40 години от атентата срещу папа Йоан Павел II

Днес се навършват 40 години от атентата срещу папа Йоан Павел II на площад "Свети Петър" във Ватикана. Срещу него стреля турчинът Мехмед Али Агджа, но впоследствие беше намесена и България. Обвинени са трима българи.

Според книгата на разследващия журналист Румяна Угърчинска в разгара на Студената война страната ни е станала изкупителна жертва на могъщи сили от двете страни на Желязната завеса.

През 2002 г. папа Йоан Павел II каза при посещението си в България, че никога не е вярвал в "българската следа".

13 май 1981 година. Около 17 часа и 17 минути на площад "Свети Петър" в Рим отекват четири изстрела. Папа Йоан Павел II пада пред очите на хилядното множество. Той е тежко ранен и губи много кръв, но оцелява.

Задържан е турчинът Мехмед Али Агджа от националистическата организация "Сивите вълци". Малко след това е намесена и България.

Американската журналистка Клеър Стърлинг твърди, че КГБ стои зад атентата, а изпълнението е възложено на България. Под натиска на италианските служби Агджа посочва снимките на Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев, работещи тогава в Италия.

Кой и защо организира покушението - на този въпрос се опитва да отговори в книгата си "Истината за атентата срещу Йоан Павел II" разследващият журналист Румяна Угърчинска.

Това, което е ясно, е, че това е част от Студената война и от противостоенето Изток - Запад, а специално зад атентатора - да, знае се, че стоят "Сивите вълци" - една крайно дясна организация.

"Сивите вълци", добавя Угърчинска, са използвани тогава за дестабилизация на една или друга държава. За да напише книгата, Угърчинска пътува до Рим и Истанбул, София и Вашингтон, среща се с бивши и настоящи агенти.

Обобщава: България е избрана за изкупителна жертва на могъщи сили от двете страни на завесата. Кой точно е поръчителят КГБ или ЦРУ - не се знае.

Това е част от борбата на т.нар. "тих фронт" между КГБ и ЦРУ с шпиони от двете страни, с активни мероприятия, но и двете страни са разгръщали тези неща.

В Италия Агджа е осъден на доживотен затвор. По молба на папата е помилван, репатриран е в турски затвор за убийство, после освободен.

Василев и Айвазов се връщат в София преди да бъдат арестувани. Антонов е задържан, прекарва четири години в ареста, съдебният процес трае почти година. Освободен е заради липса на доказателства. Връща се в България през 86-та, здравето му е съсипано.

Според Угърчинска Антонов е истинската жертва на всичко, което се случва, жертва, избрана по случайност. Преди години тя го снима със скрита камера, защото той изпитва страх от камери и чужденци.

Този човек беше изоставен, сам, изглеждаше на мъченик, това беше може би единственият път, когато в моята кариера на журналист почувствах тежест и дори ми стана съвестно, че съм го снимала със скрита камера, но няма друг начин да покажа до каква степен този човек е жертва.

Антонов умира през 2007 година.

Пет години по-рано обаче, през 2002 г., при посещението си в България на срещата с президента Георги Първанов, папа Йоан Павел II казва, че никога не е вярвал в "българската следа".

Така наречената "българска следа" - това беше една инсинуация, това беше една инсинуация.

Така той окончателно изчиства името на страната ни.