Старозагорската опера представя "Италианката в Алжир" в Народния театър

Колко е трудно да се пее Росини, знаят само тези, които са предизвикали себе си да го направят. Затова съставът на Старозагорската опера заслужава адмирации за решението да постави "Италианката в Алжир". Творбите на гениалния италианец изобилстват от забавни обрати и брилянтни комични ситуации, а всичко това е обилно гарнирано с много предизвикателства пред вокалната техника на отделните певци.

Петя Петрова: Това, което той е написал не може да се сравни нито с Белини, нито с Доницети, нито с Моцарт. Трябва една подвижност на гласа, която трябва да се възпитава. И докато по времето на Росини и тези автори певците са се обучавали в лекота , в орнаментиране и на импровизация. След това с появата на композитори като Пучини и Верди този начин на школовка на гласа леко е отстъпил назад и се е загубил. И вече много трудно се намират такива гласове.

У нас творбите на Росини се поставят рядко. Липсва смелост, липсва и специфичната вокална култура, която да представи гениалната му музика в нейната пълнота.

Петя Петрова: По същата причина много от тези творби се изпълняват наполовина и се представят по един осакатен начин, защото трудните моменти се отразяват от оперите, защото по-добре да не се излагаме, ако искаме да представим нещата добре на публиката.

Затова е добре, когато на сцената се появи опера от Росини, публиката да не я пропуска. Влезе ли в салона, няма как да не се забавлява. А ако певците са наистина добри, това ще е не просто забавление, а пълна наслада от докосването до една кипяща от емоции и жизненост музика.