След години на венозно хранене, трансплантация връща живота на Ели

Ели е единственият подобен случай в България. В момента са минали 8 месеца от чаканата дълги години животоспасяващата трансплантация.

Елена Димитрова: "В личен план преминах през много емоционални травми. Иначе минах през хиляди институции, смени на правителства, отново проправяне на път, защото съм единствената в България, която живееше 24 часа на парентерално хранене и чакаща за такава бутикова трансплантация, която в България не се прави все още. Имаше моменти, в които физически не издържах. Рязко отслабване от 55кг. до 31кг., борба за оцеляване буквално физически."

Ирина Шуликова: "Кое беше нещото, което ти даваше сила да продължаваш да се бориш?"

Елена Димитрова: "Семейството, приятелите и моята....много съм горда да го кажа! МОЯТА лекарка! Защото тя единствена от всички лекари повярва наистина, че аз мога да оцелея и даде всичко от себе си! Била е денонощно до мен и беше наистина...Такава силна връзка създадох с хора, които срещнах по пътя си, че пак бих минала по този път само и само да срещна тези хора, ако това е начинът!"

Ирина Шуликова: "Сигурна съм, че помниш деня, в който научи, че трансплантацията е възможна. Какъв беше той и кой беше този ден?"

Елена Димитрова: "През 2010 година, когато ми съобщиха, че всъщност ме подготвят за трансплантация изобщо не останах изненадана. Не беше нещо, което да приема с драма. Беше съвсем обикновено становище. След това дълго време вече се съмнявах, понеже чакането стана прекалено дълго и започна едно ...не обмисляне, а започваш да се чудиш ще се случи ли, няма ли да се случи...и тогава, когато се обадиха миналата година на 27 май...обадиха се в 5 сутринта. Нямаше никакво съмнение, че се обаждат за това!"

Ирина Шуликова: "Сега обаче трансплантацията вече е факт. Кажи ми какво правиш? С какво се занимаваш? Как живееш?"

Елена Димитрова: "Ходя на танци, ходя на различни курсове. Общо взето опитвам се да си уплътня времето като работя над себе си и естествено съм безкрайно щастлива! Просто не може да се сравни животът преди с живота след. Най-малкото, защото всичките тези изпитания те правят коренно различен човек и със съвсем различни възгледи за живота...за което пак съм много благодарна на съдбата, че ми даде този урок! Искам три деца! Искам да мога да им отделям много време! За мен това е най-важното!"

Ирина Шуликова: "Можеш ли с една дума да съпоставиш живота си преди и след трансплантацията. С една дума - какъв е бил преди и какъв е сега?"

Елена Димитрова: "Сега е осъзнат, преди не беше осъзнат!"