди на професията и остават само отношенията насаме с истината.

Даниела Кънева: Такъв човек се помни, защото е точен, мотивиран, високо интелигентен, човек, който просто не губи секунда от земния си живот, висок професионал и голям човек, разбира се. За всички хора в професията той ще си остане един буквар на журналистиката...

Георги Лозанов: Той частно, персонално, от себе си обичаше България и я беше превърнал в своя кауза, вглеждаше се в съдбата ѝ, съвсем не беше милостив към тази съдба, търсеше проблемите, предлагаше решения и именно затова в последна сметка от неговата собствена биография можем да учим историята на България.

Стефан Димитров: Жалко че си отиде, но един дълъг и достоен живот, една линия, следа в българската журналистика - "да, ама не", поне с това ще бъде запомнен завинаги. Така че, светла му памет!

Мира Добрева: Дай Боже сега да е при ангелите, там, където надявам се, да му е по-спокойно на душата.