2 аптеки работят за 22 села в община Враца

Оказва се, че 22 села в община Враца разполагат само с две аптеки, като дори и работното им време е ограничено. Как успяват хората да си купят лекарства?

Само две аптеки работят за 22 села в община Враца - в с. Баница и в с. Лиляче. Така изглежда картината в част от Северозападна България. Наред с обезлюдяването във врачанските села, проблем съществува и с липсата на аптеки в тях.

В село Баница аптека е имало откакто се помнят хората там. Но и тя е с ограничено работно време.

"Аптеката работи само до обед, понеделник, сряда и петък. И тя жената идва към 9:00 ч. и към 12:00 ч. вече е затворено", споделя жителка на селото.

Фармацевтът, който се грижи в селото да има аптека, работи и на друго място.

"Жената е от Враца, идва си редовно. Даже такива, където са със здравни книжки, тя вземе книжките и на другия ден донася лекарствата и ако имаме нещо заявка да подадем, същото го прави. Мало Пещене, Оходен няма аптека, всички идват тук. Особено в понеделник е много народ. И това е добро за селото, щото има повече възрастни хора, няма млади", коментира баба Тотка от селото.

И докато в с. Баница има аптека, то в близките села няма от доста време насам, а в повечето дори никога не е имало. Такова е село Мраморен. По груби сметки около осем села се възползват от аптеката в Баница.

Възрастните хора не са оставени на произвола. За много от тях се грижат и техни близки или роднини, които им доставят лекарства. Не са малко и случаите в които личният лекар, заедно с кмета на селото са се заели да подсигурят нужните медикаменти на хората. Те не пожелаха да говорят пред камера, но хората от селото са доволни, тъй като друга алтернатива нямат.

Друго село в община Враца, в което има аптека, е с. Лиляче. Аптеката тук също е с ограничено работно време. Хората споделят, че фармацевтът е местен и когато някой има спешна нужда от лекарство, фармацевтът се отзовава.

Аптеки няма и в най-отдалечените квартали на областния град Враца, какъвто е кв. "Бистрец".

Въпреки краткото работно време на аптеките в селата или липсата изобщо на такива, хората са привикнали да живеят по този начин. Настроени са скептично, но все пак таят надежда за по-добри дни.

Репортер: Мирослава Георгиева